Решение № 400 от 20.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. гр. Хасково, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №

20235640101682 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл.

963, ет. 1, офис 11, ЕИК: 200604885, представлявано от Десислав Володиев Димитров – управител против Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: ***********, адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив. За претендираните суми е издадена заповед № 378 от 10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 914 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок ответницата възразила срещу същата, поради което и на основание 415, ал. 1, т. 1 ГПК, депозирал настоящия установителен иск.Обстоятелството, въз основа, на което била издадена Заповед за изпълнение бил сключен между страните индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3299 от 22.11.2022 г. Търговското наименование на ищцовото дружество било HAPPY CREDIT. Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалният Договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн, като Кредитополучателят го подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 ЗЕДЕП. Съгласно практиката на ВКС - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.,Х1 г. о., ГК; Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о., ТК, законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13 ал.3 ЗЕДЕП/, но допускал страните да съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис била всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й. От данните посочени в заявката на ответницата, в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с нея, която лично я предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Въвеждането на лични данни от страна на ответницата в системата на ищеца, съгласяването й с условията на същия, потвърждаване на издадения й договор чрез предоставен е- mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД и Г. С. Д. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.Поддържа се в исковата молба, че съгласно сключения между страните 1

Договор, Кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия. Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация, Декларации, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора. Всички документи, изпратени на Кредитодателя били във формат, непозволяващ, промяна/корекция по документите, като същите му били предоставени в PDF формат. По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3299/22.11.2022 г. на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 2300,00 лв. като Кредитополучател. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален договор, като заплати сумата в размер на 3907,70 лв., ведно с дължимата договорката лихва и такса експресно разглеждане. Договорът бил за срок от 90 дни, като сумата по същия следвало да бъде издължена на 20.02.2023 г. на една погасителна вноска. Следвало да се има предвид, че ако Кредитополучателят не изпълнява задълженията си за заплащане на дължимите суми, Кредитодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Кредитополучателя.По претендираните суми по Договора за кредит, ответницата извършвала плащания в общ размер на 0 лв. преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно и преди предявяване на иска. Според ищеца, дължимата главница до погасяване на потребителския кредит била в размер на 2300,00 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3299/22.11.2022 г. между страните, ответницата се задължила да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на Дружеството в размер, посочен в договора. В настоящия случай ответницата дължала договорна лихва в размер на 227,70 лв. за периода от датата на първа вноска 20.02.2023 г. до 20.02.2023 г. - дата на последна вноска. Договорната лихва била начислена и дължима за използване на главницата за целия период на договора, именно: от 22.11.2022 г. до 20.02.2023 г.. като същата следвало да бъде заплатена на падежа - на дата 20.02.2023 г.и не била за един ден.Освен това, при попълване да Заявлението си Кредитополучателят се възползвал от дадената му възможност като избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути.

Съгласил се да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение на Кредитополучателя била включена в погасителните вноски. Ответницата дължала сума в размер на 32,00 лв. представляваща Такса експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит. Услугата била предоставена на ответницата без забавяне. Ответницата трябвало да изплати целия кредит на 20.02.2023 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по падежа били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Поради гореизложеното, същата дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 46,64 лв., за периода от настъпване на забавата - 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г. - датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата Г. С. Д., че му дължи следните суми: главница от 2300,00 лв., договорна лихва от 227,70 лв., за периода от 20.02.2023 г. - дата на първа вноска до 20.02.2023 г. - датата на падежа на договора; такса за експресно разглеждане на документи от 32,00 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница от 46,64 лв., за периода от настъпване на забавата - 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок, в който оспорва основателността на предявения иск.Изложено е в отговора, че на 22.11.2022 г. в действителност между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 3299 като предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 2300,00 лева, със срок на договора 90 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40.15 %, фиксиран годишен лихвен процент на ден 0.11 %, ГПР – 46.65 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1380,00 лева. Тази такса била свързана с усвояване и управление на кредита и не била включена в ГПР. Общия размер на погасителната вноска възлизал на сумата в размер на 3907,70 лева. Към договора за кредит бил подписан и Анекс № 1, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 535,90 лева. Към договора за кредит бил подписан и Анекс № 3, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 558,90 лева. Тези две такси от анексите не били включени в ГПР и в общия размер на кредита. След тяхното прибавяне общата дължима сума по кредита възлизал на 5002,50 лева. Изплатена била сумата от 2300,00 лева. Част от сумите за погасяване на кредита били преведени чрез Банка ДСК, а друга част по банков път чрез Уни Кредит Бул Банк и ответницата не разполагала с преводните нареждания.Поддържа се в отговора на исковата молба, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ като са изложените подробни съображения в тази насока. На първо място се сочи, че в договора не е посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. В общия размер на кредита от 3907,70 лв. не били включени сумите от двата анекса, а именно: сумата от 535,90 лв. от Анекс № 1, представляваща такса за удължаване, както и сумата от 558,90 лв. от Анекс № 3, представляваща такса за удължаване. Такса „експресно разглеждане на документи" в размер на 1380 лева била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължало и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен това тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, която предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси- то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Тази 2 такса била неясна за какво е и толкова висока, че представлявала повече от половина от отпусната в заем сума. В конкретния случай не ставало ясно за какво е използвана таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че следвало това да бъде така с оглед нормата на параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК и в този случай разходите щели да надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл отново била нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Посоченият в договора размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък от действителния, което представлявало заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 ЗЗД. Ето защо ответницата счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвиждала, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за заем.Освен това, договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не бил подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис /КЕП/, като условие за валидност на договора. Така всеки един, използвайки чужди данни и телефонен номер би могъл да сключи на името на друго лице договор за потребителски кредит. Липсвала и декларация, представена от ответника, от която да е било видно, че въведената от него парола има силата на електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответница намира предявените искове за неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. по настоящото исково и по заповедното производство в полза на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ на близък.С влязло в сила Определение № 70/16.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1682 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по делото е спряно до приключване на производството по гражданско дело № 6474 по описа за 2023 г. на РС – Пловдив с предмет установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 3299/22.11.2022г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11, чл.19 ал.1 ЗПК, по предявен от ответницата в настоящото производство против ищеца иск.С писмо вх. рег. № 18850/21.11.2024 г., от Районен съд – Пловдив е постъпило Решение № 118/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 6474/2023 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 25.07.2024 г. поради което производството е възобновено.След частично оттегляне на иска от страна на ищеца, с влязло в сила протоколно определение № 54/20.01.2025 г., ищецът претендира да бъде прието в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД на сумата от 1206,10 лева – главница, по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3299/22.11.2022 г., 27,90 лева - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 914 по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление от 09.05.2023 г. с вх. рег. № 5955 в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 378 от 10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, както и направените по делото разноски в размер на 51,49 лева за държавна такса и 980,00 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане № 833 от 02.06.2023 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като последният е сторил това.Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД (кредитодател) и Г. С. Д. (кредитополучател) на 22.11.2022 г. е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3299/22.11.2022 г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 2300 лева, равняващи се на 1175,97 евро, при фиксиран ГЛП по кредита – 40.15 % и 0.11 % на ден; ГПР – 46.65 %.