Решение № 63 от 05.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Благоевград, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Гражданско дело № 20231200100640 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на А. Ф. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“**, чрез адв.П. Ш., със служебен адрес: гр.София, бул. „**, с която е предявил срещу Прокуратурата на Република България, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи се в неоснователно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 03.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Поддържа се, че ответникът повдигнал срещу ищеца обвинение, за това че на 14.07.2014г., около 21.00 часа, в района на дигата на река „С.“, местността „П.“, в землището на с К.. общ, П., на около 600м. от моста обратно на течението реката, в съучастие с лицето В.Р.З. и с други неизвестни лица, като съизвършител отнел чужди движими вещи от владението на лицето Д.А. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребили сила и заплашване - престъпление по чл.198, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Твърди се, че ищецът бил задържан за срок от 10 денонощия в следствеН. арест в гр.П. при лоши и унизителни битови условия — под земята, без наличието на елементарни условия за живот, без прозорци, без наличие на дневна светлина. мярката му за неотклонение била променена на „парична гаранция“. Ответникът внесъл обвинителен акт в съда и поддържал така повдигнатото обвинение. По така внесеН. обвинителен акт било образувано НОХД № 401/2015г. по описа на Районен съд - П., по което с Присъда № 164/14.03.2017г., ищецът е бил признат за виновен да е извършил гореописаното деяние и е бил осъден на наказание 1

„лишаване от свобода за срок от 3 години, което е било отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. По жалба на защитата на ищецо било образувано ВНОХД № 296/2017г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, по което с Присъда № 5893/ 22.11.2017г първоинстанционната такава била отменена изцяло по отношение на ищеца и последН.т бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. По касационен протест на прокуратурата било образувано дело № 186/2018г. по описа на ВКС, по което с Решение № 70/03.07.2018г., влязло в сила на 03.07.2018г., въззивната присъда била оставена в сила.

В резултат на незаконно повдигнатото обвинение и воденото досъдебно и съдебно производство, на ищеца се нанесени значителни неимуществени вреди Същите се изразяват в претърпени продължителни психически болки и страдаН. в резултат на нарушаването на основното му право за невинност.

Ищецът психически страдал много, тъй като бил силно притеснен от тежестта на повдигнатото обвинение, предвиждащо лишаване от свобода от три до десет години, бил уплашен и се страхувал от възможността да бъде осъден на продължително време затвор; било засегнато човешкото му достойнство, като бил обиден и унизен, че е извършил престъпление, каквото вярвал, че не е сторил; изпитвал постоянна несигурност за професионалното и личното си бъдеще; бил в психологически шок. Случаят станал публично известен на неограничен кръг от хора, тъй като имало публикация в регионалН. вестник с най-голям тираж в.“Струма“. Имало и негативна реакция на френския посланик, тъй като едиН.т от участниците в случката бил френски гражданин. В резултат на тези обстоятелства ищецът изпаднал в тежка депресия: получил сърцебиене и повишаване на кръвното налягане; затворил се в себе си - силно ограничил контактуването си с приятели; станал раздразнителен и избухлив спрямо семейството и близките си; имал проблеми със съня; в резултат на изключително негативните преживяваН. в следствеН. арест, развил фобия от малки затворени пространства, като асансьори и др., която фобия продължава и до днес; развил фобия и от летене със самолет и не ползва такъв транспорт за придвижване и до днес. В резултат на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство се е стигнало и до личен и социален конфликт, като ищецът бил напуснат от приятелката си, с която живеел. Всички тези психически и физически болки и страдаН. ищецът изпитвал през продължителен период от време - около 4 години. Някои от тях изпитва и до настоящия момент. След като бил осъден на първа инстанция много се отчаял, смятал че е попаднал в безизходица, виждал се опозорен в личен и социален план. Твърди се, че ищецът продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от воденото срещу него наказателно производство - променил се психологически, като станал по-затворен, понервен и избухлив към околните; приятелите му се отдръпнали; сънува кошмари, че се намира в затвора или пак в следствеН. арест. Претендира разноски.

Ответникът - Прокуратура на Република България (ПРБ) в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва иска, съгласно подробно изложени съображеН..

Оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение. Твърди, че размерът на претендираните 2 неимуществени вреди е изключително завишен. Излага съображеН. за недоказаност на претендираните неимуществени вреди. Сочи, че продължителността на съдебната фаза не се дължи на действия, респ.бездействия на ПРБ. Бил е с мярка задържане под стража само десет денонощия. Сочи се, че прокуратурата не е предприемала действия по медийното отразяване на случая.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

С постановление от 15.07.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.2 НК. С определение от 18.07.2014г. по ЧНД № 711 /2014г. по описа на РС П. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 24.07.2014г. по ВЧНД № 263/2014г. по описа на ОС Благоевград мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена и по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“. С определение № 579/23.10.2014г. на РС П., влязло в сила на 28.10.2014г., спрямо А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Мярката за неотклонение не е изпълнена, тъй като ищецът не е установен на адреса, на който живее и е обявен за издирване с телеграма за ОДИ от 16.01.2015г. С постановление от 15.07.2014г. на РП П. на А. е наложена и забрана да напуска пределите на страната. Мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ с протоколно определение от 24.01.2017., когато ищецът за първи път се явил за участие лично в съдебната фаза. А с определение от 14.03.2017г. мярката за неотклонение „парична гаранция“ е изменена в „подписка“. По обвинителен акт на РП П. е образувано НОХД № 401/2015г. по описа на Районен съд - П., по което с Присъда № 164/14.03.2017г., ищецът е признат за виновен и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. По жалба на защитата на ищеца е образувано ВНОХД № 296/2017г. по описа на Окръжен съд Благоевград, по което с Присъда № 5893/ 22.11.2017г първоинстанционната такава е отменена изцяло по отношение на ищеца и последН.т е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. По касационен протест на прокуратурата е образувано дело № 186/2018г. по описа на ВКС, по което с Решение № 70/03.07.2018г., влязло в сила на 03.07.2018г., въззивната присъда е оставена в сила.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни показаН.. От показаН.та на разпитаните свидетели Н. С. и З.Д. се установява по делото, че наказателното производството се отразило негативно върху ищеца. Съдът кредитира показаН.та на свидетелите относно преживените от ищеца страх, безпокойство, недоверие към хората, ограничаване на социалните контакти и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.

ПоказаН.та са повърхностни, но свидетелите установяват факти, които лично са възприели.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е 3 обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалН. ЗОДОВ въпроси. Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискваН.та на справедливостта.

С оглед така изложеното съдебН.т състав приема, че по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, по което е бил оправдан.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решеН. №№ 184/2015г по гр.д. № 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

С оглед изложеното и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за емоционалните увреждаН. на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничеН. в рамките на наказателното производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживяваН. и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС. Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите 4 условия в страната, жизнеН. стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответН. етап от развитие на обществото в държавата.