Решение № 61 от 31.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000056 по описа за 2026 година

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от М. Р. П. и Ф. Ф. К., представлявани от особения представител адвокат С. С. срещу решение № 1157/10.11.2025 година по гр. дело № 2056/2024 година на ВОС, с което по отношение на „Еос МАТРИКС" ЕООД е провъзгласен за относително недействителен, на основание чл. 135 ЗЗД, договор за дарение на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № 21, том 2, рег. 1 № 6808, дело № 207 от 29.12.2022г., по описа на нотариус К.П. № 382 при НК, с район на действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.№ 43888 от 29Л2.2022г., акт № 77, том 119, с който ответницата М. Р. П. е дарила на своята дъщеря Ф. Ф. К., действаща чрез своята майка М. Р. П., следния свой недвижим имот, а именно:

Гараж № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, общ. Варна, р-н Одесос, ***, ет. 0, находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор № 210135.51.458.1, разположена в имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект : гараж, брой нива на обекта 1, с площ от 22,25 кв.м., при граници на самостоятелния обект по КК: на същия етаж имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, под обекта няма, над обекта:

***, ***, а по предходен нотариален акт при граници: север — гараж № 22, изток-гараж № 28, юг-улица, запад-магазин № 26, както и 1,708% представляващи 3,68 кв.м., идеални части по предходен нотариален акт, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и

Гараж № 28, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-40/14.07.2006г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, общ. Варна, р-н Одесос, ***, ет. 0, находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №***, разположена в имот с идентификатор № ***, с предназначение 1 на самостоятелния обект : гараж, брой нива на обекта 1, с площ от 27,51 кв.м., при граници на самостоятелния обект по КК: на същия етаж имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, под обекта няма, над обекта: ***, а по предходен нотариален акт при граници: север — гараж № 23 изток - гараж № 25, юг- улица, запад - гараж № 27, както и 2,111% представляващи 4,55 кв.м., идеални части по предходен нотариален акт, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Във въззивната жалба постановеното решение се оспорва като недопустимо и незаконосъобразно. Основното възражение на страната е свързано с качеството кредитор, което според нея липсва спрямо ищеца в производството. Намира, че ненадлежно е уведомена за извършена цесия. Поради това се твърди, че ищецът не е титуляр на процесното вземане по договора за кредит, т.е. липсват елементи от състава на исковата претенция. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, към която е представено уведомлението за цесия. Отделно от това уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането не обуславя действие на договора за цесия между страните по него. В конкретния случай, не е налице плащане на задълженията по кредита от длъжника, който дори и ненадлежно уведомен за цесията, е можел да изпълни на първоначалния кредитор.

Вземането не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 35 ЗЗД. Поради това намира предявения иска за основателен.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на кредитни правоотношения между М. П. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, респ. на усвоени кредитни лимити по Договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053341744/08.09.2022 год., Договор за потребителски кредит №720031222695 от 26.08.2022 год. и Договор за потребителски кредит №720031255078 от 27.10.2022 год. (л. 8-23). Не се оспорва още фактът на осъществените разпоредителни действия с процесните имоти – гаражи №№ 27 и 28, осъществено посредством безвъзмезден акт на дарение обективиран в нотариален акт № 21, том 2, рег. 1 № 6808, дело № 207 от 29.12.2022г., по описа на нотариус К.П., с рег. № 382 на НК и район на действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.№ 43888 от 29.12.2022г., акт № 77, том 119 (л.6-7). Не се оспорва и това, че дарението е осъществено от М. П. в полза на дъщеря й, която към момента на процесната сделка е била непълнолетна, поради което е била представлявана от своята майка и законен представител М. П., която е и длъжник по кредитните сделки и на вземанията по тях, последните предмет на цесията. Т.е. ответницата е действала лично в качеството на дарител, и като законен представител на надарения.

Спорните въпроси, които следва да намерят разрешение във въззивното производство, са свързани с договора за цесия 25.04.2024 год., с който вземанията към кредитополучателката М. П. предмет по трите договора за кредит са били прехвърлени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, и дали прехвърлянето на вземанията е произвело правно действие в отношенията между страните поради липса на извършено уведомяване на длъжника за осъществената цесия преди предявяване на исковата претенция, а от тук и наличието на вземане на ищеца спрямо ответницата и изпълнен ли е фактическият състав на иска по чл. 135 ЗЗД. В сочените предметни предели следва да се произнесе 2 въззивната инстанция

/чл.269

ГПК/.

Видно от приложения на л.24 и сл. от първоинстанционното дело договор за продажба на вземания (цесия) от 25.04.2024 г., първоначалният кредитодател на М. П. - "Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си по договори за потребителски кредити сключени с физически лица, сред които и настоящата ответница (видно на л.29, част от представеното извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия, ответницата е вписана под номер 3426 в списъка на прехвърлените вземания). Няма данни към момента на прехвърляне на вземането да е било образувано изпълнително производство срещу длъжницата. От приложените към исковата молба писмени доказателства и в частност от представеното на л.31 и сл. пълномощно, се установява, че цедентът (стария кредитор) е упълномощил цесионера (новия кредитор) в упражняването на правата му по чл. 99 ЗЗД. Част от книжата приложени към исковата с молба съставлява изготвено уведомление по см. на чл.99 ЗЗД до М. П. за извършено прехвърляне на вземане (л.33), с индивидуализиране на договорите, въз основа на които са възникнали вземанията предмет на цесията.

Безспорно цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т. о.). Към исковата молба е приложено в оригинал подписано от надлежно упълномощено лице уведомление до длъжницата за прехвърляне вземанията с цесия през 2024 г. Препис от документа, съставляващ лист 33 от първоинстанционното дело, е връчен на ответницата- длъжник, ведно с останалите приложения към исковата молба.

Следователно, с връчването на 07.02.2025 г. на преписите от исковата молба, ведно с приложенията към същата, длъжницата-ответница е уведомена и за извършеното прехвърляне на вземанията, с което цесията е породила своето действие спрямо нея. Това от своя страна обосновава и активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск.

Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), в който случай законодателят е установил изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. в този смисъл е и константната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 156/30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г. на ВКС, 2-ро т.о. и цитираното в него решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, 2-ро т.о. Според дадените от ВКС разрешения, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). С решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., 3-то г. о. е дадено разрешение и по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента, като касационната инстанция приема, че съобщението от новия кредитор няма действието предвидено в чл.99, ал.3 и ал. 4 ЗЗД, но това не значи, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, а длъжникът в тази хипотеза може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на цесионера (новия кредитор).

Моментът на уведомяването на ответницата-длъжник за цесията е без правно 3 значение по отношение предвидения за уважаване на предявения иск фактическия състав по чл. 135 ЗЗД, доколкото за последния е съществено дали на ответницата е връчено уведомление за цесията от цедента преди или след осъществяване на процесните сделка на разпореждане с имущество.

С ТР № 2/26.03.2021г. по тълк. дело № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, е прието задължителното за съдилищата разрешение по приложение на закона, че „Цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор- цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането“. В мотивите се сочи, че всички елементи от фактическия състав на преобразуващо право по чл. 135 ЗЗД се отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между длъжник и кредитор.

След като с реализиране на горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по правоотношението между длъжника и кредитора - цедент, то следва, че същото, в качеството на принадлежност - обезпечение в широк смисъл е прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на цесионера, към който с цесията е преминал и интереса от удовлетворяването му. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. Увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия. Вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на иска по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношенията които легитимират ищеца като кредитор са безспорно установени – договорите за кредит и договора за цесия. В тази връзка и самата ответница не оспорва факта, че не погасила задълженията си по договорите за кредит, напротив с депозираните книжа на 06.03.2025г. – л. 85 и л. 86 от първоинстанционното дело, с които е поискано безплатна правна помощ, сочи за липсата на възможност да обслужва кредитите, респ. да погасява своевременно задълженията към банката.