Решение № 189 от 22.12.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Радомир, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100062 по описа за 2022 година

Предявените искове са правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание обстоятелства и съображения са предявени искове от ищеца М. „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. ., БУЛСТАТ: ., представлявано от игумена Х. Х. М. /А. Н./ чрез адв. В. Х. Л. от САК , против ответника Е. Н. Р. /архимандрит Е./, с ЕГН:**********, с адрес: гр.Б. обл.М., ул.“А. .„ № ., с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е. Н. Р., че ищецът Манастир „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. ., БУЛСТАТ: ., е собственик на следните недвижими имоти:

- Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и осем/, находящ се в населената част на с.С. д., общ. З., обл. П., с площ на поземления имот . /осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ №. /сто тридесет и девет/, заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и шест/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот и - Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и девет/, находящ се в населената част на с.С. д., общ.З., обл.П., с площ на поземления имот ./осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №. /сто тридесет и осем/, път, двор на Р. А., заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59.00 /петдесет и девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която сграда е със статут на 1 строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

Ищецът се позовава на чл.170 ал.4 от Устава на Българската православна църква.

Ответникът твърди, че исковете са недопустими. Позовава се на разпоредбата на чл.171, т.23 от Устава на Българската Православна църква, в който са установени правомощията на игумена на манастира. В този смисъл се твърди, че е необходимо решение на манастирския събор и съгласие на епархийския митрополит за завеждане на дело относно правата на недвижимия имот.

Позовава се на чл.161, ал.3, изр.1 от Устава на Българската православна църква, според който манастирът се управлява от манастирски събор.

Оспорено е качеството на архимандрит Е., като брат на Манастир „Св.Св.К. и Д.“ с.Г..

Позовава се на представеното удостоверение от С. С.М., от което е видно, че архимандрит Е. е приет за брат на Рилския манастир, който съгласно устава на БПЦ има право да предявява искове срещу него.

Относно основателността на предявените искове се твърди, че същите са неоснователни, като се позовава на чл.171, т.13 от Устава на БЦП, чл.170 Устава на БПЦ, глава тринадесета „М.“, раздел І “Манастири и монаси/ монахини“.

Позовава се на чл.171 от Устава, както и на чл.170 ал.4, изр.1 от същия, отнасящ се до собствеността преди встъпване.

Позовава се на параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Устава, уреждащи специални правила за юридическите принадлежности на духовниците, които са починали и с оглед на тази разпоредба, същата се явява специална по отношение на уредените в Закона за наследството наследствени правоотношения, както и посочените в ЗС придобивни основания, в частност чл.77от ЗС.

С оглед изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищеца твърди, че със Заповед № ./31.03.2016 г. на Негово С. Н. М.т С. и П. Б., за изпълняващ длъжността игумен на М. „Св. Св. К. и Д.“ - с. Г., общ. Б., област П., е назначен Х. Х. М.(сега Ар.т Ник.). Със Заповед ./27.03.2017 г. същият е назначен за постоянен игумен на манастира, смятано от 01.04.2017 г.

Спрямо изложеното по-горе ищецът твърди, че към настоящия момент законен представител на М. „Св. Св. К. и Д.“ е Х. Х. М. (А. Н.).

Според ищеца на 15.04.1982 г. ответникът Е. Н. Р. е получил монашество в Рилския манастир. От 30.08.2004 г. е приет за брат и назначен за игумен в М. „Св. Св. К. и Д. - с. Г., и упражнява тази длъжност до 01.04.2016 г.

На 10.12.2013 г. Е. Н. Р. е сключил във формата на нотариални актове два договора за покупко-продажба па недвижими имоти, както следва:

2

-Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № ./10.12.2013 г., том ., per. №., дело № ./2013 г. по описа на нотариус, per. № . на НК, вписан в СВ - Р. с вх. per. № ./10.12.2013 г., акт № ., том., дело № ./2013 п, по силата на който ответникът е описан като купувач на следния недвижим имот: Неурегулиран поземлен имот №. (сто тридесет и осем), находят се в населената част на село С. д., община З., област П., с площ на поземления имот от 846 (осемстотин четиридесет и шест) кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № .

(сто тридесет и девет), заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 56,00 (петдесет и шест) кв.м., която сграда е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби па ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, и

-Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № ./10.12.2013 г., том .. per. № ., дело №./2013 г. по описа на нотариус, peг. № . на МК, вписан в СВ - Р. с вх. per. № .10.12.2013 г., акт № 1, том .. дело № ./2013 г., по силата на който ответникът е описан като купувач на следния недвижим имот: Неурегулиран поземлен имот НУПИ №.(сто тридесет и девет), находят се в населената част на с. Смиров дол, община З. област П., с площ па поземления имот от . (осемстотин четиридесет и шест) кв.м., при граници: път, НУПИ № .

(сто тридесет и осем), път, двор па Р. А. , заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59,00 (петдесет и девет) кв.м. и мазе към нея с площ от 40,00 (четиридесет) кв.м., която сграда със статут па строеж по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби па ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

Горепосочените недвижими имоти ответникът Р. е закупил от свое име след като е встъпил в монашество и приет за брат в Манастира „Св. Св. К. и Д.“ - с. Г..

Ищецът твърди, че по силата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ - БП, всичко, което придобие един монах след встъпването му в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра.

Всичкото това е довело до предявяване на настоящия иск, като искането към съда е да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на горе описаните недвижими имоти.

Ответникът твърди, че Разпоредбата на чл. 170 се намира в част първа на Устава „У.”, глава тринадесета „М.”, раздел I „Манастири и монаси/монахини” очертава условията, на които трябва да отговаря кандидатът за монах/монахиня, документите, с които удостоверява посочените изисквания, както и относно собствеността на кандидата за монаха/монахиня (чл. 170, ал. 4, изр. 1) и собствеността след встъпването в монашество (чл.

170, ал. 4, изр. 2).

Според ответника в § 4 от ПЗР на Устава са посочени специални правила за литургическите принадлежности на духовниците, които са починали. Те остават, наследяват се от поделението на БПЦ-БП, в която е служил или е бил подстриган духовникът, освен ако не го е завещал на друго поделение или учреждение на Църквата. Тази разпоредба също идва да покаже, че собствеността по отношение на встъпилия в монашески чин се наследява, а не се трансформира автоматично в собственост на Църквата.

3

Ответникът твърди, че с оглед на горното разпоредбата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 се отнася до наследяването на встъпилите в монашески чин и е специална по отношение на уредените в Закона за наследството наследствени правоотношения, а не до собствеността и посочените в Закона за собствеността (ЗС) придобивни основания, в частност чл. 77 пред. 3 от ЗС.

В тази връзка ответника посочва, че разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от Устава регламентираща съдържанието на всяка част от партидата на недвижим имот собственост на Църквата: „Част „Б” - относно придобивното основание, титула за собственост, учредените ограничени вещни права, сключени договори за наем, аренда и съвместна дейност. Посочвайки придобивното основание се има предвид и наследяването по чл. 170, ал. 4, изр. 2, освен приемането на дарения и завещания съгласно чл. 95, т. 16 и чл. 171, т. 11.

В противен случай следва в посочената по- горе част „Б” да не се сочи придобивно основание, а само титул за собственост. Поради това ответникът намира, че така предявеният иск е недопустим и неоснователен.

По делото е предоставена Заповед № ./12.02.2021 г. М. С. и П. Б. за утвърждаване на М. събор при Ц.я м. „Св.Св. б. К. и Д.“, с. Г., община Б., обл. П.. Утвърждава се, че председател на М. събор при Ц. м.„Св.Св. б. К. и Д.“, с. Г., община Б., обл. П. е А. Н. – игумен /Х.Х. М./.

По делото е изготвена и приета съдебно-графическа експертиза от вещото лице Л. Д..

Според която, подписът положен за „М. С.И П. Б.“ в Одобрение и съгласие на епархийския митрополит на С.Е. от 19.11.2021 г., е изпълнен от С. Н. Д. , с ЕГН **********- М.С. и П. Б..

Спорът между страните е концентриран в това, кой е носителят на правото на собственост на процесните недвижими имоти намиращи се в с. С. д., общ. З., обл. П., с оглед действието на разпоредбата на чл.170, ал.4 от УБПЦ. Съгласно цитираната разпоредба от Устава, всичко което придобие встъпилият в монашески чин след встъпването си в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра. Конституцията на Република България в чл.13 признава институционалната автономия, самостоятелност на вероизповеданията, изразяваща се в самостоятелна организация, устройство и самоуправление на вероизповеданията според техните вътрешни правила. Съгласно чл.10, ал.2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ) е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав. Последният, по силата на чл.17, т.7 от ЗВ, урежда начина на финансиране и имуществото на БПЦ. Към датата на посочените по-горе нотариални актове, така и към настоящия момент, в сила е Устава на БПЦ. приет от VI Църковно- народен събор на 11.12.2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Ц. в.". Извънреден брой от 09.01.2009 г, в сила от 09.01.2009 г. Българската православна църква - Българска Патриаршия е йерархична структура, изградена от юридически лица, каквито са местните поделениямитрополии, а те от своя страна са изградени от местни поделения църкви и манастири, които също са юридически лица и като такива са неотделими членове на съответната митрополия, в чийто диоцез се намират. Съгласно действащата нормативна уредба и 4 задължителната съдебна практика Тълкувателно решение №./23.11.2010 г. по т.дело №.2010 г. на ОСГТК на ВКС, местни поделения на Българската православна църква - Българска патриаршия със статут на юридически лица са митрополиите, църквите и манастирите - чл.

13 от Устава на БПЦ-БП във вр. чл. 10, ал. 2, предл. 2 ЗВ. По отношение имуществото на Българската православна църква - Българска Патриаршия, което формално - юридически се притежава от правосубектното й местно поделение – манастир, настоятелството има правомощия да извършва само действия на управление, ограничена компетентност - след утвърждаване от епархийския съвет /чл.171. т. 19 от Устава, в сила от 2009 г./ за договори за придобиване, заем или наем и други, а за завеждане на дела се изисква съгласието на епархийския митрополит /чл.171, т.23 от УБПЦ/. Техните законни представители по смисъла на чл.32 от ГПК се легитимират като такива с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили: чл. 96, ал. 3 от Устава - за митрополиите: чл. 140, ал. 4 от Устава - за църквите и чл. 161, ал. 3 и ал. 4 от Устава - за манастирите. С оглед правилата в действащия УБПЦ, следва да се приеме, че уставните представители на изповеданието или неговите поделения се явяват и законни представители на същото при извършване на гражданскоправни волеизявления. /Решение №.от 19.01.2016 гр.д.№./15 ВКС 2 г.о.; решение №. от 22.11.2010 г. по гр.дело №./2010 г. на ВКС/.