Решение № 10428 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10428 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110154827 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. А. М..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 496, 68 евро (971, 42 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 81, 26 евро (158, 93 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 29.05.2025 г.; сумата 25, 34 евро (49, 56 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 33 евро (12, 39 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 29.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.06.2025 г. по ч.гр.д. № 33554/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. А. М. чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия. Оспорва ответницата да е обитавала имота през исковия период.

Оспорва стойността на начислената топлинна енергия да съответства на реално доставената такава. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 05.06.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. А.

М. за: сумата 971, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 158, 93 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 29.05.2025 г.; сумата 49, 56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 39 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 29.05.2025 г.

С разпореждане от 18.06.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.02.1994 г.

А.Г.М. и К.С.М. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 70, находящ се в гр. ******.

Видно от удостоверение за наследници, А.Г.М. е починал на 01.12.1994 г., като е оставил наследници по закон: К.С.М. – съпруга, Л. А. М. – дъщеря, и М.А.М. – син.

Видно от удостоверение за наследници, К.С.М. е починала на 04.03.2016 г., като е оставила наследници по закон: Л. А. М. – дъщеря, и М.А.М. – син.

Видно от приети по делото 2 бр. служебно извършени справки за вписани откази от наследство, под № 1188/10.08.2018 г. е вписан отказ от 2 страна на М.А.М. от наследството на А.Г.М., а под № 1192/13.08.2018 г. е вписан отказ от страна на М.А.М. от наследството на К.С.М..

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 1 бр. водомер за топла вода, отчитан след края на отоплителния сезон, като за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. ФДР е съставила главен отчет, а за периода м.05.2023 г. – м.04.2024 г. отчетът е дистанционен. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 972, 67 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 232, 92 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 260, 25 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 49, 56 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, 3 което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.02.1994 г. се установява, че А.Г.М. и К.С.М. са придобили собствеността на процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници, А.Г.М. е починал на 01.12.1994 г., като е оставил наследници по закон: К.С.М. – съпруга, Л. А. М. – дъщеря, и М.А.М. – син.

Видно от удостоверение за наследници, К.С.М. е починала на 04.03.2016 г., като е оставила наследници по закон: Л. А. М. – дъщеря, и М.А.М. – син.

Синът на купувачите - М.А.М., е направил откази от наследството на родителите си, вписани под № 1188/10.08.2018 г. и № 1192/13.08.2018 г., с оглед на което собственик на имота се явява Л. А. М., придобила същия по наследяване от родителите си.

От качеството на ответницата на собственик на процесния имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Без правно значение е обстоятелството кой фактически ползва имота.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, 4 публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 972, 67 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 232, 92 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 260, 25 лв.