Решение № 200 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500093 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивни жалби срещу Решение №2392/29.11.23г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4035 по описа за 2023г.

Въззивникът – ищец И. Х. Х. лично, чрез процесуален представител адв.

Пушева и в качеството си на законен представител на малолетното си дете А. И. Х. обжалва решението в частта, с което е отхвърлена молбата му за постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие спрямо него и детето А. И. Х., срещу Е. В. К. и в частта, с която в полза на въззивника и детето, срещу ответницата Г. Х., не са наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.3, 5 и 6 ЗЗДН.

При цитиране и споделяне извода на съда за осъществено на 04.06.23г. от ответницата спрямо ищците домашно насилие, въззивникът намира, че не са изложени съображения досежно вида на мерките за защита, които следва да бъдат наложени.

Намира че представените по делото няколко предходни заповеди за защита, издадени по други дела между страните, установяват многобройни актове на насилие, осъществени от ответницата, което според него изисква да й бъдат наложени и мерките по чл.5, ал.1, т.3, 5 и 6 ЗЗДН. Въззивникът цитира извършена в бракоразводното производство съдебно – психологическа експертиза досежно личността на ответницата.

При анализ на дефинитивната норма на чл.2 ЗЗДН и чл.2 и 3, §1, т.5 от ПР на ЗЗДетето, въззивникът излага подробни съображения относно засиленото служебно начало за охраняване интересите на малолетните и непълнолетни лица за да подкрепи твърдението си, че съдът е следвало да отчете повтарящото се поведение на ищцата в 1 предходните актове на домашно насилие при определяне на мерките за защита.

При анализиране показанията на св.А., въззивникът оспорва извода на съда, че част от тях не следва да се кредитират, поради което намира за недоказано осъществено спрямо детето физическо насилие чрез дърпане.

Вззивникът оспорва и изводите на съда, направени въз основа на приложения по делото видеозапис, че последният не потвърждава твърденията му. Намира, че събирането на това доказателство не е извършено надлежно, т.к. в протокола от съдебното заседание не е било отразено установеното при възпроизвеждането на записите. Намира че е следвало да бъде назначена експертиза, която да направи текстово изложение на случващото се, каквато е била поискана.

По отношение на претенцията срещу ответницата Е. К., въззивникът намира че същата е доказана – че ответницата е настройвала детето срещу бащата и му е дала да пие течност, от която му е станало лошо. Намира, че показанията на свидетелите А. и Е. са установили твърдените факти и обстоятелства. Намира, че извършената СПЕ установява от разказите на детето осъществени от тази ответница актове на домашно насилие.

Според въззивника двете ответници страдат от психични заболявания и употребяват лекарства, които факти са от значение по делото, но не са обсъдени от съда.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответниците Г. С. Х. и Е. В.

К. на 16.01.24г., чрез адв. Кънева. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН – на 16.01.23г. са подадени писмени възражения. С тях излагат съображения за потвърждаване на решението, които в значителна степен са идентични с тези, изложени във въззивната жалба на ответницата.

Въззивникът – ответник Г. С. Х., чрез процесуален представител адв.Кънева, обжалва решението в частта, с което срещу нея, в полза на И. Х. Х. и малолетното им дете А. И. Х., са наложени мерки за защита на срещу домашно насилие, като въззивницата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тези лица и е осъдена да заплати на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр. Бургас глоба в размер на 200 лева.

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата за защита да бъде отхвърлена. Намира, че от представените по делото доказателства – писмени и гласни, записи от камери и обаждане на тел.112 е опровергана доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и е установено, че обект на насилие е била самата ответница. Намира, че дори от оспорената от нея съдебно – психологическа експертиза е установено, че детето А. не е знаело значението на употребената дума, в каквато насока са и показанията на св.А. – излага съображения в тази връзка. По отношение на експертизата изразява несъгласие с начина на обследване на детето – в дома на бащата, а не в кабинета на експерта и без присъствието на майката. Извършва анализ на констатациите и заключението на вещото лице. Оспорва изводите на съда, досежно частично кредитиране показанията на св.А..

При анализ на понятията психическо и емоционално насилие, въззивницата излага съображения, че такова не е било извършено по отношение на детето А..

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца И. Х. Х. на 09.01.24г., чрез адв. П.. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН – на 12.01.24г. са подадени писмени възражения. С тях излага съображения за потвърждаване на решението.

Намира, че съдът е извършил цялостна, обективна и съвкупна преценка на доказателствата и е достигнал до законосъобразен извод за осъществено домашно насилие, като в тази връзка цитира аргументите, изложени в решението.

Въззиваемият изразява несъгласие с оспорванията на изводите на извършената съдебно – психологическа експертиза, което се потвърждава и от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В тази връзка излага съображения в подкрепа изводите на съда, че детето е възприело пряко акта на насилие, осъществен от майката в негово присъствие, както и 2 изречената обида, без да е необходимо за него да са настъпили вредни последици.

На следващо място, въззиваемият оспорва оплакванията на въззивницата относно начина, по който е проведено обследването, като цитира констатациите на експерта, за да обоснове извод, че експертизата е извършена законосъобразно и щадящо за детето и предвид множеството дела, които страните водят и извършваните множество социални доклади и експертизи. Излага съображения за осъществяван спрямо експерта натиск от въззивната страна и цитира посоченото от него в тази връзка.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лица, за които е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на И. Х. Х., с правно основание чл.8, т.1, вр. чл.3, т.2 ЗЗДН, за защита от домашно насилие извършено спрямо него и спрямо малолетният му син А. И. Х.. В молбата като извършител на домашно насилие са посочени Г. С. Х., вече бивша съпруга на молителя и майка на детето А. и Е. В. К. – вече бивша тъща на молителя и баба на детето по майчина линия.

Молителят твърди, че на 04.06.2023г., пред „ПИБ“ АД на ул. „Александровска“ в гр. Бургас, при предаване на детето на ответницата след приключване на режима на личен контакт, съобразно определените привременни мерки, ответницата Г. Х. започнала да го обижда и заплашва пред детето, като го наричала „боклук, нещастник, копеле“ и го заплашвала със саморазправа. Детето се изплашило много. Х. започнала да става по-агресивна, поради което молителят се обадил на тел. 112 с молба за съдействие и описал случката. През време на разговора, ответницата Х. започнала насила да дърпа А. от пейката пред банката, за която детето се държало. Така видимо му причинявала физическа болка. Детето извикало, като това било чуто и от оператора на тел. 112, след което А. сам споделил на оператора, че „мама нарече тате копеле“. За случая била подадена жалба от молителя в прокуратурата.

Молителят твърди, че нa 24.06.2023г., около 10:30ч., Г. Х. отново осъществила психическо насилие спрямо молителя него и детето: в разговор чрез мобилното приложение „Вайбър“, в присъствието на детето (което се намирало при нея в този момент) тя крещяла на молителя: „идиот, нещастник, копеле, ще те очистя...“. Детето се разплакало, че иска да говори с баща си, когото не чувало добре, защото ответницата Х. намалила звука на телефона, но връзката била прекъсната.

Молителят твърди, че в периода 24.06.2023г. – 26.06.2023г., Г. Х. била оставила А., въпреки нежеланието му, при баба му - ответница Е. К.. Молителят твърди, че в периода 24.06.2023г. – 26.06.2023г., докато А. бил при баба си Е. К., същата е проявила психическо насилие спрямо него, като му е говорила, че не трябва да слуша баща си, че той е лош и че говори глупости. Наред с това в същия период ответницата К. дала на А. да пие течност от бутилка за вода, която течност в действителност била някакъв препарат, вследствие на което на детето му станало лошо, повръщало и изпитвало болки в стомаха.

Твърди, че на сватбата на племенника си запознала детето с „чичо П.“ – неин извънбрачен партньор, с които действия се че е упражнила психическо насилие спрямо детето.

Предвид гореизложеното молителят счита, че съществува непосредствена опасност за живота и здравето, както неговите, така и на детето А.. В тази връзка се моли да им бъде предоставена защита срещу двете ответници, чрез налагане на мерки: задължаване на ответниците да се въздържат от извършването на домащно насилие спрямо него и детето А.; временно определяне местожителството на детето при бащата; задължаване на ответницата К. да не приближава молителя и детето А., местата за социални контакти и др.; задължаване на ответницата Х. да не приближава 3 молителя, местоживеене и места за социални контакти, детската градина на детето и др.; задължаване на ответниците да посещават специални програми в ЦППН – Бургас.

Едновременно с молбата за защита е представена и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са изложени горните обстоятелства.

Ответницата Г. Х. представя писмен отговор по молбата, в който оспорва изложените в същата твърдения като неистини, излагайки подробни съображения в тази насока, съответно моли за оставяне на сезиралата съда молба за защита без уважение. Изслушана в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК на поставените й въпроси, относно твърденията на ищеца, заявява, че на процесната дата – 06.06.23г. не е обиждала ищеца, напротив – той е отправил към нея обиди и закани за физическо насилие; не е дърпала детето и не му е причинявала болка. Заявява, че не е чула разговора, проведен от ищеца с тел.112, нито изявлението на детето. Оспорва твърденията, че е оставяла детето само да приспива при нейната майка – ответницата Е. К.

По отношение на процесната дата 24.06.2023, ответницата заявява, че не е присъствала на разговора между А. и баща му. Това е направил по-големия й син – Г..

Не знае дали е имало повторно обаждане от страна на И..

За периода 24 - 27 юни 2023 година заявява, че за семейно събитие – сватба е нощувала с детето в хотела, запазен от организаторите, а на „Карандила“ отишли пеша с детето. На 25.06.2023 год. Останали и нощували с детето в гр.Сливен. На 26.06.2023 год. Отишли с детето майка й в *** и преспали в дома й. На 27.06.2023 год. Синът й Г. дошъл и ги взел в Бургас с кола. На поставения въпрос отговаря, че семейният приятел П. Б. ги откарал в гл.Сливен и заминал на 26.06.2023 год. за София.

Ответницата Е. К., не представя отговор по молбата. Изслушана в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК на поставените й въпроси, относно твърденията на ищеца, заявява, че детето е преспало в дома й два пъти – веднъж, с двамата си родители и веднъж – на 26.06.23г. – с майка си; не е оставало само да преспива в дома й. На въпросната дата детето спало с майка си в една стая, не се чувствало зле и са търсили лекарска помощ. Не е споделяло за сърбеж, поради ухапвания от насекоми по него. Ответницата заявява, че никога не е говорила на А. против баща му, нито майка му го е правила, спестявали са ме много неща, защото е малко дете.