Решение № 303 от 03.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. ХАСКОВО, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500459 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България" № 81В, ап.3 решение №220 от 21.04.2023г. по г.д.№788/2022г. на РС Хасково, с което е отхвърлен предявения от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „България" № 81 В, ап.3 срещу П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, за приемане на установено, че П. Д. Д. дължи на „АПС Бета България" ЕООД сумата от 1329,79 лв., формирана както следва: 890,17 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 07.04.2016г., между „Кредисимо" АД, град София и П. Д. Д., вземането по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо" АД и „Ай тръст"ЕООД на „АПС Бета България" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на 114,15 лв. - договорна лихва за периода от 30.04.2016г. до 31.12.2016г. по договора за кредит; сумата в размер на 380,72 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2016г. до 1

23.02.2021г. по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.11.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2533 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково.

Във въззивната жалба на се сочат нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение.Намира иска за основателен и доказан.Съдът необосновано е отдал тежест на неуведомяването за извършена цесия и валидността на цесионния договор и е извел погрешни изводи довели до отхвърлителното решение.

Намира че длъжникът е надлежно уведомен чрез особения представител,както и в хода на първоинстанционото производство,образувано с исковата молба.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба на „АПС Бета България" ЕООД е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Пред Районен съд Хасково се е развило производство, обусловено от обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, предявен иск от „АПС Бета България" ЕООД против П. Д. Д. за , за признаване за установено съществуването на вземания против П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ****. по издадена заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2533 по описа за 2021г. на Районен съд –Хасково с размера на вземанията:

890,17 на 605.36 лв. -възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство; сумата в размер на 114,15 лв. - възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016г. до 31.12.2016г. по договора за кредит; сумата в размер на 380,72 лв. - лихва за забава за периода от 30.04.2016г. до 23.02.2021г. по договора за кредит; сумата в размер на 229.47 лева - лихва за забава за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г. произтичащи от Договор за 2 потребителски кредит №****, сключен на 07.04.2016г., между „Кредисимо" АД, град София и П. Д. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст" ЕООД, град София и П. Д. Д. на 07.04.2016г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо" АД и „Ай тръст"ЕООД на „АПС Бета България" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

За да отхвърли иска съдът се е обосновал с няколко факта - неподписан Договор за потребителски кредит № 647388 от 07.04.2016г. и приложение № 1 към същия, който се сочи да е сключен между „Кредисимо" АД и длъжника -заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК не е била връчена на ответницата лично, доколкото тя не е била открита на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена нейната актуална месторабота

Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага,Поради което е приел,че не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия и не е произвела действието си спрямо ответницата. И на последно място е приел,че ищцовото дружество не се явява кредитор на ответника, а такъв продължава да бъде „Кредисимо"АД и/или «Ай Тръст» ЕООД,

Наред с тези материални предпоставки съдът се е позовал и на нищожни клаузи,като е зачел направеното в тази посока възражение от особения представител каквато клауза се явява предвиждането на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение и по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита.

С оглед изложеното подадената жалба се явява неоснователна и не се налага ревизиране на обжалваното решение

При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание 3 чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и заявените разноски от въззиваемата страна съобразно списъка по чл.80 от ГПК такива следва да се присъдят в размер на 521лв.,които въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Хасково следва да заплати.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение №220 от 21.04.2023г. по г.д.№788/2022г. на РС Хасково

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4