Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 21.02.2025, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 787/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
21.02.2025
В сила
30.07.2026
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Карнобат, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20242130100787 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., с пълномощник юрисконсулт И. Н., съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, *** против: С. Т. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Карнобат, ***. С исковата молба е предявен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1792 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и два лева/ - представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 576.05 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 05 стотинки/ -представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 25.03.2018 г. до 25.02.2022 г.;

1480.39 лв. /хиляда и четиристотин и осемдесет лева и 39 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 26.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че на 23.02.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като заемодател и С. Т. Ц. като заемател бил сключен договор за потребителски кредит с № 4000800399, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. В договора било посочено, че заемателят се е запознал и приема Общите условия към договора за потребителски кредит и го е подписал.С договора за потребителски кредит за закупуване на стока или услуга, заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1792 лв. Заемодателят превел кредитните средства по договора за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на трето лице - продавач / доставчик на стоката, избран от потребителя, на основание фактура или протокол за приемане на закупена стока (неразделна част от договора). Ответникът, като заемател, се задължил да върне дължимата по договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2368,05 лв. Договорната лихва по кредита уговорена между страните 1 била в размер на 576,05 лв. На основание сключения между страните договор, заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.02.2022 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, като първите 47 броя вноски били уговорени в размер на 49,34 лв., а последната погасителна вноска била изравнителна в размер на 49,07 лева. Ищецът претендира от ответника обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 26.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и посочва, че за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Н а 30.11.2022 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и „Иновативни финанси" ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо по посочения договор за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и С. Т. Ц. било прехвърлено в полза на „Иновативни финанси" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси" ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.11.2023 г. В договора за кредит имало изрична клауза, уреждаща правото на заемодателя да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се от ищеца, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния заемодател към „Иновативни финанси" ООД и от последното дръжуство към настоящия кредитор с Уведомително писмо.

С исковата молба е направено изрично искане, в случай че уведомяването на извършената цесия не е направено надлежно на ответника да бъде връчено уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000800399.

Ищецът ангажира доказателства и прави доказателствени искания.

В срока за отговор ответникът, чрез пълномощника си адв.В. е подал писмен отговор.

Не оспорва сключеният между него и „ТИ БИ АЙ Банка“ ЕАД договор. Признава, че първата погасителна вноска е следвало да бъде заплатена от него на 25.03.2018г. Прави признание, че не е извършвал плащания по договора и посочва, че третата поредна неплатена от него вноска е била с падеж 25.05.2018г./чл.16 от договора/, при което цялото задължение е станало предсрочно изискуемо. Ответникът, твърди, че потребителският кредит е станал предсрочно изискуем на 25.05.2018г. и за предсрочната изискуемост е бил уведомен в началото на месец юни 2018г. от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. Освен посочените възражение, прави и възражение за настъпила погасителна давност предвид образуването на заповедното производство по ч.гр.дело №603/2024г по описа на КбРС и настоящото производство през 2024г., а петгодишната погасителна давност е започнала да тече от 25.05.2018г., когато е била обявена предсрочната изискуемост на кредита и вземането и било погасено по давност на 25.05.2023г.

Ответникът посочва, че не е бил е уведомен за извършените цесии, тъй като уведомителното писмо за цесията му е било връчено с исковата молба и не е бил надлежно уведомен за извършените цесии в последователността на сключването на договорите за цесия. Оспорва действието на цесиите по отношение на него.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание по чл.422, чл.124, ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Установява, се от приложеното ч. гр. д. № 603/2024 г. по описа на РС-Карнобат, че на 01.07.2024 г. в полза ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против 2 длъжника С. Т. Ц. за следните суми: 1792 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и два лева/ представляваща главница; 576.05 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 05 стотинки/ представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 25.03.2018 г. до 25.02.2022 г.; 1480.39 лв. /хиляда и четиристотин и осемдесет лева и 39 стотинки/ - лихва за забава, начислена за периода от 26.03.2018 г. до 28.01.2024 г. – когато е подадено заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и на заявителя е указана възможността, на основание чл.415 от ГПК, да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото е представено копие на Договор за договор за потребителски кредит с № 4000800399/лист 5/, сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като заемодател и С. Т. Ц. като заемател. С договора за кредит на ответника е предоставена сумата от 1600 лева, за закупуване на избрана от кредитополучателя стока, при уговорен между страните годишен лихвен процен 14,41 %. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска от 192,00 лева – чл.7.1 от договора като страните са се съгласили, че тази сума ще бъде финансирана от кредитора и ще бъде заплатена от заемодателя, разсрочено заедно с останалите погасителни вноски. Общата дължима сума по кредита е 2560,05 лева, която е следвало да бъде погасявана на равни анюитетни вноски 47 броя по 49,34 лева на месец и последна вноска в размер на 49,07 лева.

Съгласно чл.25.5 от договора страните са се уговорили че кредиторът може да прехвърли без ограничения по всяко време вземането си срещу заемателя. На 30.11.2022г. с договор за цесия /л.10/кредиторът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е продал вземането си към ответника С. Т. Ц. на „Иновативни финанси" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежност, включително и всички лихви.

Представено е Приложение № 2 към договора за цесия от 30.11.2022г. с което „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е потвърдило извършената цесия, следователно договорът за продажба на вземания между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и „Иновативни финанси" ООД е породил действие.

С пълномощно от 30.11.2022г. цедента „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е упълномощил „Иновативни финанси" ООД да уведомят от негово име всички негови длъжници/кредитополучатели, чиито вземания са предмет на цесията.

С последващ договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2023г. „Иновативни финанси" ООД цедира своето вземане към ответника в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Цесията е породила действие за което е представено потвърждение от „Иновативни финанси" ООД /лист 19/.

Представено е пълномощно с което „Иновативни финанси" ООД са преупълномощили цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, от името на цедента да уведоми по чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници чиито вземания са предмет на договора за продажба на вземанията между „Иновативни финанси" ООД и „Агенция за събиране на 3 вземания" ЕАД, както и пълномощно, с което първоначалният кредитор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е упълномощил настоящия ищец да уведоми длъжниците за продажбата на вземанията.

По възражението на ответника за настъпила предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 16.2 от договора за кредит, сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, кредитор, и С. Т. Ц., кредитополучател, ако длъжникът допусне просрочие или частично просрочие на 3 поредни вноски цялото му непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, но за да настъпи посоченият ефект и изменение на договора, с което задължението да бъде обявено за предсрочно изискуемо следва да са налице две предпоставки: длъжникът да не е заплатил напълно или частично 3 поредни месечни вноски, за което по делото няма спор, и кредиторът да е обявил кредита за предсрочно изискуем. Това изявление на кредитора представлява едностранно изменение на договора и следва да бъде направено като надлежно се уведоми длъжника за обявяване на договора за предсрочно изискуем. В настоящото производство липсват данни кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем от първоначания кредитор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и възраженията на ответника в тази посока са неоснователни и неподкрепени с доказателства.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършените цесии. Уведомяването има значение само в случай, че ответникът е извършил пълно или частично погасяване на задължението към първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и то преди информацията за извършените цесии да е стигнала до него. Целта на уведомяването от цедента за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Дори ответникът не е бил уведомен за двете цесии, трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД поражда действие спрямо длъжника.