Решение № 219 от 23.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Плевен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500381 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.435 ал.2,т.6 от ГПК.

Производството е образувано по жалба, подадена от Н. Й. Н., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Х. Т. от Пл.АК, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20098150400928/2009 г. по описа на ЧСИ Т.К. с рег.

№ ***, с район на действие Пл.ОС срещу Постановление изх. № 22025 от 10.04.2025 г. на ЧСИ Т.К., с район на действие Пл.ОС, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, поради липса на съгласие от страна на взискателя, както и липса правно основание.

В жалбата се изразява становище, че постановеният отказ е незаконосъобразен, като се посочва, че със запорно съобщение на ЧСИ Т.К. до „Банка ДСК“ ЕАД от 09.12.2013 г. е наложен запор на сметките на длъжника Н. Й. Н., открити в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на претендираните по изпълнителното дело суми. Със запорно съобщение от 21.10.2015 г., ЧСИ Т.К. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на Н. Й. Н.. В периода от 05.10.2009 г. до 04.05.2012 г. по сметката на взискателя „МАКРОАДВАНС“ АД са постъпвали суми от длъжника, с които се е удовлетворявало вземането на кредитора. След този период, до настоящия момент, за период от повече от две години, взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, като не е проявил активност за поддържане висящността на изпълнителното производство и не е отправял искане до съдебния изпълнител за извършването на действия по изпълнението. В рамките на посочения 2годишен период, по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни 1 действия, а дори да са депозирани от взискателя до ЧСИ писмени молби, след изтичане на 2-годишния период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК те не могат да породят правно действие, тъй като към датата на подаването им изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, а извършените изпълнителни действия, ако има такива, са ирелевантни, доколкото са извършени след перемиране на делото, съответно, се заличават с обратна сила.

Жалбоподателят моли съда, да отмени Постановление за отказ изх. № 22025/10.04.2025 г. на ЧСИ Т.К., с peг. № ***, с район на действие ПлОС, Плевен, постановено по изп. дело № 20098150400928/2009 г. и да разпореди прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Н.

Й. Н., ЕГН **********. Моли съда, да прогласи настъпило по право прекратяване на производството по изпълнително дело

№

20098150400928/2009 г. по описа на ЧСИ Т.К., с peг. № ***, с район на действие ПлОС, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на длъжника Н. Й. Н., ЕГН **********.

Постъпило е възражение по чл.436 ал.3 от ГПК от „Макроадванс“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника юрк. Б. Р., в качеството му на взискател по изп. дело № 20098150400928/2009 г. по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие ПлОС, в което се изразява становище, че подадената жалба е неоснователна.

Посочвайки фактите от образуване на изпълнителното производство до настоящия момент, взискателят счита, че по изпълнителното дело не е настъпила перемпция, като твърди, че е проявил нужната активност и редовно е депозирал молби за извършване на изпълнителни действия. Относно извършваните плащания в периода 2009-2010 г. уточнява, че в практиката се приема, че извършването на доброволни плащания от длъжника е пречка да се приложи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и при такава хипотеза не може да се обоснове прекратяването на изпълнителното дело, поради бездействие на взискателя. Приема се, че с оглед наличието на доброволно погасяване, взискателят няма интерес от предприемане на принудителни действия, които влекат след себе си увеличаването на дълга с такси. Щом са налице постъпления по делото, то изпълнителният процес осъществява основната си функция. При наличието на доброволно погасяване, взискателят не се е дезинтересирал от изпълнението. За времето на извършване на частичните плащания, същият не е имал интерес да поиска извършването на нови изпълнителни действия, тъй като периодично се удовлетворява. Взискателят има интерес да поиска извършването на нови изпълнителни действия, едва след прекратяване на плащанията от длъжника. По отношение на плащанията, постъпвали между 2015 г. и 2019 г. от запор на трудово възнаграждение, взискателят посочва, че последните също прекъсват срока за перемпция по смисъла на ТР по т.д. № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, тъй като са такива от трето задължено лице в изпълнение на конкретно приложен изпълнителен способ.

Взискателят моли съда, да отхвърли жалбата срещу отказа на ЧСИ Т.К. да прекрати изп. дело № 20098150400928/2009 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като неоснователна.

2

Във връзка с депозираната жалба от Н. Й. Н., ЕГН ********** са постъпили мотиви от ЧСИ Т.К., с район на действие ПлОС, в които се посочват постъпилите молби за извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело е периода от неговото образуване на 05.10.2009 г. до настоящия момент, както и извършваните изпълнителни действия по отношение на длъжника Н. Й. Н.. ЧСИ твърди, че не са налице основанията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, като посочва, че няма период от две години, в който взискателят по изпълнителното дело да е бездействал. Счита за ирелевантно дали сумите, които се плащат по изпълнителното дело са въз основа на запор или се плащат доброволно. Всяко плащане в рамките на изпълнителния процес, щом е по повод на него, се счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него. Постъпването на суми с вноски от длъжника или вследствие на наложен запор е аналогично на провеждане на принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране на делото. При получаване на плащания от длъжника или неговия работодател, както е в конкретния случай, няма причина кредиторът постоянно да иска нови изпълнителни действия.

ЧСИ счита, жалбата е неоснователна, а постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното дело е правилен и законосъобразен.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20098150400928 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № ***, с район на действие Пл.ОС е образувано на 05.10.2009 г., по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД - София, ЕИК *** на основание изпълнителен лист от 15.04.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1342/2009 г. по описа на Районен съд - Плевен срещу длъжника Н. Й. Н..

С разпореждане от 23.11.2010 г., постановено по № 20098150400928 по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие Пл.ОС е конституиран взискателя „Макроадванс" АД, ЕИК ***, в качеството на цесионер по Договор за цесия, сключен с „Банка ДСК" ЕАД – София, ЕИК ***.

По изпълнително дело № 20098150400928 по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие Пл.ОС е изготвена покана за доброволно изпълнение от 12.10.2009 г. до длъжника Н. Й. Н., връчена на дата 21.10.2009 г. на съпругата на длъжника В.М. Н.а със задължение за предаване.

В молбата за образуване от 05.10.2009 г. от страна на първоначалния взискател е посочен способ за изпълнение - налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника в „Нина" ООД.

На 12.10.2009 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

В периода от 05.10.2009 г. до 04.05.2012 г. не е имало искания от страна 3 на взискателя за извършване на принудителни изпълнителни действия, тъй като посочения способ за принудително изпълнение е довел до плащания от страна на длъжника, с които се е удовлетворявало вземането на кредитора „Макроадванс" АД.

На 04.05.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за извършване на справка и за налагане на запор върху трудово възнаграждение.

На 02.11.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение.

На 22.11.2013 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение и върху банкова сметка на длъжника.

На 09.12.2013 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

На 28.05.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

На 21.10.2015 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

В периода от месец ноември 2015 г. до месец март 2019 г. по изпълнителното дело са постъпвали плащания от работодателя на длъжника Затвора - Плевен, с оглед наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника Н. Й. Н..

На 30.04.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за извършване на справка и за налагане на запор.

На 16.11.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за извършване на справка БНБ и за налагане на запори.

На 14.12.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника.

На 14.12.2021 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

На 25.07.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкова сметка.

На 03.01.2024 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

На 14.01.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за извършване на справки и за налагане на запори на длъжника.

Доводите на жалбоподателя и длъжник Н. Й. Н. за наличие на предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20098150400928 по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие Пл.ОС се основават на твърденията му, че след периода 05.10.2009 г.

- 04.05.2012 г., през който по сметката на взискателя „Макроадванс“ АД са постъпвали суми от длъжника, с които се е удовлетворявало вземането на кредитора до настоящия момент, т.е. за период от повече от две години, 4 взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника, като не е проявил активност за поддържане висящността на изпълнителното производство и не е отправял искане до съдебния изпълнител за извършването на действия по изпълнението. В рамките на посочения 2годишен период, по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, а дори да са депозирани от взискателя до ЧСИ писмени молби, след изтичане на 2-годишния период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК те не могат да породят правно действие, тъй като към датата на подаването им изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, а извършените изпълнителни действия, ако има такива, са ирелевантни, доколкото са извършени след перемиране на делото, съответно, се заличават с обратна сила.

Прекратяването на изпълнителното производство пред ЧСИ е процедура, която възниква при изпълнение на задължението, отпадане на основанието за изпълнение или други обстоятелства, предвидени в закона.

Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са посочени в чл.433 ал.1 от ГПК, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;