Решение № 49 от 24.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби на „Д.Т.“ ЕООД и на Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД срещу Решение № 260038/30.05.2022г. по гр.д. 267/2021г. на Районен съд – гр. Своге в различни негови части.

Жалбоподателят „Д.Т.“ ЕООД обжалва решението в частта, с която районният съд е отхвърлил предявения от дружеството иск срещу ответниците Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД за солидарно заплащане на имуществени вреди, настъпили поради осчетоводяване от страна на ответниците на неистински фактури, които вреди се изразяват в установени с Ревизионен акт № Р-04000620000-091-001/28.07.2020г. публични задължения за ДДС за периода от 22.11.2018г. до 19.03.2020г. Твърди, че решението на районния съд в частта, в която искът за сумата от 4617,10лв. е отхвърлен, е неправилно, като неправилността произтича от необоснования извод, че от неправомерно използвания данъчен кредит дружеството не е претърпяло вреда, а вместо това неоснователно се е обогатило. Изтъква се, че установените с Ревизионен акт № Р-04000620000-091-001/28.07.2020г. нарушения са с различно основание, период на възникване и изискуемост, като задължението, възникнало от постановения отказ за ползване на данъчен кредит, е само едно от цялото множество и възлиза на общо 5938лв.

Установено било също несвоевременното включване на издадени от ищеца фактури в дневниците за продажби (съответно справките – декларации по ЗДДС) в данъчните периоди на издаването им. Неправомерно бил ползван данъчен кредит в размер на 3225,95 лв. по фактури, включени в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС със стойности, които не съответстват на стойностите, посочени в самите фактури, въз основа на което 1 са неправомерно отчетени разходи в размер на 16685,59лв. Част от задълженията за ДДС пък били свързани с неначислен ДДС за извършени продажби на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ВР 6407 СА и лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ВР 9194 ВТ. Жалбоподателят твърди също така, че първоинстанционният съд не е указал на ищеца да уточни, за кои конкретни публични задължения се отнася претендираното обезщетение, и, като е приел, че сумата от 4617,10 лв. касае именно обезщетяване за задължение, възникнало по неправомерно ползван данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД, е нарушил принципите както на служебното, така и на диспозитивното начало. Изтъква, че в петитума на исковата молба изрично било посочено, че претендираното обезщетение е за неправилно и невярно начисляване и деклариране на ДДС, както и за използване на документи с невярно съдържание. Твърди, че деянията са различни по вид, извършвани са през продължителен период от време, а причинно- следствената връзка между тях и вредите е такава, че вредоносният резултат е следствие от тях в съвкупност. Ето защо жалбоподателят намира, че съдът е трябвало да се позове на констатираното в ревизионния акт, чиято валидност, законосъобразност и влизане в сила е потвърдил. Заявява още, че съдът е бил длъжен да изследва настъпването на правопораждащия вземанията на ищеца фактически състав за всяко отделно основание, на което са установени задължения за ДДС с процесния ревизионен акт, и, като не го е направил, е допуснал съществено процесуално нарушение.

На последно място, жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че осчетоводените неистински фактури не били предизвикали настъпване на вреди за ищеца, а само са го обогатили неоснователно. Аргументира се, че вредата следва от самия факт на издаване на процесните фактури, тъй като, съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура или известие по чл. 112. Излага доводи, че получател на фактурите е „Д.Т.“ ЕООД, като за него е възникнало задължение за плащане на начисления в тях ДДС. Отказаното с ревизионния акт ползване на данъчен кредит по тези фактури не означавало, че „Д.Т.“ ЕООД е получило неследваща му се облага, която е възстановило на държавата, защото задължението за плащане на ДДС е останало в тежест на ищеца. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът за сумата 4617,10 лв. да бъде уважен.

Жалбата е изпратена на Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД за отговор, но такъв не е депозиран.

Жалбоподателите - ответници Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД обжалват решението в частта, в която са били осъдени да заплатят на ищеца „Д.Т.“ ЕООД: сумата от 2063,23лв. частично от 2083,33лв., представляваща имуществени санкции, наложени на ищеца с НП № 535117F563141/03.09.2020г. поради лошо водено от ответниците счетоводство, ведно със законната лихва върху сумата от 2063,23лв., считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Сумата от 3500лв., представляваща имуществени санкции, наложени на ищеца с НП № 535118- F563128/ 08.09.2020г. поради лошо водено от ответниците счетводство, ведно със законната лихва върху сумата от 2

3500лв., считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Сумата от 500лв., представляваща имуществена санкция, наложена на ищеца с НП № 483757-F518534/ 11.12.2019 г. поради лошо водено от ответниците счетоводство, ведно със законната лихва върху сумата от 500лв., считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателите твърдят, че в тези части първоинстанционното решение е неправилно. Като основание за това сочат, че исковете относно сумите, установени с наказателни постановления, не са с правно основание чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение последно от ЗЗД, тъй като в случая не се твърдяла нито забава, нито неизпълнение, нито се претендирало обезщетение за неизпълнение. Изтъкват, че искът е квалифициран от самия ищец по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 49 от ЗЗД и, макар то да не е обвързващо, районният съд е допуснал нарушение, квалифицирайки спора като произтичащ от договорно неизпълнение, защото в конкретния случай такова не се твърдяло. Правят извод, че е налице хипотезата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, поради което обжалваното решение подлежало на обезсилване, а делото следвало да се върне на районния съд за произнасяне по действително предявения иск.

При условията на евентуалност твърдят, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Заявяват, че по делото въобще не са установени договорните взаимоотношения и тяхното съдържание, а недоказаността на претенцията се потвърждава от обстоятелството, че ищецът не бил представил пълномощните, от чието съдържание би могло да се установи съдържанието на правоотношението.

Сочат, че в исковата молба не се съдържали доводи за съществуващо правоотношение между страните по договор за поръчка. Поради това, като се произнесъл отвъд фактическите и правни рамки (т.е. отвъд претенцията за непозволено увреждане), районният съд нарушил съдопроизводствените правила, тъй като бил нарушил диспозитивното начало.

Излагат и съображения за необоснованост на постановения акт с аргумента, че съдът не бил обосновал изводите си за наличие на основание да бъде ангажирана отговорността на ответниците. Останало недоказано също, че ответниците с фактическите си действия са били повод за издаване на наказателните постановления, както и тяхната вина. Не било доказано и кое е физическото лице, извършващо счетоводното обслужване от името на дружеството. Твърдят също, че в случая нямало уговорена солидарна отговорност между ответниците, а такава не произтича и от закона. Ето защо жалбоподателите намират за неправилни изводите на районния съд, че солидарността между тях произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.

Твърдят, че същата се отнася за деликт, и е неприложима за договорни правоотношения, поради което солидарното осъждане на двамата ответници в решението било неправилно. Молят, решението да бъде обезсилено, а евентуално - отменено в обжалваната част, и да бъде постановено друго, с което искът се отхвърля. Претендират разноски.

Жалбата на Б. М. К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД е връчена на „Д.Т.“ ЕООД, което е представило отговор. В него изтъква, че решението е правилно в обжалваната от ответниците част. Твърди, че, макар да се е отклонил от 3 дадената от ищеца правна квалификация, съдът се е произнесъл в рамките на търсената защита, и не се е произнесъл по непредявен иск. Напротив, бил изследвал фактическия състав, и, законосъобразно позовавайки се на чл. 53, е достигнал до правилни правни изводи. Заявява, че твърденията му са били доказани по основание и размер, Поддържа, че обстоятелството, че К. е извършвала счетоводното обслужване, е доказано по безспорен начин, а противоправността на поведението е била констатирана от данъчните органи, като ревизионният акт представлява официален удостоверителен документ за установените в него факти. Същият извод се подкрепял и от ССЕ, и от показанията на разпитаната свидетелка. Посочил е, че отговорността на Б. К. е на основание чл. 45 от ЗЗД в качеството на пряк причинител на вредата, а на дружеството – по 49 от ЗЗД, за което били събрани достатъчно доказателства. Моли, решението да бъде потвърдено.

С разпореждане № 1379/ 29.11.2022г. по гр.д. 587/ 2022г. по описа на Софийския окръжен съд настоящият състав е дал указания на „Д.Т.“ ЕООД да уточни исковата си молба. В изпълнение на разпореждането е постъпила молба с вх. № 9024/13.12.2022г., в която се посочва, че от 22.11.2018г. до 12.09.2019г. счетоводството на дружеството е водено от Б. М. К. въз основа на безсрочен неформален договор, сключен на 22.11.2018г., а през периода от 12.09.2019г. до 19.03.2020г. е фактически водено от нея, но вече по възлагане от „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД. По предмета на договорите навежда твърдения за неговата идентичност с предмета на пълномощните от 22.11.2018г. и 12.09.2019г. Заявява, че през първия процесен период плащания били извършвани по сметката на Б., а през втория - по сметката на „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД, за което за първи път пред въззивната инстанция са представени извлечения от архиви на онлайн плащания на дружеството в полза на ответниците. Уточнява също, че сумата в размер на 4617,10лв. е остатък от частично погасените вреди по ревизионния акт и представлява отказан данъчен кредит по фактури, които са включени в съответните дневници и регистри без „да са налични в оригинал“.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят – ищец „Д.Т.“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите отвтеници „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД и Б. М. К. се представляват от адв. Ш., който изразява становище за недопустимост на производството с аргумента, че ищецът не е изпълнил указанията по отстраняване на допуснатите нередовности. Не бил уточнен и предметът на договорите.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предмет на текущия инстанционен контрол е Решение № 260038/30.05.2022г., постановено по гр.д. 267/2021г. на Районен съд – гр.

Своге в цялост, който обхват е съобразен с двете въззивни жалби.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от 4 разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

ІІ. По допустимост

Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск и са липсвали отрицателни такива. Наистина, видно от мотивите на обжалваното решение и хипотетично посочената възможност в определението от