Определение № 315 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Благоевград, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано частна жалба с вх. № 796/27.01.2025 г., подадена от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление *********, партер, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрк. А.Г., срещу Определение № 35/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1354/2024 г. по описа на РС – Сандански.

С атакуваното определение по делото е прекратено производството в частта относно насрещния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договор за кредит № 346226 от 12.07.2021г., поради накърняване на добрите нрави, поради недопустимостта му.

В частната жалба се сочи, че определението е незаконосъобразно, поради което се моли съдът да го отмени изцяло. Посочва, че видно от исковата молба съдът е сезиран само за недействителност на неустойката по договора, поради което следва да се произнесе само по повод тази клауза, съгласно принципа на диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК. Твърди се, че съдът няма право служебно да се произнася за недействителност по повод на клаузи с които не е сезиран, освен за неравноправни клаузи. Сочи се, че насрещният иск е по повод размера на договорната лихва, тъй като същата противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че в действителност съдът има правомощие да се произнесе „служебно“ по повод недействителност на дадена клауза, но това се отнася само за неравноправни клауза, не и за такива противоречащи на 1 добрите нрави. Сочи, че насрещният иск не е по повод неравноправна клауза, за която съдът безспорно може да се произнася служебно. Посочва се, че същевременно съдът е сезиран с конкретно искане за недействителност на конкретна клауза. В този смисъл е ирелевантно дали той бил прогласил целия договор за нищожен или не в резултат на произнасянето си по първоначалния иск.

Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло Определение № 35/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1354/2024 г. по описа на РС – Сандански.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.

За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

Производството пред РС – Сандански е образувано по искова молба на В. Й. Л. с ЕГН-********** срещу „Изи финанс“-ЕООД с ЕИК 201196810, с която са предявени обективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 346226 от 12.07.2021г. поради противоречие със закона - ЗПК и евентуални искове - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.2 от договор за потребителски кредит от разстояние № 346226 от 12.07.2021г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради нарушение на закона-ЗПК, поради заобикаляне на закона-ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправна и за заплащане на сумата от 5лева-частичен иск от 93,10лева, съставляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата 2 молба до окончателното й заплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищцата насрещен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договор за кредит № 346226 от 12.07.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

В изпълнение на разпореждане на съда ответникът по делото е представил поправена искова молба по насрещния си иск, в която заявява, че предявява насрещния иск за разглеждане наред с главния иск на ищцата, както и че правният му интерес произтича от желанието да приключи отношенията си с ответната страна.

Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В случая, главният иск на ищеца е за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021г.

Насрещният иск е за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал.

1, т. 3 от договора за кредит, който да се разгледа наред с главния иск. При това обективно съединяване на исковете, липсва правен интерес за ответника ищец по насрещния иск, тъй като при резултат уважаване на главния иск целият договор за кредит ще се обяви за нищожен, а иск за нищожност на клауза от този договор не може да се води по обявен вече нищожен договор – липсва предмет, което обуславя липсата на интерес от защита, а защитата се получава с уважаване на главния иск. От друга страна, ответника-ищец по насрещния иск за прогласяване на клауза от договор за кредит за недействителна, няма правен интерес от такъв иск, тъй като е кредитор по договора – заемодател, като клаузата за неустойка е уговорена в негов интерес, поради което той не е легитимиран да иска от тази клауза, прогласявайки я за нищожна.

Неоснователно е възражението, че по насрещният иск по повод размера на договорната лихва, която противоречи на добрите нрави, съдът не следи служебно за нея. Съдебната практика приема, че съдът е длъжен да се произнесе по искане за нищожност поради противоречие с добрите нрави.

3

(Виж така постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение – № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС. В него се изхожда от принципната постановка на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите към която е прието, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, правните последици от нарушаването на които са идентични с противоречието със закона. Поради което при предявен иск, основан на спорната клауза, съдът служебно следи за съответствието й с добрите нрави).

Макар и с различни мотиви, съдът следа да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството в частта относно насрещния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2, ал.1, т.3 от договор за кредит № 346226 от 12.07.2021г., поради накърняване на добрите нрави., поради недопустимостта му.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 35/15.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1354/2024 г. по описа на РС – Сандански, в частта с която ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно насрещния иск, поради недопустимостта му.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5