Решение № 3895 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3895 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100508308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Б., срещу решение № 10367/06.06.2025г., постановено по гр.д. № 46448/2023г. по описа на СРС, 161-и състав, с което на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, сумата 12 528.20 лева, представляваща регресно вземане по щета № 10018030132676, за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ********, резултат от ПТП, настъпило на 21.11.2018г. на автомагистрала „Тракия“, км 77+350, посока гр. София, ведно със законната лихва от 18.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 3 955.87 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 18.08.2020г. до 18.08.2023г. и е отхвърлен предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск по чл. 219, ал. 3, вр. чл. 82 ЗЗД за същите суми.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По делото не било установено, че ПТП настъпило поради наличието на препятствие на пътното платно /чакал/ и неправилно СРС приел наличие на причинно-следствена връзка между състоянието на пътя е настъпилото ПТП.

Показанията на св. С. били противоречиви и не следвало да бъдат кредитирани. Така 1 например как при „тази тъмница и дъжд“ свидетелят бил сигурен, че ударил диво животно – чакал. Неправилно бил кредитиран по см. чл. 179 ГПК и протоколът за ПТП, тъй като съставителят му Барабаров не присъствал на ПТП, а посетил мястото след настъпването на инцидента и дори в съдържанието на документа не било записано дали животното било въобще на пътя. По отношение на обратния иск неправилно първоинстанционният съд приел, че след като работата била приета от ответника без възражения, възложителят загубил правото си да претендира обезщетение за договорно неизпълнение. В случая АПИ не била уведомена за настъпилото ПТП от 21.11.2018г. и нямала обективна възможност да направи възражения при приемане на работата по договора с „Автомагистрали“ ЕАД. В случая се касаело за скрити недостатъци, които не могли да бъдат установени при обикновения преглед. Решението на СРС било противоречиво – от една страна съдът приел, че налице било некачествено изпълнение, щом на пътя излязло диво животно, но пренебрегнал чл. 28 от сключения договор между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД, на основание на която разпоредба отговорността на третото лице-помагач следвало да бъде ангажирана. Сочи съдебна практика. Моли за отмяна на решението в частта по уважените искове и отхвърляне на същите. В условията на евентуалност моли за уважаване на обратния иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрк.

Р., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна в частта, относно произнасянето на СРС по основните искове по чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възразява, че протоколът за ПТП бил съставен след посещение на мястото на ПТП, където същите установили автомобилът с видимите увреди, както и трупът на животното, предвид на което за същите тези обстоятелства протоколът за ПТП имал доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК.

Показанията на свидетеля били цитирани избирателно в жалбата. Нямало съмнение, че животното било чакал – видът му бил разпознат и от пристигналите на място полицаи.

Не било в доказателствена тежест на ищеца да установява липсата на ограда или нейното състояние. При положение, че чакалът бил на автомагистралата, оградите били неефективни. Връзката на имуществените вреди на автомобила с настъпилия инцидент била установена от протокола за ПТП, свидетелските показания и заключението на САТЕ, което не било оспорено. Моли решението да бъде потвърдено в частта относно произнасянето по исковете на ищеца. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юрк. Д., заявява становище за основателност на въззивната жалба в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение по исковете на ищеца ЗАД „Армеец“ АД срещу ответника АПИ по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага, че ищецът не провел дължимото от него пълно и главно доказване на механизма на 2 настъпването на ПТП – скоростта на движение на автомобила по автомагистралата, вида на препятствието, кога настъпило ПТП. Липсата на данни за механизма на ПТП водели до невъзможност правилно и обективно да се установи какво всъщност се случило и дали вредите били от това ПТП. Твърди на първо място, че ПТП не настъпило от сблъсък в животно. Оспорва, че настъпилото събитие не се дължало на противоправно поведение на ответника по основните искове – касаело се до внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обозначаване било обективно невъзможно в рамките на ПТП. Касаело се до случайно събитие.

Първоинстанционното съдебно решение намира за правилно в частта относно обратния иск. Правилно СРС приел, че „Автомагистрали“ ЕАД изпълнило надлежно работите, възложени с обществената поръчка. Дружеството нямало задължение да следи за възникването на непредвидени обстоятелства. Съгласно чл. 5 от сключения между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД договор възложителят следвало с допълнително писмено задание да възложи на дружеството видовете и количествата работи, невключени в основното задание. Рамковият характер на договора не можел самостоятелно да породи отговорност за изпълнителя, задължението за цялостния надзор върху автомагистралата, вкл. и за възникналите непредвидени обстоятелства, си оставало за агенцията. Моли за отмяна на решението в частта по основните искове и вместо това – отхвърляне на същите. В условията на евентуалност – първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в частта относно обратния иск.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От представената по делото комбинирана застрахователна полица № 0306Х0414662 от 04.09.2018г. се установява, че на посочената дата ищецът и „Смарт Тех“ ЕООД – собственик съгласно свидетелство за регистрация, част II на л. 30 от преписката на делото на СРС, сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег.№ ********, с клауза „П - Пълно Каско“ и допълнително покритие „Асистанс“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото.

Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 46 922 лева и период на покритие на застраховката от 05.09.2018г. до 04.09.2019г. Видно от 3 съдържанието на полицата, застрахованият декларирал, че получил ОУ и специалните условия на застрахователя и бил запознат със същите. Съобразно съдържанието на ОУ, сключеният договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно Каско“, покривал настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие от удар с подвижни предмети и животни, препятствия по пътното платно и др. – р. III „Покрити рискове“, т. 12, вр. т. 8.3 ОУ.

О т писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. №

1608186/21.11.2018г., изготвени от застрахователя описи на щетите по претенция № 10018030132676 от 28.11.2018г., 23.11.2018г. и от 04.01.2019г., и гласните такива, събрани чрез разпита на св. М. С. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 21.11.2018г., около 19.05 часа, застрахованото МПС претърпяло увреда.

При движение по АМ „Тракия“, км 77-350, посока към гр. София, процесното застраховано МПС, управлявано от св. С., блъснало навлязло на пътното платно диво животно - чакал. От съприкосновението на автомобила с животното застрахованото, след ПТП, застрахованото МПС имало видими увреди в предната броня и радиатора на автомобила. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 10018030132676, в т.ч. описи, фактура и кредитно известие, калкулации, възлагателно писмо, доклад по щета и др.

От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. № 1608186/21.11.2018г., описи на застрахователя, калкулации, фактура и др., гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. М. С. и неоспореното основно и допълнително заключение на САТЕ, съдът приема за установено, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била излизането на дивото животно на пътното платно на АМ „Тракия“, км 77+350, което МПС ударило с предната си част.

Въведените от въззивника възражения, че по делото не се установявало, че на пътното платно имало диво животно и щетите настъпили от удар на автомобила в него са неоснователни. Видно от удостоверяването в протокола за ПТП местопроизшествието било посетено от служител на КАТ /излишното НЕ в бланката е зачертано/. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието се намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се намирало дивото животно-чакал.

Противно на доводите в жалбата, а и на тези в становището на ТЛП, наличието на чакала на пътното платно е отбелязано в съставения от длъжностните лица протокол за ПТП. Съдържанието на протокола кореспондира с показанията на св. С., съобразно които трупът на животното бил на пътя, а видът му – чакал, бил разпознат както от 4 брата на свидетелите, така и от дошлите цивилни лица, така и от униформените полицаи, съставили на място протокола за ПТП.

Разпитан в о.с.з. св. М. С.-водач на автомобила, дава конкретни показания за пътния участък. Св. С. добре си спомня както участъка, така и пътните условия.

Излага, че пътувал с брат си в посока от гр. Пловдив съм гр. София. Било привечер, магистралата не била много натоварена – имало основно камиони. Било тъмно, валял ситен дъжд, но не било студено. Свидетелят изпреварил камион, движещ се в средна лента. Нямало друго движение. Продължавал в лявата лента, на темпомат при зададена скорост от 120 км/ч. ПТП настъпило в близост при моста на Тополница.

Срещу себе си видял две светещи очи на животно. Било в последния момент, на около 10-15 метра и нямал време за реакция. Ударил го с предната част. Усетило се претъркулването на тялото отдолу под автомобила. На таблото светнали всички лампи и свидетелят веднага отбил и спрял в аварийната лента. Регистрационната табела на автомобила изпаднала при удара. Антифризът изтекъл много бързо, фреонът съскал.

Пораженията по автомобила били отпред и отдолу, но в тъмното не можели да се видят добре. Колата не можела да се придвижва на собствен ход. На място чакали репатрак и полиция. Братът на свидетеля огледал тялото на животното и казал, че било чакал. На място дошли и други хора, цивилни – свидетелят предполага, че били от „Автомагистрали“. Дошли и полицаи. Те също казали, че удареното животно било чакал.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира напълно показанията на разпитания по делото свидетел. Показанията му възпроизвеждат непосредствени възприятия. Противно на доводите в жалбата показанията са напълно безпротиворечиви и следва да бъдат кредитирани. Същите изцяло кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ – основно и допълнително такова.