Определение № 3217 от 30.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3217 гр. Варна, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501373 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 279, вр. чл.275 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. А. Д., чрез адв. Ж. Я. срещу разпореждане № 260139/19.02.2024 г. постановено по гр. д. № 18597/2018 г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение искане на страната на основание чл. 250 от ГПК за допълване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист по отношение на искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената сума от 93154 щатски долара, считано от завеждането на исковата молба на 10.12.2018 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излага довод за неправилност на разпореждането, изразяващ се в това, че макар ВОС действително да не бил формирал воля относно лихвите, районният съд можел да допълни разпореждането за издаване на ИЛ с диспозитив за лихви. Цитира се практика на ВКС, според която по отношение на законната лихва съдът може да се произнесе по всяко време до приключване на съдебното производство, т.к. искането е с акцесорен характер, вкл. в производството по чл. 406 от ГПК. Страната не знаела и не би могла да узнае, че има издаден ИЛ от ВОС без диспозитив за лихви и разноски, който следвало да бъде предаден от ВРС.

Въззиваемата страна „...“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ищецът бил предявил самостоятелен последващ осъдителен иск пред ВОС за претендираните лихви. С решение №622/07.06.2024 г. по гр. д. № 559 по описа на ВОС, ползващо се със СПН, същите били присъдени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

1

На 10.12.2018 г. ищецът е потърсил защита и съдействие от Районен съд Варна, който е приел, че е сезиран с главен осъдителен иск по чл. 200 от КТ, с цена 93154 щатски долара, предявен в условията на солидарност против Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „У. ъв И...д (.....)“ и „...“ АД. Съдът е приел, че е предявен и евентуален иск с правно основание чл. 398 от КЗ само срещу първия ответник за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен сертификат по Стандарт А4.2.2.1 от МТК в размер на същата сума. С иницииращия производството документ ищецът не е предявил иск с правно основание в чл. 86 от ЗЗД. Не е отправено и искане за присъждане на лихва за забава по претендираната сума, считано от депозирането на исковата молба. С решение 3769/07.08.2020 г. по гр. д. № 18597/2018 г. по описа на ВРС исковете са отхвърлени, като неоснователни.

С въззивна жалба вх. № 266332/17.09.2020 г. спорът е пренесен за решаване в неговата цялост пред Окръжен съд Варна. С решение № 850/01.07.2022 г. по в. гр.д.

№3518/20г. по описа на ВОС последният е отменил решението на ВРС и вместо него е осъдил на основание Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006 г. „...“ АД да заплати на ищеца претендираната сума – 93154 щатски долара, представляваща договорно обезщетение за настъпила трайна неработоспособност. Отхвърлено е искането за солидарно осъждане за същата сума на втория ответник Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „У. ъв И...д (.....)“. Във връзка с определения от ищеца обем на търсена и дължима защита и съдействие, законна лихва върху претендираната сума не е присъдена. Решението е влязло в законна сила на 06.06.2023 г.

С молба вх. № 262975/19.06.2023 г. ищецът И. А. Д. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдената главница, законна лихва върху главницата от образуване на делото и разноски по делото. В евентуалност е направено искане да бъде предаден издадения вече от ВОС изп. лист за главницата, а изпълнителен лист да бъде издаден за разноските и за законната лихва.

С разпореждане № 260797/20.06.2023 г. ВРС е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист в частта му за законната лихва за забава от подаване на исковата молба с мотив, че съгласно диспозитива на акта по същество на ВОС такава не е присъдена. Съобщение за посоченото разпореждане е получено от адв. Я. на 03.01.2024г.

Частна жалба срещу разпореждането не е подадена и същото е влязло в законна сила на 18.012024г.

В срока по чл. 250 ал. 1 ГПК с молба вх. № 260374/01.02.2024 г. ищецът е отправил искане за допълване на разпореждане № 260797/20.06.2023 г., като същото бъде допълнено с присъждане на законната лихва върху присъдената сума, считано от завеждане на исковата молба.

С разпореждане № 260139/19.02.2024 г., предмет на настоящата въззивна проверка, Районен съд Варна е оставил без уважение молба вх. № 260374/01.02.2024 г. за допълване на разпореждане № 260797/20.06.2023 г., като на ищеца се присъди и законна лихва върху 2 присъдената сума от 93154 щатски долара, считано от завеждането на исковата молба.

Въз основа на така установените факти, съставът на ВОС прави следните правни изводи:

Диспозитивното начало в гражданския процес задължава съда да се произнесе по всички претенции, с които е сезиран, арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 6, ал. 2 от ГПК. Ако не го стори, решението му ще е непълно. Такъв порок се поправя с правното средство по чл.

250 от ГПК - искане, отправено до съда, постановил непълното решение да го допълни.

На основание чл. 406, ал. 4 от ГПК процесуалният закон допуска освен акта по същество на спора и разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде поправено, чрез допълването му. И доколкото нормата на чл.250 ГПК намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист, то нужно е за положително произнасяне по искането за допълване да се установи наличието на следните предпоставки: съдът да е сезиран с искане за издаване на изпълнителен лист, по което липсва произнасяне.

С разпореждането № 260797/20.06.2023 г. ВРС е уважил частично молбата по чл. 406 ГПК, като е постановил да бъде предаден фактически на молителя издадения вече от въззивния съд изпълнителен лист за сумата от 93 154 щ.д., както и е постановил издаването на изпълнителен лист в частта за разноските, направени пред ВОС в размер на 3 200 лв. В останалата част, досежно искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва за забава върху главницата от 93 154 щ.д. от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, оставил молбата без уважение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ВРС се е произнесъл по цялото искане, отправено с молбата от 19.06.2023г., като се е произнесъл по същество, оставяйки без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва. Затова и не са налице основанията по чл.250 ГПК за допълване на разпореждането. Законосъобразно ВРС с атакуваното разпореждане е оставил без уважение искането за допълване на разпореждане № 260797/20.06.2023 г. в частта за издаване на изпълнителен лист за законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба по гр. д. № 18597/2018 г. Разпореждането следва да бъде потвърдено.

Изложените от жалбоподателя в жалбата възражения досежно дължимостта на законната лихва и препратките към посочената практика не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите биха били относими само ако предмет на разглеждане беше частна жалба срещу разпореждането, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва. Разпореждането обаче не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което и всички възражения в тази насока са неотносими.

В отговора на частната жалба е направено искане от въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е представен списък за заплатено такова в размер на 50,00 лв. Предвид горното жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на „...“ АД на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 50,00 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260139/19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 18597/2018 г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 260374/01.02.2024 г., подадена от И. А. Д., чрез адв. Ж. Я. за допълване на разпореждане № 260797/20.06.2023 г. в частта по искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 93 154 щ.д. от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, кв. А., ж.к. „Д.“, блок. 19, вх. В, ет. 1, ап. 17 да заплати на „...“ АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, бул. „П.....“ №1, сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по в. ч. гр. д. № 1373/2024 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4