Решение № 107 от 14.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 380 от 27.10.20 23 г. по гр. д. № 193/2023 г. Окръжен съд Русе е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на И. Г. Д. сумата от 1000 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение в размер на 85000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина му Г. И. Д., настъпила при ПТП от 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 166000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 06.12.2021 г. до 14.02.2022 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Осъдено е „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на Ш. Ф. Д. сумата от 1000 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение в размер на 85000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. И. Д., причинена при ПТП от 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, 1 като предявеният иск за разликата до претендираните 166000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 06.12.2021 г. до 14.02.2022 г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на Д. И. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Ш.

Ф. Д. сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на брат му Г. И. Д., настъпила при ПТП от 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 120000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 06.12.2021 г. до 14.02.2022 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. Д., Ш. Ф. Д., действаща лично и в качеството си на законен представител на Д. И.

Д., като решението се обжалва в частта, в която частично са отхвърлени исковете на И. Д., Ш. Д. и Д. Д., включително и относно началната дата на дължимата законна лихва. В жалбата са наведени оплаквания, че определеното застрахователно обезщетение на ищците е недостатъчно да репарира болките и страданията им, предвид доказаните изградени отношения с починалото лице. Изразено е несъгласие с определения размер на обезщетението на ищеца Д. Д., който се доказва, че е разчитал на брат си, виждал е в негово лице родител, съответно смъртта му е довела до промяна в поведението на този ищец, и тези обстоятелства не са съобразени от съда.

Изразено е несъгласие с извода на съда, че починалият Г. Д. е съпричинил уврежданията си наполовина, тъй като не е бил с поставен предпазен колан.

Вещите лица са определили, че поради сложния механизъм на протичане на процесното ПТП, при което е настъпило съчетание от сблъсъци и преобръщане на автомобила, не може в детайли да се определи какви биха били травматичните увреждания при Д., ако същият е бил с поставен предпазен колан. Оспорва се началото на периода на олихвяване, като е счетено, че лихви за забава се следват от деня на смъртта на Г. Д. – 06.12.2021 г., евентуално – от датата на първото уведомление до застрахователя, а именно – 13.12.2021 г.

Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в обжалваните части, като вместо това се постанови друго, с което се уважат 2 предявените искове в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.12.2021 г., евентуално от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Дженерали Застраховане“ АД не е заела становище по жалбата.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, като същото се обжалва в осъдителните части. Наведени са доводи за завишен размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Сочи се, че доброволно изплатените на родителите на загиналия обезщетения са напълно справедливи и съответстващи на претърпените от тях душевни болки и страдания. В конкретния случай не е установена някаква изключителност в обстоятелствата, която да обуслови толкова високи по размер обезщетения за неимуществени вреди. В тази връзка се оспорват аргументите на решаващия състав за възникнали здравословни проблеми и при двамата родители. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в невъзможността да се докажат от страна на този жалбоподател факти, имащи отношение към личността на загиналия, а именно взаимоотношенията му с неговите родители, предвид евентуалната употреба на наркотици. Оспорва се изводът на съда за доказана особено близка привързаност между двамата братя, извън традиционно присъщата за българското общество. Поведението на детето след смъртта на брат му също не се отличава с изключителност – по-скоро е нормална реакция на тъга и скръб на малко дете от загуба на брат. С оглед на това е счетено, че по делото не са установени всички нужди съгласно тълкувателното решение предпоставки за основателност на претенцията на Д.

Д.. Евентуално се сочи, че размерът на определеното за него обезщетение е силно завишен.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.

По тази жалба не е депозиран отговор от ищците по делото, като в съдебно заседание процесуалният им представител заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите 3 оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. Д., Ш. Ф. Д., действаща лично и в качеството си на законен представител на Д. И. Д., против „Дженерали Застраховане“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. И. Д. – син на Ш. Д. и И.

Д., и брат на Д. Д., настъпила при ПТП от 06.12.2021 г.

Изложени са обстоятелства, че на 06.12.2021 г. водачът на лек автомобил Пежо 307 Г. Д. Б., движейки се по пътя с. Николово – гр. Русе, нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, мъгла с видимост под 50 м, мокра и хлъзгава пътна настилка, наклон при спускане в десен завой, напуснала вдясно по посока на движението пътното платно, и така по непредпазливост била причинена смъртта на Г. И. Д., пътник в автомобила. С влязла в сила присъда по НОХД № 782/2022 г. на Окръжен съд Русе Б. била призната за виновна за извършеното Д.ие. И. Д. е баща на починалия Г.. До момента на смъртта му те живеели под един покрив, изградили специална връзка баща – син, подкрепяли се взаимно. Ищецът не може да приеме внезапната загуба на първородния си син, не минава и ден, през който да не тъжи за него. Изпаднал в шок, след това се затворил в себе си, спрял да комуникира с роднини и приятели, плачел, често и на работа. Състоянието му наложило психологична подкрепа, Д. посещавал психолога, назначен в предприятието, където той работи. Получавал задух, сърцебиене и гадене, изпаднал в депресия, чувствал 4 празнота и безнадеждност. Ш. Д. е майка на починалия, с когото също е съжителствала под един покрив и е била в изключително близки и топли отношения. Д. не може да възприеме смъртта на сина си, не може да асимилира внезапната му загуба и не минава и ден, през който тя да не тъжи, ридае и чака сина си да се завърне у дома. Затворила се в себе си, станала асоциална и затворена, започнала да получава паник атаки и задух, които не й позволявали да работи. Не можела да спи нощем, изпадала в крайни състояния на гняв и безпомощност. Д. Д. е брат на починалия Г. и към датата на инцидента е бил на 11 години. Бил изключително привързан към батко си, починалият се е грижел за братчето си с много любов и всеотдайност, помагал на родителите си за отглеждането му, което довело до изграждане на силна връзка между двамата братя. Към момента Д. Д. продължава да бъде неутешим от загубата на батко си, не може да приеме внезапната му смърт и не минава и ден, в който да не тъжи за него. Затворил се в себе си, станал неактивен в учебния процес, бързо се разстройвал от иначе обикновени ситуации, чувствал се несигурен и объркан. Сънувал кошмари, спрял да споделя с родителите си, загубил интерес към игри, приятели и училище. Към момента на инцидента за автомобила е имало застрахователна полица „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 13.12.2021 г. дружеството е уведомено за застрахователното събитие. През 2022 г. ищците са депозирали искане за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като с писмо от 17.03.2022 г. застрахователното дружество е отказало да плати по претенцията, заведена от Д. Д., като брат на починалия Г. Д.. На родителите е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 84000 лв. за всеки от тях. Така определеното обезщетение е крайно ниско и не покрива действителните неимуществени вреди, които ищците са претърпели и продължават да търпят от смъртта на сина им. Д. Д. също е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди от смъртта на брат си, поради което притежава материално правна легитимация да предяви настоящия иск.

С оглед на това, е отправено искане за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, както следва: Ш. Д. и И. Д. – по 166000 лв., които суми са след приспадане на заплатените обезщетения за неимуществени вреди, Д.

Д. – 120000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на смъртта на Г. Д. – 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на 5 обезщетението.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.

Д., поради неизползването на задължителен обезопасителен колан; исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са силно завишени, като определените и изплатени обезщетения на И. Д. и на Ш. Д. от по 84000 лв. за всеки от тях са достатъчни за обезвреда на търпяните вреди; оспорва се материално правната легитимация на ищеца Д. Д., при условията на евентуалност, ако съдът приеме искът за доказан по основание, се сочи, че следва да се присъди обезщетение в рамките на определения лимит от 5000 лв., съгласно пар. 96 от ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, евентуално се оспорва искът като силно завишен; оспорва се началният момент на претенцията за лихва за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения на ищците И. Д. и Ш. Д. от смъртта на сина им Г.

Д., и като е анализирал значимите към определяне на размерите обстоятелства, е приел за справедлив размер обезщетения по 170000 лв. за всеки един от тях; приел е, че претенцията на Д. Д. за неимуществени вреди от смъртта на брат му също е основателна и е определил справедлив размер на обезщетението от 60000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е прието за основателно и доказано, поради което приетите за справедливи размери на обезщетенията са редуцирани наполовина. След приспадане на заплатените обезщетения за неимуществени вреди на И. Д. и на Ш. Д., исковете им са уважени в размер на по 1000 лв. за всеки от тях, а за ищеца Д. Д. искът е уважен в размер на 30000 лв. Върху присъдените обезщетения е присъдена законна лихва за забава от 14.02.2022 г. – датата на застрахователната претенция от тримата ищци, а исковете за разликата над присъдените суми от по 1000 лв. за ищците И. Д. и Ш. Д. до претендираните суми от по 166000 лв. и за разликата над сумата от 30000 лв. за ищеца Д. Д. до претендирания размер от 120000 лв., както и за периодите на законна лихва от 06.12.2021 г. до 14.02.2022 г. са отхвърлени като неоснователни.