Решение № 222 от 14.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Враца, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500387 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2272/12.05.2026 г., подадена от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника му адв. И. В. от АК – Плевен, срещу Решение № 52/22.04.2026 г., постановено по гр. д. № 504/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивника срещу „ДЖОДИ“ ООД, ЕИК 106528125, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 100 000 лева (51 129,20 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син Д. М. Д., настъпила при трудова злополука на 29.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане, както и е присъдил в тежест на въззивника направените по делото разноски. Районният съд е приел за установено наличието на трудово правоотношение между починалия и ответното дружество, както и че декларираната злополука е приета за трудова с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ – Враца, но е счел, че ищецът не е доказал претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина си. Изведен е извод, че макар правото на обезщетение по принцип да се признава на родители и страданията им по правило да се предполагат, в конкретния случай презумпцията за претърпени вреди е оборена от събраните доказателства, установяващи липса на душевни болки и страдания и на промяна в живота на 1 ищеца, поради което исковете по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест относно неимуществените вреди, като е приел, че бащата следва да доказва наличие на емоционална връзка със своя починал син, вместо ответникът да докаже твърдяната липса на такава връзка. Излагат се доводи, че при родител страданието от смъртта на дете се предполага, а съдът неправилно е основал изводите си на свидетелски показания, съдържащи субективни оценки и дадени от лица, намиращи се в конфликт с ищеца. Навеждат се оплаквания, че след като съдът е приел наличието на трудова злополука и останалите елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, неправилно е отхвърлил изцяло иска, без да обсъди справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. С жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „ДЖОДИ“ ООД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, като районният съд е обсъдил в цялост събраните доказателства и обосновано е приел, че не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди и техният интензитет. В отговора се сочи, че по делото са събрани доказателства за влошени отношения между ищеца и починалия му син, че ищецът не е отишъл на мястото на инцидента, не е организирал и не е заплатил погребението, поради което се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

От третото лице помагач – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр. София, не е постъпил отговор. В открито съдебно заседание на 02.09.2026 г. въззивникът М. Д. К. не се явява и не се представлява, представило е единствено писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата.

Окръжен съд – Враца, за да се произнесе, взе предвид следното:

При извършената проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението, съобразно приложението на чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата основания. В настоящия случай не се въвежда спор относно установеното от районния съд съществуване на валидно трудово правоотношение между наследодателя на въззивника – Д. М. Д., и въззиваемото дружество „ДЖОДИ“ ООД, съгласно Трудов договор № 332/08.03.2024 г., относно приетата с влязло в сила 2

Разпореждане № 12/08.05.2024 г. на ТП на НОИ – Враца трудова злополука от 29.03.2024 г., в резултат на която е настъпила смъртта на Д. М. Д., както и относно наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и настъпилата смърт. Тези елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ не са били предмет на спор и пред първата инстанция, поради което районният съд правилно ги е приел за установени с решението си, респективно въззивният съд няма да ги обсъжда повторно. Единственият спорен по въззивната жалба въпрос е дали въззивникът в качеството си на баща на починалия работник е провел пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своя син – елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ, по който първоинстанционният съд е формирал отрицателен извод.

Установена по делото фактическа обстановка е както следва.

Между наследодателя на въззивника Д. М. Д. и въззиваемото дружество „ДЖОДИ“ ООД е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 332/08.03.2024 г., по което починалият е заемал длъжността „***“ в производствената база на дружеството в гр. Оряхово, ул. „22-ри септември“ № 36, при сменен режим на работа съгласно Заповед № 10/01.03.2024 г. – втора смяна от 17:00 до 24:00 часа, с почивка за храна от 21:00 до 21:30 часа. На 29.03.2024 г. Д. е започнал работа в 17:00 часа, преминал е през цеха в 17:04 часа и е отишъл в зоната за почивка. Около 22:00 часа управителят на дружеството при извършване на вечерен оглед на работния процес в Цех 2 го е намерил в безпомощно състояние – седнал на стол до бюрото за отчет и разчитане на поръчки за боядисване на метални детайли. Подаден е сигнал на тел. 112, а пристигналият екип на ЦСМП е констатирал смъртта. Съгласно съобщение за смърт № 29/01.04.2024 г. и заключението на приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, причина за смъртта е механична асфикция – запушване на дихателните пътища с хранителна материя, явило се като усложнение на (микро) белодробна тромбемболия и исхемия на миокарда, като острите заболявания са довели до връщане на хранителна материя от стомаха към хранопровода и до запушване на дихателните пътища. Настъпилата злополука е приета за трудова с Разпореждане № 12/08.05.2024 г. на ТП на НОИ – Враца на основание чл. 55, ал. 2 КСО. Това разпореждане не е обжалвано от въззиваемото дружество пред компетентния административен орган в 14-дневния срок по чл. 117 КСО и е влязло в сила, поради което по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с материална доказателствена сила относно установените в него факти, включително относно квалификацията на инцидента като трудова злополука и наличието на причинно-следствена връзка между нея и смъртта на работника.

Образуваното досъдебно производство по случая – ДП № 642/2024 г. на ОПВраца и № 95/2024 г. на РУ-Оряхово е прекратено с Постановление вх. № 642/17.10.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК поради това, че деянието не съставлява престъпление. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ със Заповед 3

№ 286/01.04.2024 г. на работодателя, поради настъпилата смърт на работника.

Погребението на Д. М. Д. е организирано и заплатено от управителя на въззиваемото дружество Г. Д. чрез сключен от името на дружеството Договор от 02.04.2024 г. с ЕТ „ОРХИЕЛ-СУРИЕ ЮМЕРОВА“ за сумата 1780 лева.

Установява се от писмо вх. № 534/05.02.2026 г. на ТП на НОИ – Враца, че въззивникът получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.11.2014 г. Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „Дженерали Застраховане“ АД, застраховател по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ на работниците и служителите на „ДЖОДИ“ ООД.

Пред първата инстанция при режим на призоваване от ответника са разпитани двама свидетели.

Свидетелят А. Д. К. е роден брат на въззивника и чичо на починалия Д.

Д.. От показанията му се установява, че около 21:00 часа бил уведомен по телефона от близка на съпругата му за случилото се и веднага отишъл в дома на брат си в с. Лесковец, за да го покани да отидат заедно на мястото на инцидента в гр. Оряхово. Въззивникът отказал да отиде, без да посочи каквато и да е причина. Свидетелят отишъл сам, заедно със сина си и съпругата си, и е възприел лично тялото на племенника си – паднал на земята, свит, без видими следи от наранявания. Свидетелят сочи, че починалият е употребявал наркотични вещества. Свидетелят изрично заявява, че самият той е във влошени отношения с брат си от няколко години и почти не разговарят, както и че въззивникът не работи никъде от дълго време. Показанията установяват по еднозначен начин, че погребението на Д. Д. е било платено от управителя на въззиваемото дружество Г. Д..

Свидетелката А. Д. Ц., кмет на с. Лесковец, познава въззивника и управителя на въззиваемото дружество от около 30 години. От показанията й се установява, че бащата и синът не са били в добри отношения, че починалият е употребявал наркотични вещества и е управлявал моторни превозни средства без свидетелство за правоуправление, че е бил спасяван от задавяне при други случаи от партньорката си. Свидетелката категорично сочи, че въззивникът злоупотребява хронично с алкохол, като тази злоупотреба предхожда смъртта на сина му и не е нейна последица, а поведението му не се е променило след трагедията. Тя описва конкретен случай, при който въззивникът публично е опозорил в социалните мрежи местен свещеник, отправяйки неоснователно обвинение в кражба, и го квалифицира като манипулативна личност, с която самата свидетелка съзнателно избягва контакт с цел да не влиза в конфликт. Свидетелката потвърждава, че разходите по погребението са били поети от управителя на въззиваемото дружество.

Съдът намира показанията на двамата свидетели за логични, последователни и кореспондиращи си, изградени въз основа на непосредствени и лични възприятия на лица, които не са заинтересовани от 4 изхода на спора – напротив, свидетелят А. К. е роден брат на въззивника, а свидетелката Ц. е трето, незаинтересовано от спора лице, познаващо страните от три десетилетия. Показанията им не са опровергани от други доказателства по делото. Отделно от това, въпреки че на въззивника многократно е предоставяна възможност да осигури участието на допуснатите му при режим на довеждане свидетели с оглед доказване на твърдяните добри отношения с починалия си син, той не е осигурил нито един от тях – обстоятелство, което при преценка по вътрешно убеждение подкрепя извода, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба и въззивната жалба. Пред въззивната инстанция страните не са направили доказателствени искания и не е събирано ново доказателство, поради което въззивният съд формира изводите си въз основа на установената пред първата инстанция и неопровергана доказателствена съвкупност.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 86 ЗЗД.

Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника или служителя, е обективна и възниква при кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1) трудово правоотношение между работодателя и починалия работник или служител; 2) трудова злополука или професионална болест, претърпяна в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта; 3) неимуществена вреда, действително претърпяна от лице, попадащо в кръга на легитимираните да претендират обезщетение за вреди от смърт на близък съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСНГТК; и 4) причинно-следствена връзка между злополуката и претърпяната неимуществена вреда. Всички посочени елементи следва да бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване, а липсата дори на един от тях изключва основателността на претенцията.