Решение № 2531 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2531 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110168952 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от 'А.“ АД срещу ЗАД „Д.Ж.и.З.“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “А.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственикът на л.а. м. “БМВ” съществувало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “БМВ”, с рег. № *****, скл. под формата на застрахователна полица № 0306Х0682004/ 25.10.2021г., с период на застрахователно покритие

30.10.2021г.- 29.10.2022г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 14.12.2021г., е настъпило застрахователно събитиепътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск, между л.а. м. БМВ“, с рег. № ***** и л.а. м. „Форд”, с рег. № ********. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1824124 от 14.12.2021г. Според ищеца произшествието настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “Форд”, който нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължението на водачите на МПС при извършване на маневра “движение назад”. Застрахованият по застраховка “Каско” уведомил ищеца за настъпилото ПТП, пред когото била образувана щета № 10321030104222, по която било определено обезщетение в размер на 3489,55 лева и били направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. В исковата молба са релевирани твърдения, че гражданската отговорност на водача на л.а. м “Форд“ била застрахована при ответника и била предмет на задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу 1 причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Форд”. В срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, ответникът не изпълнил задължението си да възстанови платеното сума.

На следващо място, в исковата молба са наведени твърдения, че след изтичане на срока, посочен в хипотезата на чл. 412, ал. 3 КЗ, ответникът изпаднал в забава, от което ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати сумата 3504,44 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 0306Х0682004/ 25.10.2021г., с период на застрахователно покритие 30.10.2021г.29.10.2022г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.12.2021г., за което е образувана щета № 10321030104222 и сумата 288,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.02.2022г.- 18.12.2022г. Претендира присъждането на законна лихва и разноски.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът релевира доводи, с които оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между механизма на ПТП и вредите, противоправността на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал. Същият оспорва предявеният иск по размер и поддържа, че платеното обезщетение надвишава действителната стойност на вредите.

В отговора се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. м. “БМВ”, който с поведението си нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани с разпоредбите на чл. 59а и чл. 98 ППЗДвП, като нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи задължението на водачите на МПС при престой и паркиране и нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, движещи се по скоростен път, принудено да спрат поради независещи от тях обстоятелства.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2021г. между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ” е сключен договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 0306Х0682004, с предмет л.а. м. “БМВ”, с рег. № *****, с период на застрахователно покритие 30.10.2021г.2 29.10.2022г.

В срока на застрахователно покритие, на 14.12.2021г., в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. БМВ“, с рег. № ***** и л.а. м. „Форд“, с рег.

№ № ********. От удостоверяванията на длъжностното лице в протокола се установява, че произшествието е настъпило при извършващия маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Форд”, който се ударил в спрелия и изчакващ да извърши маневра “завой надясно” л.а. м. “БМВ”.

В изпълнение на произтичащото от договора задължение, застрахованият е уведомил ищеца за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана щета № 10321030104222, по която е определено обезщетение в размер на 3489,55 лева, което е платено на 12.01.2022г. (платежно нареждане от 12.01.2022г).

Ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Форд”.

Относно механизма на ПТП пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).

Oт показанията на св. Б. се установява, че същият управлявал л.а. м. “БМВ”. Свидетелят разяснява, че бил спрял управляваният от него автомобил и изчаквал да извърши маневра “завой надясно”, когато спрелият в локалното платно автомобил потеглил назад и се ударил в упралявания от свидетеля автомобил.

Св. Б. сочи, че същият се движел по локалното платно на бул. “Цариградско шосе”, като управлявал л.а. м. “Форд”. Свидетелят разяснява, че пропуснал да завие по улица, пресичаща локалното платно, поради което направил маневра “движение назад” и се ударил в л.а. м. “БМВ”.

Съдът счита, че на показанията на св. Б. следва да бъде дадена вяра. Същите са последователни, логични, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване, кореспондиращи помежду си и с данните, съдържащи се в Протокола за ПТП и заключението на САТЕ.

Съгласно заключението на САТЕ, механизма на ПТП е следният: водачът на л.а. м.

“Форд”, при извършване на маневра “движение назад”, се ударил в спрелия и изчакващ да извърши маневра “завой надясно” л.а. м. “БМВ”. Щетите по л.а. м. “БМВ” се намират в причинна връзка с механизма на ПТП. Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 4256,33 лева.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като обективно, безпристрастно и даващо в пълнота отговор на поставената задача.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:

3

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен изискуем дълг и изпадането на ответника в забава, съответно отправена от ищеца покана за заплащане на главницата, получена от ответника при условията на чл.

84, ал. 2 ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обстоятелствата, че ищецът е платил процесната сума на увреденото лице, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Форд“, както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата 3489,55 левапо процесната щета.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ” е възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка “Каско”, кл. под формата на застрахователна полица № 0306Х0682004, с предмет л.а. м. “БМВ”, с период на застрахователно покритие 30.10.2021г.- 29.10.2022г.

Между страните не е спорно и, че в срока на застрахователно покритие на договора за застраховка “Каско”, на 14.12.2021г., е възникнало застрахователно събитие- ПТП, което представлява покрит застрахователен риск.

Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- Протокол за ПТП и уведомление за щета, както и посредством събраните гласни доказателствени средства- свидетелски показания и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. “БМВ”, а именно, че водачът на л.а. м. ”Форд” не е осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. БМВ” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са 4 се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията в протокола корелират и с тези на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира. На следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с показанията на св. Б., на които съдът дава вяра. Следва да се посочи и, че протоколът е подписан от водача на л.а. м.

“Форд”- св. Б.. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на л.а. м.