Решение № 272 от 22.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200316 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 419 ал.1 вр. чл. 420, ал. 2, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.

348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК и е образувано по искане на а. З., упълномощен защитник на осъдения П. С. В., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2357/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и изменение на постановеното по него определение № 142/20.12.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, в частта относно режима за изтърпяване на наложеното на П. С. В. наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като бъде определен „общ“ режим за изтърпяване на това наказание.

В искането се твърди, че с одобреното с атакуваното определение споразумение за извършеното от осъдения П. С. В. престъпление по чл. 354а ал.1 НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим; че с последващо определение № 218 от 08.02.2024 г., постановено в производство по реда на чл. 306 ал.1 т.3 НПК, на основание чл. 69 ал.2 вр. чл. 68 ал.1 НК осъденият П. С. В. е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, наложено му по нохд № 1205/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив.

Формулира се оплакване, че одобрявайки предложения със споразумението „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, без да са били налице основанията за това, Окръжен съд-Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.3 ЗИНЗС. Претендира се също, че като не е констатирал описаното нарушение на материалния закон относно режима на изтърпяване на наказанието и като не е предложил промени в споразумението в тази насока, а го е одобрил, окръжният съд е нарушил и процесуалните правила на чл. 382 ал.5 и ал.7 1

НПК. Сочи се, че допуснатите нарушения на закона и на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК и са основание по чл. 422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения П. В. - адвокат З. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения. Счита, че режимът би следвало да бъде общ, тъй като настоящият казус не попада в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Моли да се възобнови наказателното производство в частта, касаеща режима, и да се определи общ режим за доизтърпяване на наказанието.

Осъденият П. В. моли да бъде уважено искането за възобновяване.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване на наказателното дело е основателно, поради което следва да се уважи и на основание чл. 425, ал.1, т.4 НПК, тъй като е в полза на осъдения, да се измени определението за одобряване на споразумението, като бъде определен общ режим за изтърпяване на наказанието.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди изложените в искането доводи и изразените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване в рамките на правомощията си по чл. 425 НПК, установи следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо – подадено е от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 НПК, срещу подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 НПК съдебен акт, в рамките на законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК считано от влизане в сила на съдебния акт - определението за одобряване на споразумението.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение по протокол № 142 от 20.12.2023 г., постановено по НОХД № 2357/2023 г., Окръжен съд-Пловдив е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив, от една страна, и защитниците на подсъдимите К. И. М. и П. С. В., от друга, с което първият от тях е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 354а ал.1 пр.1 НК и по чл.

339 ал.1 НК, а вторият – в извършването на престъпление по чл. 354а ал.1 НК.

Съгласно така одобреното споразумение на осъдения П. В., от когото и относно когото е разглежданото искане за възобновяване, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.

57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със споразумението на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което осъденият П. В. е бил задържан по това наказателно производство; разпоредено е какво да стане с веществените доказателства и са присъдени разноските по делото. След одобряване на споразумението на основание чл. 24 ал.3 от НПК производството по делото е прекратено.

Определението, с което е одобрено споразумението, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.

С последващо определение по протокол № 218 от 08.02.2024 г., постановено по НОХД № 2357/2023 г. в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, влязло в сила на 24.02.2024 г., Окръжен съд-Пловдив на основание чл. 69 ал.2 вр. чл. 68 ал.1 НК е освободил изцяло осъдения П. С. В. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година, наложено му с определение № 1664/12.04.2021 г., 2 постановено по нохд № 1205/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив.

В рамките на искането за възобновяване, с което ВКС е сезиран, предмет на проверка е единствено режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определен на осъденото лице П. В. с атакуваното определение на Окръжен съдПловдив за одобряване на споразумението за решаване на делото.

В случая първоначалният строг режим за изтърпяване на наложеното на осъдения П. В. наказание лишаване от свобода е определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. Същевременно данните по делото сочат, че визираната в тази разпоредба хипотеза не е налице, тъй като макар престъплението да е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане, не е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, а напротив - осъденият В. е освободен изцяло от изтърпяването на това наказание.

Извън това настоящият казус не се обхваща и от нито една от останалите хипотези, при които е възможно определяне на „строг“ режим за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Наложеното на осъдения В. наказание е под 5 години лишаване от свобода (1 година и 6 месеца), поради което в този аспект не е имало основание за приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. На следващо място, доколкото осъденият В. не е изтърпявал предходно наложено му наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 НК, не са налице и изискуемите предпоставки по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. И накрая, по делото не са установени и данни за укриване на осъдения в хода на наказателното производство, което да предполага възможност за налагане на „строг“ режим при условията на чл. 57 ал. 2 ЗИНЗС. При това положение със споразумението е следвало да се определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на П. В. по НОХД № 2357/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, а не „строг“ режим.

Затова, като е одобрил споразумението в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения П. В. наказание лишаване от свобода, определяйки го „строг“ вместо „общ“ съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, Окръжен съд-Пловдив е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Същевременно окръжният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 382, ал. 5 и ал. 7 НПК - да предложи на страните промяна на споразумението или да откаже да го одобри като противоречащо на закона. Но като е одобрил споразумението, без да упражни тези си правомощия в производството по решаване на делото със споразумение по Глава двадесет и девета от НПК, окръжният съд е допуснал и съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Така допуснатите съществени нарушения по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 НПК могат да бъдат отстранени от ВКС съобразно правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК чрез възобновяване на производството по делото и изменение на постановеното по него определение в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС на осъдения В. бъде определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, което е в негова полза.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4, вр. чл. 422, ал. 1, т.

5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела влязлото в сила определение на Окръжен съд-Пловдив по протокол № 142 от 20.12.2023 г., постановено по НОХД № 2357/2023 г. по описа на същия съд, в частта му относно определения на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване наложеното на осъдения П. С. В. наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определя първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване на това наказание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4