Решение № 19 от 17.02.2026, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 384/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 17.02.2026
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 331 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Златоград, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100384 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. Р. У., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. п.'' №*, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..
Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че по силата на давностно владение с начало 1984г., явно и необезпокоявано от никого и продължило и към настоящия момент, същата е собственик на оригинерно правно основание на 450.50кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 516 кв.м, стар номер 80, квартал 16, парцел XV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***
***; ***; ***, като останалите 67.50кв.м от имота са собственост на Б. Р. Д., С. Р. Д. И Л. И. Д.
Адв. Е. В. сочи, че съгласно т. 2 на ТР №4/2012г. на ОСГК, позоваването на изтекла придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобиването по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалните последици от нея, зачитани към момента на изтичане на законния срок. В резултат на непрекъснато владение Р. У. е придобила собствеността върху процесния имот в патримониума си още през 1994г.
Пълномощникът на ищцата посочва, че въпреки, че ищцата е собственик на посочения имот, то за същия ответника Община Н. е съставила АЧОС №865/02.05.2011г. Адв. Е. В. сочи, че ответника никога не е придобил 1 процесния имот на годно правно основание, никога не е провеждана процедура по отчуждаване, не е заплащано обезщетение. Този АЧОС е съставен въз основа на по-рано съставен АДС и Заповед №46-ДС/27.02.2001г. на Областен управител на обл. С.. В този АДС, касаещ процесния имот, е посочено, че на основание Заповед №23/12.01.1987г. имота е станал държавна собственост. Същата заповед на ОНС Н. касае одобряването на плана на гр.
Н..
Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че тя от 1984г. владее имота, а родителите на покойния й съпруг са владели имота от 1950г. Ищцата е тази, която е облагородила имота. В имота Р. У. има построена жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ***, брой етажи - 3, застроена площ – 97кв.м, както и сграда ***. с функ. предназначение гараж на един етаж, застроена площ 43кв.м.
В защита на твърдяното в исковата молба, адв. В. посочва трайна съдебна практика.
Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на Р. Р. У., ЕГН **********, че ответника Община Н. не е собственик на 450.50кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 516кв.м, стар номер 80, квартал 16, парцел XV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; *** ***;
***; ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска и молят да не им бъдат присъждани разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото.
Юрк. И. Д. посочва, че общината никога не го е управлявала и стопанисвала процесния имот. В даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на Община Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Община Н. била длъжна да състави и актове за общинска собственост, но тези имоти реално не са владени от общината, тъй като същата не е придобила имота на годно правно основание – продажба, дарение, замяна или отчуждителна процедура.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата - адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал.
1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Юрк. И. Д., представляваща ответника Община Н., поддържа направеното признание на иска и моли да бъде уважена исковата претенция на ищеца.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът 2 намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имота е издаден АЧОС. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.
3
Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение Р. Р. У., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. п.'' №*, че ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл.
С., ул. „А. С.“ № ***, не е собственик на 450.50кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10м), с площ 516кв.м, стар номер 80, квартал 16, парцел XV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; *** ***;
***; ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д. Х._______________ 4