Акт от 29.03.2021, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 50 гр. Габрово, 29.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 20 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от В.Р.А. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 260061 от 17.12.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 431 по описа за 2020 година, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-013 от 05.10.2020 година на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас - наложена на В.А. за нарушение на чл. 39а, ал.

2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ глоба на основание чл. 81а от с.з. в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Навеждат се доводи за нарушения при издаването на процесното НП, невъзприети от въззивния съд – разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП относно броя на превозваните от касационния жалбоподател мрежи; описване в НП на 2 нарушения – превоз на хрилни мрежи и превоз на риба, като се засяга правото на лицето да разбере за какво му се търси отговорност; участие в производството по установяване на административното нарушение на лица, които нямат контролни функции съгласно ЗРА – полицейски служители от КАТ, които могат да оказват само съдействие, но не и да упражняват правомощия, принадлежащи на служители на ИАРА. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде отменено.

Касационният жалбоподател В.Р. А. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от своя процесуален представител, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Заявява се претенция за присъждане на разноските за първата инстанция съгласно приложения договор за правна помощ.

Ответната по жалбата страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, изразяващо се в превозване на мрежени риболовни уреди, е безспорно доказано от обективна и субективна страна от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като не се установяват обстоятелствата, визирани в ал. 3 на чл. 39а от ЗРА, при наличие на които забраната по ал. 2 не намира приложение. Вярно е твърдението на наказаното лице, че в АУАН е посочено, че превозва мрежи, а в НП е посочено, че превозва 3 броя мрежи, но както и възизвният съд е приел, не е налице неяснота и/или непълнота в описанието на нарушението. От описанието на нарушението в АУАН става ясно, че става въпрос не за една, а за повече от 1 мрежи, като посочените в НП 3 броя хрилни мрежи са подробно описани в съставения в хода на административнонаказателното производство и приет като доказателство по делото Констативен протокол № 001040 от 09.04.2020 година, посочен и в процесното НП. Вярно е и другото твърдение на наказаното лице, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е описано и наличие на оплетена в процесните хрилни мрежи риба, но в НП е посочено, че с описаното деяние е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, като освен това цифрово посочване е налице и словесно възпроизвеждане на съдържанието на посочената норма, поради което не може да бъде споделен доводът, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. На последното е добре известно, а на съда е служебно известно, че в резултат на извършената проверка на 09.04.2020 година в гр. Севлиево – КПП Запад, ул. „Стефан Пешев“ № 161 на А. са съставени и други АУАН освен процесния, като относно превозваната риба, намерена оплетена в процесните мрежи, са издадени НП № 07-012 от 25.09.2020 година и НП № 07-11 от 21.09.2020 година, и двете на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА - гр. Бургас, приети от въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелен доводът, че установяването на процесното административно нарушение е станало от неоправомощени за това лица. От събраните по делото доказателства се установява, че спирането на управлявания от А. автомобил е било извършено от полицейски служители с подаден светлинен и звуков сигнал и след преследване на автомобила в гр. Севлиево, което е в съответствие с дължимото съдействие съгласно чл. 29 от ЗРА, още повече че спирането на автомобила е станало при приближаване на автомобила до посоченото по-горе КПП, функциониращо на основание Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 година на министъра на здравеопазването, организирано и обслужвано от органите на МВР.

Наложеното с процесното НП наказание е в установения от закона минимум, като конкретиката на случая и липсата на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства, не може да обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Севлиево е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при преценка на всички събрани в хода на производството доказателства, без да се игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Изложеното води до извода, че в обжалваната му част решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260061 от 17.12.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 431 по описа за 2020 година, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-013 от 05.10.2020 година на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас относно наложената на В.Р.А. *** за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА глоба на основание чл. 81а от с.з. в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА В.Р. А. *** с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.