Решение № 88 от 07.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ихтиман, 07.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200045 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. И. против Наказателно постановление № 22-1184-****** от 19.05.2022 г. на началника на РУ на МВР – К., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, обусловено от недоказаност на деянието.

Административнонаказващият орган (началника на РУ на МВР – К.) не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

1

От фактическа страна:

На 09.03.2022 г. малко преди 12:00 часа въззивникът Г. И. в гр. К. управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ с рег. № СА****АН. В автомобила се возил неговият съученик свид. В. П.. Жалб. И. спрял автомобила в центъра на гр. К. на ул. „Б.“ в близост до СУ „Св. К. О.“, той и спътникът му си закупили закуски, след което се качили отново в автомобила.

Присъствието им в спрения автомобил било възприето от инсп. Е. М. – разузнавач ДПС в група КП при РУ-К. и инспектор Г. К. – полицейски служители при РУ-К.. Полицейските служители били цивилно облечени. Те се приближили до лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ и предприели проверка на намиращите се в него лица. Установили самоличността на водача – жалбоподателят Г. И. и на пътника В. П.. В хода на проверката въззивникът И. изхвърлил кутия от цигари марка „Dunhill“. Полицейските служители възприели това действие и се насочили към кутията от цигари. Поискали обяснение от жалбоподателя за действията му, като той първоначално отрекъл да е изхвърлил кутията, но впоследствие признал, че го е направил, защото вътре освен цигари с тютюн, имало и цигара с марихуана. Г. К. докладвал на прекия си началник – старши инспектор Й. Т. за случилото се, като той разпоредил да изчакат появата на дежурна оперативна група.

Инспектор К. поискал съдействие от дежурен автопатрул, който да изпробва водача за употреба на наркотични вещества. На място пристигнали И. С. – младши автоконтрольор при РУ – К. и свид. А. Д. – полицейски служител при РУ на МВР – К.. В 12.13 часа И. С. поканил жалбоподателя да даде проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство, но същият отказал. Вследствие на отказа му бил издаден Талон за медицинско изследване № ******, който екземпляр от който бил връчен на жалб. И. в 12.45 часа срещу подпис. Последният бил придружен от полицейските служители до ФСМП – К., където също отказал да даде кръв за химико-токсикологично изследване, за което бил съставен протокол.

Впоследствие попълнил собственоръчно писмено обяснение, в което посочил, че по-рано през деня пушил марихуана заедно със свой съученик, впоследствие управлявал процесния лек автомобил до центъра на гр. К., както и че отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, защото към момента на проверката на управлявал автомобила.

За отказа на жалбоподателя за проверка чрез тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство И. С., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – К., съставил срещу въззивника Акт серия GA № ****** от 09.03.2022 г . за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – К. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-1184-****** от 19.05.2022 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и 2 лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. Д., В. П., писмено сведение от В. П., писмено сведение от Г.

И., докладна записка, изготвена от инспектор Г. К., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, Талон за медицинско изследване № ******, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

От обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Д. и П. се установяват всички относими към предмета на доказване обстоятелства. От обясненията на жалбоподателя И. и показанията на свид. П. следва несъмнен извод, че непосредствено преди полицейската проверка въззивникът е управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ с рег. № СА****АН. Това намира подкрепа в собственоръчно изготвените от тях писмени обяснения, както и обстоятелства около проверката и поведението на жалбоподателя на 27.03.2022г. Следва да се отбележи, че в обясненията си, дадени в съдебно заседание, жалбоподателят изрично пояснява, че е писал собственоръчните обяснения не съобразно казаното му от полицейските служители, а съобразно собствените си възприятия. Предвид изброените доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират подкрепа в АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, следва да бъдат отхвърлени възраженията на защитата за недоказаност, че въззивникът е управлявал процесния автомобил.

От показанията на свидетеля Д., обясненията на жалбоподателя и докладна записка, изготвена от инспектор Г. К. се установява непротиворечиво обстоятелствата около процесната полицейска проверка, както и че жалб. И. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Последващият му отказ за предоставяне на кръвна проба се установява протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Всички доказателствените източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Те отлично хармонират едни с други и сочат по несъмнен начин възприетите от фактическа страна изводи, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.

Не се споделят доводите на защитника на въззивника срещу процесуалната годност на приложените по делото докладна записка и 2 броя собственоръчни обяснения. Изброените документи представляват годни доказателствени средства в административнонаказателния процес, тъй като са издадени за нуждите на процеса, пордади което са госни са обективират доказателства. За разлика от НПК ЗАНН не поставя формални изисквания 3 пред писмените доказателствени средства. Ето защо създадените за целите на процеса докладна записка и обяснения няма пречка да бъдат включени в доказателствената съвкупност.

С оглед изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, издаденият в хода на производството АУАН се ползва с доказателствена стойност, ето защо възраженията в обратния смисъл не се споделят. Настоящият състав не счита за нужно подробно да анализира удачността на подобен законодателен подход, тъй като темата значително надхвърля целите на процеса.

Съществено в случая е, че фактическите изводи на АНО не са изградени единствено върху констатациите в АУАН, а върху всички доказателствени източници, които практически не разкриват противоречия.

За пълнота следва да се посочи, че актосъставителят И. С. не е разпитан, тъй като е починал в хода на производството преди провеждане на открито съдебно заседание.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършени нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно 4 законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.

Не се споделят доводите на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Непосочването в АУАН на всички доказателства, събрани в хода на производството, не представлява съществено процесуално нарушение. Трайна е практиката, включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за преценка дали едно нарушение е съществено следва да се вземе предвид как се е отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното производство. В случая в хода на съдебното производство, по време на което се разкриват в пълнота всички принципи на административнонаказателния процес, сред които публичност и непосредственост, въззивникът И., както и защитникът му, имаха възможност да се запознаят лично и непосредствено с всички доказателства, послужили като основание за ангажиране на отговорността на наказания. Ето защо, дори същият да не е имал възможност да направи това при издаване на АУАН, то нарушението е „санирано“ в съдебна фаза, поради което не може да се счита, че се е отразило „фатално“ върху правото му на защита.

Неоснователно се възразява, че не става ясно дали и свид. А. Д. и В. П. са свидетели нарушението или са присъствали само на съставянето на АУАН.

От показанията им, както и от изготвените по делото докладна записка, талон за изследване, следва несъмнен извод, че са присъставли на самото нарушение, доколкото са възприели отказа на въззивника да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества.