Решение № 1371 от 25.11.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3948/2025
- Вид
- Решение № 1371
- Подписан
- 25.11.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Милена Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1371 гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110203948 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Е. И. срещу Наказателно постановление № 25-0460-000968/27.08.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. На първо място се 1 твърди, че АУАН не отговаря на изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
На следващо място се твърди нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 44, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят намира, че като участник в ПТП няма съмнения относно обстоятелствата за възникването на причинените материални щети, поради което и не може да разбере за какво нарушение е санкциониран.
Липсата на съгласие е била установена малко след пристигането на актосъставителя, като до този момент не е имало спор относно обстоятелствата, свързани с възникването на ПТП, като единственият аргумент на пострадалия водач да не се съгласи да се състави двустранен протокол е това, че неговият застраховател няма да уважи вредите. Посочва, че не е избягал от произшествието, за да се укрие, а за да занесе покупките в дома си и за да се погрижи за близките си хора. Твърди се, че напускането на мястото на произшествието не е установено от полицейските служители, а те са го възприели от обясненията на пострадалия. Също така на място е съществувал знак В27, забраняващ престоя и паркирането на водачите на МПС, които не са клиенти на заведението. Твърди се че има разминаване между фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Навежда доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност е отправено искане за изменение на наказателното постановление и намаляване на размера на определените санкции. Моли като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат съобразени липсата на умисъл да се укрие и осуети установяването на ПТП и вредите от него, мотивите за напускане на произшествието – да се погрижи за съпругата му и малкото му дете, фактът, че не се е отдалечил от мястото на произшествието на повече от 200 м., където живее, оставил е своите имена и телефон за контакт и се е върнал веднага след като другият водач на пострадалото МПС се е обадил, оказал е пълно съдействие за установяване на обстоятелствата при възникване на ПТП и на произлезлите от него имуществени вреди, не се е налагало полицейските органи да го издирват и установяват, тъй като при пристигането им е бил на място с управлявания от него автомобил, посочил е, че на място има охранителни камери и липсата на други нарушения по ЗДвП.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. М.. Адв. М. поддържа 2 жалбата, като излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Намира, че в случая описаното от АНО административно нарушение следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, доколкото се явява специална разпоредба. На следващо място намира, че правната квалификация на второто описано нарушение предпоставя наличието на пострадали хора. В съвкупност двете нарушения са довели до невъзможност наказаното лице да разбере за какви нарушения е обвинен. Поддържа доводите за липса на разногласия с другия водач от ПТП, както и за възникването на особени затруднения с налагането на наказание лишаване от право да управлява МПС при наличието на малко дете, за което следва да полага грижи.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ВПД Началник група в ОДМВР, 05 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от гл. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален представител на въззиваемата страна), в които е изразено становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
За времето от 20:00 ч. на 17.07.2025 г. до 08:00 ч. на 18.07.2025 г. св. А.
Л. М. (мл. автоконтрольор в 05 РУ- Златни пясъци) бил назначен в наряд 547, по участък 1-4, главен път Варна – Златни пясъци. При застъпване на смяната след проведен инструктаж и след получен сигнал през 112 бил изпратен от ОДЧ за възникнало около 19,50 часа ПТП на ул. „А.М.“ в района на паркинга на магазин „Кубчето“. На място установил жалбоподателят като водач на лек автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № * и паркиран лек автомобил марка и модел „Мерцедес А250 4 Матик“ с рег. № В 2229 ХЕ, който бил собственост 3 на негова позната – Б. С. Й.
Жалбоподателят обяснил на св. М., че при маневра десен завой, при излизане от реда на паркираните автомобили със задна дясна част е ударил паркирания автомобил „М.“ в предна лява част. Произшествието било много леко и отговаряло да се попълнят двустранни протоколи. Собственикът на паркирания автомобил – св. А. Й., категорично отказал да попълни двустранен протокол след разговор с неговия застраховател.
Св. Й. съобщил на св. М., че е намерил бележка с телефонен номер за това, че някой е охлузил неговия автомобил в по-ранен час и напуснал мястото на ПТП. При позвъняване по телефона на място пристигнал жалбоподателят.
Жалбоподателят бил на мястото на произшествието към момента на пристигане на полицейските служители и попълнил декларация, че той е управлявал лек автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № *. Обяснил, че е носил вода на детето си и затова се е прибрал. След около десет минути се появил и неговият баща, който също се включил в разговора с полицейските служители и заявил, че на сина му станало лошо и това наложило да се прибере до дома им.
Св. М. съставил протокол за ПТП, както и АУАН срещу водача за извършени две нарушения по ЗДвП, а именно за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който написал в графата за възражения, че има такива и подписал АУАН.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят посочил, че действително е ударил автомобила, след което изчакал около 10 минути и тъй като собственикът на автомобила не се появил, оставил бележка с телефонния си номер и се прибрал до дома си, за да занесе вода за неспокойното си дете и за да успокои разтревожената му майка. Докато приспивал детето си, получил обаждане от собственика на автомобила, като веднага признал вината си и отишъл на произшествието за подписването на двустранен протокол. При пристигането му на място водачът на другия автомобил отказал да подпише двустранен протокол, тъй като застрахователят изисквал протокол, изготвен от органите на МВР. Въпреки многократното признаване на вина и извинения, полицейските служители му били издали 4
АУАН за това, че е напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на МВР. Навежда доводи за лично познанство на св. М. със собственичката на ударения лек автомобил, поради което не може да изключи, че целта на изготвените документи е да се прикрие предишна нерегистрирана щета.
На 27.08.2025 г. ВПД началник група в ОДМВР – Варна, 05 РУ – Златни пясъци, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. А. Л. М. и св. А. С. Й. и писмени доказателства и доказателствено средство: справка за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП и АУАН.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на св. М. и св. Й., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно си съответстват и допълват.
Действително на произшествието не са присъствали свидетели – очевидци, но показанията на посочените свидетели представляват производно доказателство и възпроизвеждат изявленията на жалбоподателя относно мястото, времето и начинът на настъпване на произшествието. Спор по тези въпроси в производството няма.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. М. и св. Й. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и 5 допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил посочената забрана, като на 17.07.2025 г. в 19,50 часа в гр. Варна на ул. „А. М.Й.“ № 14, в района на паркинга, е управлявал лек автомобил марка и модел „Ш. С.“ с рег. № В и при излизане от реда на паркираните автомобили, предприемайки маневра десен за*В 2229 ХЕ.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че излизайки от реда на паркираните МПС може да удари паркираните в 6 непосредствена близост леки автомобили, както и се е случило.