Решение № 41 от 04.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500014 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 227/11.11.2025 г. по гр.д. № 481/2025 г. на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявеният иск от К. Г. Т. против Районен съд Плевен за заплащане на сумата от 27000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен и приключило по гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен с връщане на исковата молба и прекратяването му.

Жалба против горното решение е постъпила от К. Г. Т., като същото се обжалва изцяло. В жалбата са наведени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Направеният анализ от първостепенния съд е повърхностен, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Липсата на мотиви води до нищожност на съдебния акт. Освен това, не е конституирана Прокуратурата на Република България като контролираща страна по делото, което е основание за недопустимост на решението. Постановеният акт е неправилен, необоснован, като жалбоподателят се позовава на непълнота на доклада, извършен от първоинстанционния съд.

1

Отправено е искане за прогласяване нищожността, обезсилване на обжалваното решение, респективно за неговата отмяна, и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Районен съд Плевен не е депозирала отговор по жалбата, но с допълнителна молба заема становище за нейната неоснователност.

Апелативна прокуратура Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Твърдяното нарушение липса на мотиви не е основание за нищожност на постановеното решение, с оглед характера на въззивното производство и дължимата самостоятелна преценка на фактическите обстоятелства от страна на въззивния съд, и излагане на самостоятелни правни изводи по същество на материалноправния спор. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, като оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановения акт, поради провеждане на производството без конституирането на Прокуратурата на РБ като контролираща страна, е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Според т. 15 от ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС прокурорът участва задължително в производствата по този закон като контролираща страна. Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на Република България е конституирана като единствен ответник. Когато наред с нея като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително. В конкретния случай ответник по делото е Районен съд Плевен, което обуславя задължителното участие на прокурор в производството като контролираща страна. Видно от определението за насрочване на делото първостепенният съд е призовал Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура, с връчване на препис от определението за насрочване и проекта за доклад, като на единственото проведено съдебно заседание се е явил прокурор и е заел становище по иска. По тази причина доводът за допуснато процесуално нарушение в посочения смисъл се явява неоснователен, обжалваното решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на спора по 2 същество.

Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от К. Г. Т. против Районен съд Плевен, с посочено от ищеца правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, по която първоначално е било образувано гр.д. № 3726/2025 г. на Районен съд Плевен, изпратено по подсъдност на Районен съд Ловеч, впоследствие – на Окръжен съд Ловеч. Изложени са обстоятелства, че е било образувано исково производство пред Административен съд Плевен, за което е образувано адм.д.

№ 949/2024 г. на Административен съд Плевен, впоследствие предмет на разглеждане от Районен съд Плевен, където е било образувано гр.д. № 6957/2024 г. на РС Плевен. Ищецът твърди, че в следствие на неразумно бавните действия е претърпял негативни емоции, които подробно описва.

С оглед на това е предявен иск за заплащане от страна на ответника на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане, като размерът на предявения иск е увеличен на сумата от 27000 лв.

В отговора на исковата молба ответникът Районен съд Плевен заема становище, че искът е неоснователен. Действията по администрирането и разглеждане на делото пред Районен съд Плевен са в изключително кратък срок и не могат да се квалифицират като забавено правосъдие.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок, всички процесуални действия по разглеждане и движение на делото са извършвани своевременно, от събраните доказателства не се установяват душевни болки и страдания на Т., т.е. твърдяните неимуществени вреди са недоказани. С оглед на това предявеният иск е отхвърлен.

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е изяснена въз основа на събраните по делото доказателства. От събраните по делото материали се установява следното от фактическа страна:

Пред Административен съд Плевен е предявен иск от К. Т. против Административен съд Плевен и Административен съд Ловеч, депозиран в съда на 15.11.2024 г. Образувано е адм.д. № 949/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. На същата дата делото е разпределено, като на 18.11.2024 г. определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждането му. На 20.11.2024 г., на 21.11.2024 г. и на 25.11.2024 г. са последвали отводи на други определени съдии докладчици. С определение на 26.11.2024 г. делото е изпратено по компетентност на Районен съд Плевен, като на същата дата то е изпратено.

Пред Районен съд Плевен на 29.11.2024 г. е образувано гр.д. № 6957/2024 г. С разпореждане от 03.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца за отстраняване на посочени нередовности. Съобщението до К. Т. е върнато в цялост на 14.01.2025 г., с отбелязване, че въпреки многократните посещения лицето отсъства и няма 3 лице, което да приеме съобщението.

С разпореждане от 20.01.2025 г. на съдията докладчик е разпоредено да се връчи съобщението чрез залепване на уведомление, както и чрез ССЕВ и на посочения електронен адрес.

Връчването на съобщението е на 28.01.2025 г.

С определение от 14.02.2025 г. исковата молба е върната като нередовна и е прекратено производството по делото. Определението е връчено на 15.02.2025 г. и според отбелязването е влязло в сила на 25.02.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС. В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че се претендира обезщетение от забавено разглеждане на адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен, преобразувано в гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен, от постъпването му в Административен съд Плевен до приключването му. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.

От представените производства, които са се развили по първоначално образуваното адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен е видно, че производството пред съда е образувано на 15.11.2024 г., и е прекратено от последния на 26.11.2024 г., изпратено по компетентност на Районен съд Плевен. Делото е престояло в Административен съд Плевен общо 11 дни.

През това време е имало произнасяния, като са били направени отводи на разпределените съдии докладчици, като произнасянията са били своевременни, в кратки срокове и не са довели до забавяне на производството.

Делото е било образувано пред Районен съд Плевен на 29.11.2024 г., като е приключило на 25.02.2025 г., т.е. разглеждането му в Районен съд Плевен е продължило два месеца и 26 дни. През това време исковата молба е оставена без движение, правени са неуспешни опити за връчване на съобщението на 4 ищеца, било е постановено прекратяване на производството, което е връчено на ищеца и е текъл срок за обжалване. От постъпването на делото в Административен съд Плевен до приключването му в Районен съд Плевен са изтекли общо три месеца и 10 дни, през което време съдът своевременно е извършвал дължимите процесуални действия – оставил е без движение исковата молба, поради констатирани нередовности, изчакал е процесуалните срокове за отстраняването им, като е постановил прекратяване на производството, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба.

С оглед на това, настоящият състав намира, че поведението на ответника е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред него е разумен и необходим, не е допуснато забавяне на делото, като всички дължими процесуални действия са извършвани ритмично, своевременно, в кратки и разумни срокове. При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението му, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдяните от него вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. Във въззивната жалба жалбоподателят се позовава на допуснати нарушения при докладването на делото от страна на първоинстанционния съд, но без да сочи конкретни пропуски и да излага твърдения, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Определението за насрочване съдържа проект за доклад, той е ясен, пълен, конкретен. По делото е събрана необходимата информация за предмета на делото, за неговото движение, постановяваните актове от съдилищата и сроковете за постановяване, т.е. за всички правно значими факти, имащи отношение към преценката за наличието на твърдяното вземане за обезвреда, поради което изложеното бланкетно оплакване за това, че изготвения доклад е непълен, не може да бъде споделено. Не може да бъде споделен и доводът за необоснованост на обжалваното решение, тъй като мотивите на решаващия състав са изложени ясно, конкретно, и от тях в логическа последователност е аргументиран извода за неоснователност на предявения иск.