Определение № 43927 от 07.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43927 гр. София, 07.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110150416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Д. М. В. срещу „Атмус Трейд“ ЕООД, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: по чл.350, ал. 1 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) - за предаване на трудова книжка; по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (в редакцията от ДВ- бр.26 от 1986г.) за заплащане на сума в размер на 7216.68 лева, представляваша обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 21.06.2023 г. до датата на връщането й, при евентуалност- до приключване на устните състезания по настоящото дело, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция – 11.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 1 / 29.10.2022 г., по силата на който заемала при ответника длъжността „търговски представител“, с месторабота – гр. София, част от задълженията по което включвали предлагане на стоки от фирмен каталог на търговски обекти в града и околността, с основано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1290 лева, което било изменено в размер на 1804.17 лева, считано от 01.02.2023г. със споразумение от 31.01.2023г. Твърди, че на 07.06.2023г. отправила искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. На 21.06.2023 г. представляващото работодателя лице уведомило ищцата, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие между страните и й заявило, че трудовата й книжка се намира в счетоводството на дружеството, поради което трябвало да се изчака няколко дни да бъде донесена оттам, както и поел ангажимент да изпрати трудовата книжка чрез куриер. Поддържа, че не е получила трудовата си книжка в рамките 1 на един месец от прекратяване на правоотношението, поради което на 24.07.2023г. сезирала Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.София за допуснато от „Атмус Трейд“ ЕООД нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в незаконно задържане на трудовата й книжка. Във връзка със същата на работодателя било дадено предписание да върне трудовата книжка в срок до 15.08.2023 г. и същият наред с останалите поискани от инспекторите книжа, представил „уведомително писмо" от 07.08.2023 г., което посочил, че изпратил по куриер до постоянния й адрес по прекратения трудов договор. С писмото работодателят поканил ищцата на предписаната от Дирекция „Инспекция по труда“ на 09.08.2023 г. дата - 15.08.2023 г., в 8.00 часа, да се яви на адрес на седалището и адреса на управление на дружеството, за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка и здравната книжка. Твърди, че на посочената дата упълномощен представител на ищцата се явил, но в указаните час и място не се явил представител на ответника, а управителят на дружеството се държал грубо и отказал да разговаря с пълномощника. На 21.08.2023 г. ищцата изпратила покана за връщане на трудовата книжка до управителя на ответника, която се върнала след няколко неуспешни опита за връчване. Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на 7216.68 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 21.06.2023 г. до датата на връщането й.

Претендира разноски.

Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и искане по чл. 190 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по трудов договор, по силата на който последната е заемала длъжността „търговски представител“ при ответника, както и че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 21.06.2023 г. Твърди, че трудовата книжка на ищцата е била оформена на 22.06.2023г., но ищцата не се явила да си я вземе. Посочва, че забавата на предаването се дължи на поведението на ищцата, която не се е явила да я получи на 15.08.2023г., като твърди, че неин представител също не се е явил своевременно в определения ден и час, съобразно предписанието от Дирекция „Инспекция по труда“, а пристигнал със значително закъснение, за което ищцата била информирана посредством текстово съобщение, изпратено на мобилния й телефонен номер, за което бил съставен съответен протокол. Ответникът потърсил съдействие от представители на Дирекция „Инспекция по труда“, чрез които е била уговорена втора среща за 28.08.2023 г., като отново никой не се е явил, за което е съставен констативен протокол. На 11.09.2023 г. управителят на дружеството направил нов опит да връчи трудовата книжка на ищцата, във връзка с което изпратил ново текстово съобщение на ищцата, като я е поканил да му 2 представи писмено съгласие, че е съгласна трудовата книжка и документите да й бъдат изпратени с куриер, но не е получил отговор. Поддържа, че ищцата не е оказала необходимото съдействие да получи трудовата си книжка, поради което ответникът не е изпаднал в забава. При евентуалност спрямо изложените съображения, намира, че е изпаднал в забава за предаване на трудовата книжка от датата на изпращане на поканата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Оспорва за ищцата да са настъпили вреди от невръщането на трудовата й книжка. Заявява готовност да предаде в държане трудовата книжка на ищцата в първото открито по делото съдебно заседание. Моли за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение. В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да уважи иска единствено за периода от 07.08.2023 г. датата на изпращане на покана по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

По иска по чл.350, ал.1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е предала трудовата си книжка за съхранение при работодателя. съществуване на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено; незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на правоотношението; наличие на причинени вреди; причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди, и размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, включително при установяване на горните факти е в негова тежест да установи, че е оформил и върнал трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор, съответно датата на връщането.

По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ ищцата следва да докаже следните правопораждащи претенцията юридически факти: 1/ прекратено трудово правоотношение;

2/ предаване на трудовата си книжка за съхранение при работодателя 2/ незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя от страна на работодателя, т.е. работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне доброволно или го възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение; 3/ наличие на причинени вреди и 4/ причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на 3 конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, включително да установи, че е оформил и върнал трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор, съответно датата на връщането, съществуването на обективна невъзможност да стори това поради неоказване на съдействие от страна на ищеца; както и при установяване на горните факти в негова тежест е да докаже плащане на обезщетението.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че на 29.10.2022г. между страните бил сключен трудов договор; че с този трудов договор ищцата била назначен на длъжността „търговски представител“ при ответника с основано месечно брутно трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1804.17 лева; че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед на основание чл.

325, ал. 1 КТ, считано от 21.06.2023 г., както и че към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба, трудовата книжка на ищцата се намира в държане на ответника.

По доказателствените искания на страните:

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по същество на спора.

Искането на ищцата за допускане на един свидетел при довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба – провеждане на срещата от 15.08.2023г., и на ответника за допускане на двама свидетели при довеждане за доказване на посочените в отговора обстоятелства е основателно.

Следва да се отклони искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като част от поставените въпроси не са относими по спора, друга част не се оспорват, трета част – подлежат на установяване с други доказателства /по т.3 от ИМ/.

По искането за предоставяне на трудовото досие съдът не следва да се произнася, защото с отговора на исковата молба са представени документите от трудовото досие. На ищеца следва да се даде възможност да заяви дали поддържа искането си за представяне на трудовото досие след запознаване с отговора на исковата молба и приложенията към него.

Съдът намира, че нередовността на исковата молба не е отстранена в указания от срок по отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение, доколкото претенцията в тази част не е индивидуализирана в достатъчна степен – с посочване на краен период, за който се претендира вземането, поради което на ищцата следва да се даде последна възможност да конкретизира иска си. Необходимостта от конкретизация се обуславя от недопустимост на претенция за вреди за бъдещ период, в който случай са дадените още първоначално указания. Законът – чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ сочи крайната дата, до която е възможно да се търси обезщетението, т.е. ако трудовата книжка не бъде върната, то за 4 служителя възниква право да предяви нов иск за присъждане на обезщетение за следващия период.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА и ПЕРДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да посочи период – с начална и крайна дата, за който претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 7216.68 лева от незаконно задържане на трудовата книжка, като УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията за посочване на период с начална и крайна дата на иска по чл. 226, ал. 2 КТ, исковата молба ще бъде върната в тази част.