Решение № 4455 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4455 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506981 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20025023 от 28.03.2022 г., постановено по гр. д. № 65400/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 173 състав, Д. Н. Д. е осъдена да заплати на Б. Н. Ц., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени безпокойство, притеснения и стрес, причинени от неизпълнението на влязло в сила на 01.03.2017 г. протоколно определение по гр.д. № 80031/2015 г. на СРС, 139 състав, с което привременното упражняване на родителските права по отношение на Л.Б. Ц. (син на страните) е предоставено на ищеца, а именно – не е предоставила детето на баща му Б. Ц., за което ответницата е осъдена за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК с влязла в сила присъда от 14.01.2020г. по НЧХД № 9153/2019г. на СРС, НО, 122 състав, ведно със законната лихва от датата на деликта - 01.03.2017 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за горницата над 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Ответницата осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 120 лв., представляваща разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 702 лв., представляваща разноски по делото. Ответницата е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 40 лв., представляваща пропорционална част от държавна такса по делото (20 лв.) и пропорционална част от заплатеното на вещо лице възнаграждение (20 лв.) по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен 1 предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. Н. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като не е определен справедлив размер на дължимото от насрещната страна обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа, че по делото са ангажирани многобройни доказателства относно здравословното му състояние, изслушана е и съдебно-медицинска експертиза. Ангажирани са и свидетелски показания за установяване на претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че не е виждал свидетеля на ответницата Б.

Б.ов не го е виждал от 2011 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да му присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в пълния предявен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Д. Н. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. По делото е установено наличието на хронични заболявания на ищеца, които обаче са със значителна давност. Сред тях е и сериозна, дългогодишна алкохолна зависимост, от която ищецът е бил лекуван преди повече от 10 години безуспешно. Счита, че по делото не са събрани доказателства за причинно – следствената връзка между претендираните неимуществени вреди и поведението на ответницата, тъй като не е налице конкретно умишлено и целенасочено поведение от нейна страна за достигане до този резултат. Не е формиран такъв извод и от вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза. Твърди, че никога не е изразила отказ да предаде детето Л. на баща му, включително и в изпълнение на определението за привременните мерки. Налице е влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 204/2014 г. на СОС, с което му е предоставен режим на лични отношения с детето Л., за изпълнението на който режим ищецът нито веднъж не е пожелал да прояви активност. Съгласно представените по делото електронни писма ищецът постоянно е бил агресивен, подигравателен и враждебен, поради което счита, че оплакванията му за изпитано притеснение, че не можел да види детето си пред исковия период са неоснователни и лишени от логика. Твърди, че ищецът години наред е предизвиквал страховете и недоверието на собственото си дете Л. с отблъскващото си и безотговорно отношение към него го е стресирал до степен на пълно и необратимо разочарование. Твърди, че и понастоящем проявява такова към детето. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответницата Д. Н. Д., срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е съобразил, че към 01.03.2017 г. заедно с детето Л. са били извън страната поради нужда да съдействат за изготвянето на социален доклад от Англия по гр. д. № 80031/2015 г. на СРС, 139 състав.

При завръщането си в България ищецът е бил в Кения. Същият не е поискал образуване на изпълнително дело за предаване на дете и вместо по законоустановения ред ищецът се е опитал принудително и по агресивен начин да изведе детето Л. по време на учебни занятия от училището, наложило оказването на съдействие на социалните служби и лечение на причинения силен стрес на детето. Ищецът не се е възползвал нито веднъж от 2 действия режим на лични контакти с детето Л. по силата на влязлото в сила решение по гр. д. № 204/2014 г. на СОС и нито веднъж не е посетил дома на ответницата, не е пожелал да се срещне с детето. Съдът не е съобразил също така и обстоятелството, че през цялата 2017 г. ответницата е правила опити чрез ползването на социални услуги да съдейства за преодоляване на крилатата във връзката на детето Л. с баща си, а последният се е укрил и не е давал възможност за подобряване на техните отношения. Счита, че нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД не може да намери приложение в случая, тъй като не са налице вреди, настъпили в резултат на нейното поведение. Счита, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани.

Решаващият съд не е обсъдил възраженията й за недопустимост на определението от 01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 80031/2015 г. на СРС, 139 състав, с което по недопустим процесуален ред и начин е изменено влязлото в сила съдебно решение, посочено по – горе. В постановената влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, няма граждански последици от деянието, които са елемент от състава на същото деяние, за което е постановена присъдата, на която се основава предявения иск.

Инкриминирано е неизпълнението или осуетяването изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права, което не е предвидено настъпването на имуществена или неимуществена вреда като елемент от състава на престъплението. Счита, че такива вреди не са доказани по делото. решаващият съд не е обсъдил съществуването на два режима на лични контакти, установени с влязлото в сила решение и с определението за привременни мерки. Твърди, че ищецът не е предприел никакви действия да установи контакт с детето Л.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Б. Н. Ц..

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответницата е осъдена с присъда от 14.01.2020 г. на СРС, НО, 122 състав, влязла в сила на 10.11.2020 г., за това, че в гр. София, за времето от 01.03.2017 г., когато с влязло в сила на 01.03.2017 г. протоколно определение на СРС, ГО, 139 състав, по гр. д. № 80031/2015 г. на СРС, относно привременното упражняване на родителските права на детето Л. Б.ов Ц., същите са предоставени за упражняване на неговия баща Б. Н. Ц. и вестоживеенето на детето е променено на адреса на бащата до 18.05.2018 г., когато с решение на СРС, ГО, 139 състав по посоченото дело това протоколно определение за привременни мерки е отменено, не е изпълнила съдебното решение относно упражняването на родителските права, като не е предоставила детето Л. Б.ов Ц. на неговия баща Б. Н. Ц., с което е осъществила престъпния състав по чл.182, ал.2 НК. Твърди, че посоченият период, продължил 1 година и 3 месеца, е бил лишен то възможността да се грижи и общува с детето си, към което бил изключително силно привързан. В резултат на извършеното деяние били наранени родителските му чувства, преживял безпокойство, притеснения и стрес, изразяващ се в загуба на сън и 3 влошаване на здравословното му състояние. Твърди, че боледува от хипертония и ритъмни нарушения, захарен диабет, полинвропания, невропатия на главните нерви, диабет. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като съставлява явна злоупотреба с процесуални права, с цел неоснователно обогатяване на ищеца. последният няма качеството на пострадал, тъй като причиняването на вреди не е елемент от престъплението по чл.182, ал.2 НК. Оспорва твърдението на ищеца, че изпитал безпокойство, притеснение и стрес. Твърди, че детето Л. е само повод да води дела срещу нея. Не оспорва описаните здравословни проблеми на ищеца, като сочи, че има дългогодишен проблем с алкохолна злоупотреба и зависимост, от която е бил медикаментозно лекуван. Оспорва тези клинични състояние да се намират в причина връзка с деянието, за което е постановено решение по чл.78а НК. Твърди, че ищецът води десетки дела срещу нея, включително 30 наказателни дела от частен характер. Счита, че именно тази му активност е довела до напрежение и до съответни последици. Позовава се на други възможни причини за тези преживявания на ищеца. счита, че определението, с което са наложени привременни мерки, е недопустимо, тъй като към момента на постановяването му е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 204/2014 г. на СОС, което разрешава същия спор – относно местоживеенето на детето Л. и упражняването на родителските права. Твърди, че ищецът не е търсил правата си на лични контакти по това решение и винаги настоявал, че детето Л. трябва да живее при негов и да няма контакт с майка си. С оглед на това оспорва, че неизпълнението на определението за привременни мерки е станало причина да няма контакти с детето Л. през исковия период. Твърди, че е имал такива контакти, но сам ги е предприел по агресивен и стресиращ за детето начин, което станало причина за страх и нежелание на детето да има нови срещи с баща си. Определението за привременните мерки е постановено в нейно отсъствие, докато е била в Англия, във връзка с възложен от съдебния състав по същото дело социален доклад от експерт от Обединеното кралство относно положението на детето в Англия, по адреса на майката там. След постановяване на определението ищецът отправил искане до 06 РУ на СДВР за издирване на детето, включително международно и заминал на екскурзия в Кения. Когато на 31.03.2017 г. се върнали с детето в България, ответникът бил в чужбина.

Твърди, че ответникът направил опит за принудително извеждане на детето от училище, в учебно време, с помощта на доведения си син К.. Л. категорично отказал, развил се скандал в присъствието на много деца и учители, което причинило страх и срам за детето. Наложило се да му се окаже и медицинска помощ, както и да извикат експерти от Отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Район „Лозенец“. Твърди,че ищецът не поддържал никакъв интерес към детето Л., включително и през исковия период. Изцяло се дистанцирал от него – морално и материално. Твърди, че отношението му към детето Л. се основавало на желанието му да го привлече на своя страна в 4 съдебните му спорове с ответницата. На нежеланието на детето да бъде използвано по този начин ищецът реагирал с озлобление, враждебност и обиди – лично и по телефона, в продължение на години. Отправял и закани, че щял да изпрати правителството да ги квачка тримата – ответницата и двете й деца. Присъдата по чл.78а НК е постановено в нейно отсъствие, като е представлявана от служебен защитник, поради което не е могла да ангажира относими за спора доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.