Решение № 226 от 15.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. гр.Мадан, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100001 по описа за 2024 година

Предявен е иск от З. Н. И. против „*******" АД, с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева - представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителки кредит с номер ******* от ******* г., с праводателя на ответника „*******“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 02.01.2023 г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В о.с.з. от 06.11.2024 г. е прекратено производството по първоначално предявения иск в размер на 5000 лв., в частта му за сумата от 2235 лева, поради направен отказ от иска в тази му част.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. между З. Н. И. като кредитополучател и праводателя на ответното дружество - „******“ ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски паричен кредит ******* оторизационен код ******** в изпълнение на който последното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 9000,00 лева, като последния се задължавал да върне сумата при следните условия: 1. Размер на погасителна вноска в лева 357,81 лв.; 2. Ден на плащане: 20 - то число; 3. Брой вонски - 69;

4. Лихвен процент - 31,68%; 5. Годишен процент на разходите /ГПР/ - 39,21 %;

6. Дата на първо плащане: 20.03.2017 г.; 7. Такса ангажимент - 315,00 лв; 8.

1

Застрахователна премия - 3024,00 лв.; 9. Обща стойност на плащанията - 21 468,60 лв. Сочи се, че „*******“ /******* ЕАД в качеството на цесионер на вземането на „ ******* ЕАД по посочения договор предявило иск срещу ищеца в качеството му на кредитополучател по договора за признаване за установено между страните, че ищеца дължи на *******сумите: 1. 8 875,02 лв.

- главница; 2. Обезщетение за забава - 372,03 лв., считано от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 3. Законна лихва за забава върху главницата до окончателното изплащане на задължението, като с Решение № **/******* г. по гр. д. № ***/****г. на РС М. исковете са били отхвърлени, поради признаване от съда на недействителността на Договор за потребителски паричен кредит ******* от ******* г. на осн. чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С Решение № ****/****** г. по в. гр. д. № ****/***** г. по описа на ОС С. горепосоченото решение на РС Мадан било потвърдено, като съдебния акт на въззивния съд е влязъл в сила като необжалван. Сочи се, че в производството по гр. д. № ***/****** г. на РС М. е била приета съдебно - счетоводна експертиза, от която е установено, че внесените средства от ищеца за погасяване на задълженията му по сключения договор за потребителски кредит с номер ***** са 14 118,05 лв. Излагат се твърдения, че поради недействителността на договора за заем за ищеца, за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 9 000,00 лв., а не на лихви и други разходи, поради което разликата между заплатената сума от 14 118,05 лв. до дължимата от 9 000,00 лв., а именно в размер на 5 118.05 лв. е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „******“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Н. Д. К., с която взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Сочи, че липсва пасивна процесуална легитимация за ответното дружество в качеството му на частен правоприемник на първоначалния кредитор „*******“ КЧТ, тъй като всички вземания, както и принадлежности по процесното кредитно правоотношение са били прехвърлени на друг нов кредитор - „*******“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 към Рамков Договор от 2

********г. за продажба и прехвърляне на вземания. След прехвърляне на вземането правния интерес на длъжника да предяви установителен иск за нищожност на договорни клаузи или на целия договор при твърдение, че въз основа на този договор са получени суми без правно основание, както и обусловения от него кондикционен иск за връщането им на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съществувало само и единствено срещу пасивно легитимирания цесионер. С прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера длъжникът по договора, от който то призтича, не се лишавал от правата и възраженията си, които има към първоначалния кредитор „********“ ***, респ. правоприемника му „*******“ АД, но спрямо последния длъжникът вече нямал нито материалното, нито процесуалното право да ги упражни, а това можел да стори единствено срещу настоящия си кредитор - цесионера „********“ ЕАД, титуляр и носител на прехвърленото му субективно право ведно със съответните му тежести и недостатъци, с които го е придобил. Доколкото предмет на делото била кондикционна претенция, произтичаща от прехвърлено на нов кредитор преди повече от 2 години вземане, производството по него следвало да бъде прекратено, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответното дружество, което не можело да бъде надлежна страна по спора. Изложени са съображения за нередовност на ИМ относно претендираната лихва за забава, доколкото се претендира законна лихва върху главницата за период преди датата на предявяване на иска, като и липсата на доводи и твърдения на ищеца относно недействителността на договора за кредит. Ответникът не оспорва факта, че между праводателя „*******“ *** на ответното дружество „********* и ищеца З. И. до ****** г. е била налице облигационна връзка по силата на сключения Договор за потребителски паричен кредит № *******от ******** г., както и обстоятелството, че по гр. д. № ***/***** г. по описа на РС М. от страна на третото за настоящото дело лице „******“ ЕАД е бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания за сумите 8 875,02 лв. - главница /ведно със законната лихва/ и от 372,03 лв. обезщетение за забава за периода 21.05.2019 г. - 26.10.2022 г., произтичащи от същия договор за паричен кредит /предмет и на настоящото дело/, който иск е бил оставен без уважение като неоснователен. Счита, че по отношение валидността на договора за паричен кредит двете решения по това дело не се ползват със сила на присъдено нещо на основание чл. 298, ал. 1 ГПК, 3 доколкото в това производството не е участвал представител на първоначалния кредитор или ответното по настоящото дело дружество, както и предвид съдържанието на диспозитивите на тези съдебни актове, в които не е налице произнасяне по отношение клаузите и валидността на процесния договор за паричен кредит. Сочи, че няма спор и относно сключения по изрично искане и желание на клиента Договор при Общи условия за застраховка със Сертификат № ********/******* г. за застрахователен пакет „ * “ на застрахователна програма „********“ чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България“, но счита, че макар и свързана с основния договор за потребителски паричен кредит, договорът за застраховка /застрахователната полица/, е напълно самостоятелно и отделно облигационно отношение, страна по което дори не праводателя на ответната банка, а съответното застрахователно дружество. Счита, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следва да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на: сключен между ищеца и праводателя на ответната банка договор за потребителски паричен кредит; сключен договор за цесия между праводателя на ответната банка и третото лице „****** ЕАД; както и сключена между ищеца и застрахователното дружество „*******“ чрез клона си „*******“ застрахователна полица по застраховка „*******, първия и третия от които са договори при Общи условия. Счита, че следва да се приеме за безспорно и обстоятелството, че отпуснатата сума на кредитния лимит по договора за потребителски паричен кредит в размер на 9 000,00 лв. е изцяло усвоена и използвана от ищеца З. И.. Ответникът оспорва твърденията, че договора за потребителски кредит от ******г. е изцяло недействителен, поради нарушени реквизити и изисквания на материалния закон относно неговата форма и валидност, доколкото не са представени писмени доказателства в тяхна подкрепа, а същите са обосновани единствено с довода, че евентуалната недействителност на процесния договор за паричен кредит била установена и призната със сила на присъдено нещо, в друго различно съдебно производство - по гр. д. № *****/**** г. по описа на РС М., проведено и завършило между две други различни страни, без участие на представител на първоначалния кредитор или на ответното по настоящото дело, и със съвсем различен предмет и правно основание, като съдебните състави са взели отношение по въпросите относно валидността на договора за паричен кредит и отделини негови клаузи и елементи, единствено в мотивите, 4 които не се ползват със сила на присъдено нещо. Според ответника, процесния договор за потребителски кредит е бил сключен при пълно съблюдаване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК - в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са били регламентирани и изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени в нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Сочи, че сключения от кредитополучателя, по негово желание и без да бъде задължително условие за отпускане на кредита, допълнителен, отделен и самостоятелен договор за застраховка, обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна регламентация е предвидена в друг, различен нормативен акт /КЗ/. По договорът за застраховка, регламентиран в чл. 343 - чл. 354 от КЗ, която е и съвсем отделна услуга, банката, респ. дружеството праводател и първоначален кредитор, не е страна, а трето ползващо се лице /бенефициент/, като при неговото подписване последното е действало в качеството си на „застрахователен посредник“. Сочи, че в договора е нямало никаква неяснота както по отношение сумата, която ще следва да връща длъжникът по него, така и относно посочения ГПР. В посочения в процесния договор за кредит ГПР от 39,21 % не била включена стойността на дължимата застрахователна премия /чл. 2 от договора/, доколкото сключването на застрахователния договор не е задължително условие за отпускането на кредита, нито е предпоставка за ползването на преференциални условия, като този допълнителен договор можело да бъде прекратен по всяко време по желание на застрахования - в случая ищеца И., без никакви неблагоприятни последици за същия в качеството му на кредитополучател. Таксата за ангажимент била включена в ГПР по процесния кредит, като предназначението и условията и за начисляванеу са били изрично приети от кредитополучателя с подписването на договора за кредит. Сочи, че на ищеца е бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“, в т. 3 /от част III/, от който от страна на кредитора изрично е обявено, че за отпускане на предложения кредит или усвояването му при предложените условия, не се изисква сключването на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. Кредитополучателят е бил предварително запознат с условията, възможностите и предимствата на конкретния вид

5 застраховка, като предлагана допълнително и незадължителна услуга, поради което присъединяването му към застрахователната програма е в резултат на негов свободен и информиран избор. Сочи, че при изчисление на ГПР по кредита е взет предвид посочения размер на главницата и всички разходи по кредита, освен изрично изключената по силата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователна премия, т. е . договорна лихва и такса ангажимент, като са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което не е налице погрешно изчисление на ГПР, доколкото счетоводно и юридически са използвани действителния размер на кредита и всички /задължителни/ разходи за потребителя. Счита, че ГПР отразен в процесния Договор № ******* от ******* г., включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент, е изчислен съобразно законоустановената формула в Приложение 1 от ЗПК. Сочи, че липсва нарушение и на нормата на чл. 11, ал.