Определение № 221 от 10.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Шумен, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233600500108 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1308/01.03.2023 г. подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ с ЕИК

207172780 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. " ...." № 29, ет.

3 представлявано от изп. директор Я.Б.Я. чрез юрисконсулт Х.А.А.в против разпореждане № 270/14.02.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100061 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. В. А. с ЕГН ********** от с. Сини вир, общ. Каолиново.

Жалбоподателя сочи, че разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съда неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 411 от ГПК и е приел, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Излага, че предоставянето на договор за цесия и Приложение № 1 към него, не са относими в заповедното производство. В разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК законодателя изрично е посочил, кои документи са необходими, да се прилагат със заявлението, а именно: договор за потребителски кредит, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, като доказването на факта на прехвърляне на вземането не следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на исковото, доколкото целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е спорно. Всички останали факти, като прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесията и за настъпилата предсрочна изискуемост, както и размерът на настъпилите суми, щели да подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съда да 1 отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 о т ГПК подадено от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. " ...." № 29, ет. 3 представлявано от изп. директор Я.Б.Я. чрез юрисконсулт Й.В.М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу С. В. А. с ЕГН ********** от с. Сини вир, общ. Каолиново за сумите: 900.00 лв. - главница; 78,04 лв. - договорна лихва за периода от 24.01.2020 г. до 12.06.2020 г.; 181.51лв. - законна лихва за периода от 25.01.2020 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане. Съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя за представяне на договора за цесия, сключен на 22.01.2021 г. между него и кредитора „Креди Йес“ ООД, както и цитираното към него Приложение № 1 от 22.01.2021г.. В даденият срок заявителя не е представил изисканите доказателства, а е депозирал молба в която е посочил, че подаденото заявление е редовно, тъй като съгласно закона, не се изисквало прилагане на договора за цесия, нито каквито и да е други документи удостоверяващи качеството му на кредитор. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението. За да го отхвърли, съдът е приел, че в случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. Посочил е, че за да се установи индивидуализацията на прехвърленото вземане, както на отделните елементи по него, така и на техния размер е необходимо прилагането на договора за цесия, вкл. и на протоколите за прехвърлянето, в които са индивидуализирани вземанията, основани на договора между страните, тъй като само чрез прилагането на договора за цесия, можело да се установи по несъмнен начин и то такъв, който да защитава правата на потребителите, че е налице надлежно прехвърляне на вземането срещу потребителя от действителния кредитор по договора, както и легитимността на заявителя, като носител на правото да иска издаване на заповед за изпълнение срещу конкретен длъжник. Приел е, че като не е приложил, въпреки дадените указания, договора за цесия и приложенията към него, заявителят не е изпълнил указанията на съда и сам е създал пречки за установяване на всички посочени и изискуеми по т. 4г, изр. 2-ро, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, обстоятелства, поради което е постановил, че подаденото от 2 заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави и го е отхвърлил изцяло.

Настоящата инстанция с ъ щ о намира заявлението за нередовно, а посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се отхвърли изцяло, както правилно е процедирал първоинстанционния съд. С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор - цедент и новия кредитор – цесионера (заявителя). Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на В К С настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия, е основание за издаване на заповед за изпълнение , в полза на правоприемника и е необходимо същия да се представи със заявлението . В процесното дело, не е представен договора за цесия, а само договора, който легитимира цедентът - „Креди Йес“ ООД, като кредитор спрямо длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема, че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя - цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор.

Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.

Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане № 133/23.01.2023 г., но заявителят не ги е отстранил в срок и не е представил изискуемите се по закон доказателств а. Не е достатъчно само да се твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2021г. кредитодателя „Креди Йес“ ООД е прехвърлил на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, вземанията си срещу длъжника и, че същия бил уведомен, тъй като пред съда следва да бъдат представени и надлежни доказателства удостоверяващи прехвърлянето.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че представянето на договора за цесия и Приложение № 1 към него, са неотносими в заповедното производство, а същите подлежали на доказване само в исковия процес.

Първоинстанционният съд в мотивите си е приел единствено, че за да бъде уважено заявлението, следва да се представят доказателства, както за възникналата цесия, така и за уведомяването й. Настоящият съд приема този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната легитимация на заявителя. Отделно от това цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията и да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

3

Предвид всичко изложено , като е отхвърлил заявлението изцяло, първоинстанционния съд е процедирал правилно и в съответствие със закона и обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 270/14.02.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100061 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. В. А. с ЕГН ********** от с. Сини вир, общ. Каолиново, за сумите:

900.00 лв. - главница; 78,04 лв. - договорна лихва за периода от 24.01.2020 г. до 12.06.2020 г.; 181.51лв. - законна лихва за периода от 25.01.2020 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното заплащане, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25,00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса и 200.00 лв. - (двеста лева) възнаграждение за юрисконсулт, като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4