Присъда № 31 от 20.11.2025, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда рег. № 31/20.11.2025г., постановена по НОХД № 591/2024г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С обвинителен акт, изготвен по д.п.№ 259/2022г. по описа на РУ – МВР – Д., Окръжна прокуратура–Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия Д.

Д. Д. с ЕГН ********** от ********, за това, че на 16.05.2022г. в гр.Д., обл.Х., при управление на лек автомобил марка „Ауди“ с ДК № *****, при извършване на маневра „завой на ляво“, от ул. „******“ към бул. „*********“, нарушил правилата за движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и ал.4 „ Водачите на завиващи нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. П. с ЕГН *******, настъпила на 18.05.2022г., б.ж. на гр.Д., като деянието е извършено на пешеходна пътека и след употреба на наркотично вещество – „метамфетамин“, включен като наркотично вещество в Приложение № 1 към т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред /с уред за установяване употребата на наркотични вещества и или техните аналози/ с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ ARLK 0007 престъпление по чл.343 ал.3 предл. второ и последно, б. „б” пр.1, вр. ал.1 б. „в“ , вр. чл.342 ал.1 от НК.

До започване на разпоредителното заседание, в което бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, от пострадалите Я. И. И. с ЕГН **********, Д. Н. П.-И. с ЕГН ********** и Н. Х. П. с ЕГН ********** - първият внук, втората дъщеря, третия съпруг и съответно наследници на починалата пострадала В. А. П. с ЕГН *****, б.ж. на гр.Д., е направено своевременно искане за конституирането им като частни обвинители в настоящото наказателно производство, което бе уважено в разпоредителното заседание и същите бяха конституирани като такива, действащи лично и чрез преупълномощеният им повереник адв.А. П. от АК – Х.

Граждански иск по делото не е предявен.

Съдебното следствие протече по общия ред.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково, поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимия обвинение, което намира за несъмнено доказано. В пледоарията си излага съображения, че смъртта на пострадалата В. П. се намира в пряка причинно – следствена връзка с травматичните увреждания причинени й при ПТП, което настъпило на пешеходна пътека и при управление на МПС от подсъдимия след употреба на наркотично вещество „метамфетамин“. Прокурорът счита, че следва да се доверят заключенията по всички изготвени по делото експертизи, квалифициращото обстоятелство, че ПТП е на пешеходна пътека намира за доказано и при втория вариант за механизмът му, даден в заключението по комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза на вещите лица М. и Т., с оглед заявеното от първото вещо лице при изслушването, че при този вариант пострадалата била на около 1,50 м. от пешеходната пътека. В последната насока прокурорът посочва, че след като пострадалата била на по-малко от 3 метра от пешеходната пътека, следвало да се приеме за доказано и това квалифициращо обстоятелство, в какъвто смисъл твърди наличие на съдебна практика, която не посочва. Прокурорът иска на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер към минимума, предвиден за престъплението в действащата към момента на деянието редакция на НК, като се отчетат смекчаващите вината му обстоятелства, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим и се приспадне времето на задържането му, както и да му се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок съобразен с разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК и с размера на наложеното наказание „лишаване от 1 свобода“. Намира и, че следва да се приведе в изпълнение също при първоначален „общ“ режим, наказанието от 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия по НОХД № 251/2021г. на РС - Д., чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Преупълномощеният повереник на частните обвинители - адв.П., също намира повдигнатото на подсъдимия обвинение за изцяло и несъмнено доказано. В пледоарията си, повереникът излага съображения идентични с тези на прокурора и също иска на подсъдимия да се определи ефективно наказание „лишаване от свобода“ но в размер от 4 години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и в такъв размер да му се наложи кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС“, като се отчетат отегчаващите вината му обстоятелства, за каквито сочи че престъплението е извършено след употреба от подсъдимия на наркотично вещество, въпреки предходното му осъждане за управление на МПС след употреба на такова. Повереникът иска да се приведе в изпълнение също при „строг“ режим и наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия по предходното му осъждане, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК.

Частните обвинители поддържат изложеното от адв.П. и искат на подсъдимия да се наложи справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия намира повдигнатото му обвинение за недоказано. В пледоарията си, прави анализ на доказателствената съвкупност като посочва, че от нея не се установило подсъдимия да е допуснал вменените му с обвинението нарушения по чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП, както и ПТП да е настъпило на пешеходна пътека, или след употреба от подсъдимия на наркотичното вещество „метамфетамин“. За липсата на последното квалифициращо обстоятелство защитникът твърди, че не се установило подсъдимия да е бил повлиян от наркотичното вещество при управлението на МПС, а за свидетелите полицейски служители твърди наличието на пречката по чл.118 ал.2 от НПК, да свидетелстват.

Защитникът оспорва заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи които намира за необосновани, причинно – следствената връзка между смъртта на пострадалата и телесните повреди които получила при ПТП, счита за недоказана. Излага доводи, че ПТП настъпило поради внезапното изскачане на пострадалата на пътното платно измежду паркирани два автомобила, непосредствено пред управлявания от подсъдимия автомобил и счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, понеже подсъдимия спазил задълженията си на водач по ЗДвП и не бил длъжен и не могъл да предвиди, настъпването на обществено-опасните последици, като с тези доводи иска да бъде оправдан.

Алтернативно защитникът посочва, че при евентуално признаване на подсъдимия за виновен, наказателната му отговорност следвало да се ангажира единствено за причинените при ПТП на пострадалата средни телесни повреди, като в тази насока иска обвинението да бъде преквалифицирано в по- лек състав на същото престъпление, за което на подсъдимия да се наложи по справедливост предвиденото наказание „лишаване от свобода“ и кумулативното лишаване от право да управлява МПС, като се приспадне задържането му и лишаването му от това право по административен ред.

Подсъдимия заявява, че разбира обвинението. Дава обяснения в които посочва, че принципно бил внимателен водач, в случая потеглил с автомобила на първа предавка, разсеял се, пострадалата изскочила внезапно на пътя пред автомобилът му измежду паркирани други автомобили, единият от които бил „Фолксваген шаран“ и пречел на видимостта му, като се движела бързо не по пешеходната пътека. Същевременно при предявяване на фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, подсъдимия заявява, че автомобилът пред който пострадалата изскочила на пътя, бил сниманият „Хонда Сивик“ черен на цвят, видял я в последният момент и задействал спирачната система, но въпреки това настъпило ПТП при което пострадала паднала на пътното платно пред автомобилът му, от главата й потекла кръв, а той и оказал помощ като сложил суитчър под 2 главата й. След това по указание на пристигналите полицейски служители, подсъдимия твърди, че преместил автомобилът там, където бил установен при огледа. В обясненията си подсъдимия заявява също, че две седмици преди инцидента употребил наркотично вещество и на инкриминираната дата не бил повлиян от такова. В личната си защита се придържа към доводите на защитникът си, отново твърди, че в деня на случилото се не употребявал наркотици, извинява се на семейството на пострадалата - частните обвинители и изразява съжаление за станалото, а в последната си дума иска по - ниско наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалата В. А.а П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Д. , живеела със съпругът си Н.

Х. П. в гр.Д., към месец май на 2022г. била на *** години, стpадала от различни заболявания включително хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, но се поддържала с лекарствена терапия, била жизнена, енергична и пъргава за възрастта си, като не споделяла в подробности за заболяванията си, на близките си.

Подсъдимия Д. Д. Д., роден на ***г. в гр.Д., живеел в ******. Същия бил правоспособен водач на МПС за категории „В“ и “М“, притежавал СУМПС № *****, издадено на ****** и валидно до ******. През 2021г. подсъдимия бил осъден по НОХД № 251/2021г. на РС – Д., за управление на МПС след употреба на наркотично вещество „канабис“, при което му било наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС“ след чието изтърпяването възстановил правата си на водач и на 01.11.2021г. свидетелството за управление на МПС, му било върнато / л.87 т.1 НОХД/. Към месец май на 2022г. подсъдимия поддържал приятелски отношения със св. В. Б., родена на ****., която била **** в ****** и обикновено я вземал след часовете, с лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *****, собственост на майка му С. А. /л.209 т.2 д.п./. Така на 16.05.2022г. около обяд, въпреки, че бил употребил наркотично вещество „метамфетамин“, подсъдимия отишъл с посочения лек автомобил в гр. Д., за да вземе св.Б. от ******* като спрял на ул. “******“, където свидетелката го чакала. Времето било ясно, пътната настилка суха. След спирането му, свидетелката се качила в автомобила, седнала на предната дясна седалка и подсъдимия потеглил с автомобила по ул.*******“, в посока от север на юг, към кръстовището с бул.

„****“, в който искал да се включи чрез маневра „завой наляво“, в посока изток. Булевардът бил с ширина на пътното платно общо 9 метра, с две ленти за движение в противоположните посоки, разделени по между си от непрекъсната линия, като лентата от южния край на булеварда в която искал да се включи с автомобилът подсъдимия, била по широка от тази в северният му край / според установеното от вещите лица **** впоследствие, северната лента била широка 3 м., съответно южната 6 м./. Покрай булеварда от двете му страни имало тротоар с плочки и зелена площ, а в зоната на кръстовището на булеварда с ул. „******“ и намиращата се срещу нея ул. „******“, имало на двете улици и от източната страна на булеварда, разположени пешеходни пътеки очертани с хоризонтална маркировка „М 8.1“ наричани тип „зебра“, с ширина по 3 метра всяка. На улиците пешеходните пътеките били обозначени и със знак „Д17“, а тази на булеварда през която предстояло да премине подсъдимия с автомобила при маневрата „завой на ляво“, била обозначена със знак „А18“.

На десния тротоар на ул. „*****“ в посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил към кръстовището с бул. „*****“, имало поставен и знак „ Б 2“ /СТОП/ а на улицата очертана стоп-линия, на която подсъдимия с автомобила спрял. Покрай южния тротоар на бул. „*****“ както обикновено, имало паркирани автомобили, последните два от които в посока със задната си част към пешеходната пътека намираща се от източния край на булеварда, били тъмен на цвят автомобил тип „СУВ“, а зад него лек автомобил „Хонда Сивик“ черен на цвят с рег. № ******, които обаче не ограничавали видимостта на подсъдимия от стоп – линията на която се намирал на ул. „******“,както към пешеходната пътека от източния край на булеварда, така и към южния тротоар на същия булевард, в пространството около пътеката, като пряката му видимост към тях била около 24-26 метра.