Решение № 593 от 07.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Велико Търново, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20234100100483 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът В. Ф. 28130 –

СТРАЖИЦА твърди, че на 10.08.2013г. между Министерството на отбраната на Република България и ответника П. И. Н. с ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е сключен договор за военна служба № 1-25-36/600/10.08.2013г за срок от 15 години, от които 5 години обучение, по учебния план за придобиване на висше образование при условия на чл.1 и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.

Със заповед на Министъра на отбраната № КВ-332/26.07.2018г., ответникът бил назначен на длъжност - Началник на отделение „Съхранение на класически бойни припаси" в „Център за съхранение на класически и специални БП" на в.ф. 28130 -Стражица, считано от 27.07.2018г. На 01.11.2021г. ответникът е подал рапорт с per. № 2-1381/01.11.2021г. на основание чл.163, ал.1 и ал.2 от ЗОВС на РБ за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и военна служба. Със заповед № КВ-77/07.03.2022г. на Министъра на отбраната на Република България, на основание чл.146, т.2; чл.161, т.2 и чл.163 от ЗОВС на РБ договорът за военна служба между министерството и ответника е прекратен, ответникът е освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, считано от 12.03.2022г. Със заповед № ФСД-8/11.03.2022г. на началника на В. формирование 28130, основание чл.55 ал. 4 от Закона за отбрана на Въоръжените сили на Република България, във връзка с чл.73, от Правилника за прилагане на Закона за отбрана и Въоръжените сили на РБ, Заповед на министъра на отбраната № КВ-77/07.03.2022г., Наредба Н-12/12.04.2010г., чл.19 от Наредба Н-9/04.04.2018г. са начислени полагащите се парични 1 обезщетения при освобождаване от военна служба на старши лейтенант П. И.

Н., като на основание чл.260, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ, начислените средства за работна заплата за действително отработеното време до 12.03.2022г., и средствата по т.1 от заповедта са удържани от ст.лейтенант Н. и възстановени в дирекция „Финанси" на МО като представляващи направени разходи за издръжка, обучение и класификация, пропорционално на срока на неизпълнението. Във връзка с подадения рапорт за прекратяване на договора за военна служба от ст.лейтенант Н., била изготвена финансова справка с Рег.

№ 6922/22.12.2021г., на Националния военен университет „Васил Левски" за издръжка и обучение, като от нея било видно, че сумата общо за периода на обучение на ответника е равна на 54 889,23(петдесет и четири хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и три ст.) лв. Дължимите разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договора за военна служба на ответника били в размер на 34 249.47(тридесет и четири хиляди двеста четиридесет и девет лева и 47 ст.) лв. Ищецът подробно е посочил по какъв начин се формира тази сума. На 25.11.2022г. била изготвена нотариална покана до ответника за възстановяване на сумата, която нотариус Елина Александрова с район на действие района на ГОРС връчила на ответника чрез работодателя му на 25.01.2023г. До изтичането на посочения в покана срок 25.04.2023г. плащане не постъпило и от тази дата според ищеца ответникът е изпаднал в забава. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да ответника да заплати на ищеца сумата от 34 249,47 лв. представляваща разходите за издръжка, обучение, класификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на обезщетението.

В законоустановения срок от страна на ответника П. И. Н. не е постъпил отговор на така подадената искова молба.

В първото по делото заседание ответникът не се е явил.

Процесуалният представител на ищеца е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като се запозна с исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и като съобрази направеното искане от процесуалния представител на ищците, намира следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които, с оглед твърденията в исковата молба се явяват допустими като предявен от легитимирано лице против надлежен ответник.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника, въпреки че лично са му връчени всички преписи и указанията на съда относно последиците от неподаване на отговора.

В първото по делото съдебно заседание, за което ответникът е призован лично, той не се е явил.

2

От наведените в исковата молба твърдения и приложените към същата писмени доказателства може да се извлече изводът за вероятна основателност на предявените обективно кумулативно съединени искове. Налице са твърдения за сключен валиден договор, както и за неизпълнение на същия от страна на ответника, от което възниква отговорността му за заплащане на сумата, предмет на исковата претенция. Приложените към исковата молба писмени доказателства кореспондират с наведените в нея твърдения.

На ответника са съобщени последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, включително и възможността за постановяване на неприсъствено решение / чл.238,ал. 1 от ГПК/.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

При този изход на делото ответникът следва, на основание чл. 78,ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 1370 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН ********** с адрес гр. **** да заплати, на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на В.

Ф. 28130 – СТРАЖИЦА ,БУЛСТАТ 1290110310162 сумата от 34 249,47 лв. ( тридесет и четири хиляди двеста четиридесет и девет лева 47 ст. ), представляваща разходите за издръжка, обучение, класификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба № 1-25-36/600/10.08.2013г, сключен между Министерството на отбраната на Република България и П. И. Н. с ЕГН **********, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2023г., до изплащане на обезщетението, както и сумата от 1370 лв. ( хиляда триста и седемдесет лева ) разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса, както и сумата от 200 лв.( двеста лева ) възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3