Решение № 460 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20243110108875 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и предявен в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ищецът С. В. В. твърди, че на 05.01.2023 г. e сключил договор за потребителски кредит с „***********“ ЕАД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 3300 лева за срок от 48 месеца при лихвен процент от 41.12 % и годишен процент на разходите от 45.85 %. Сочи, че е уговорено заплащането на застрахователна премия в общ размер от 1635.84 лева, включена като част от главницата по кредита.

Изтъква, че независимо от краткия срок на договора, възрастта на кредитополучателя и неголемия размер на предоставената сума, са застраховани рискове, свързани с живота и здравето на кредитополучателя, като при това размерът на застрахователната премия се равнява на почти половината от усвоената главница.

Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл.

22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в ГПР. Заявява, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общият разход по кредита включва застрахователните премии. Поддържа, че застраховката съставлява скрито възнаграждение за кредитодателя и некоректно е включено в размера на главницата вместо към другите разходи по кредита.

Намира, че от съдържанието на договора не може да се установи по какъв начин е формиран посоченият като процентна стойност ГПР. Счита, че 1 за спазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е необходимо в договора да се посочи не само цифровото изражение на ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му. Поддържа, че посочването на по-нисък ГПР от действителния съставлява заблуждаваща търговска практика. Намира, че в този случай договорът за кредит следва да се счита за нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

В условията на евентуалност развива съображения за нищожност на клаузата на чл. 7.2.3 във вр. с чл. 7.1 от договора за потребителски кредит в частта за дължимата застрахователна премия поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага, че изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, в т.ч. касаещи шрифта, са приложими и за свързаните с договора за кредит застрахователни договори и общите условия към тях, доколкото застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора /като разход, който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР/.

Твърди, че декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „***********“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от *********** е със шрифт по-малък от изискуемия.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***********/05.01.2023 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7.2.3 във вр. с чл. 7.1 от договора за потребителски кредит в частта за дължимата застрахователна премия поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***********“ ЕАД е депозирало писмен отговор, допълнен с молба от 14.10.2024 г., в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Потвърждава, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор за потребителски кредит. Излага, че същият е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР по инициатива на ищеца.

Поддържа, че застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят има възможност сам да „включва“ или да „изключва“ на всяка стъпка от процеса на кандидатстване преди одобрението на кредита, както и след одобряването му за исканата сума и срок. В зависимост от избора на клиента дали да сключи застраховка или не се променя само размерът на месечната вноска, но не и другите условия по кредита /лихва и ГПР/. Твърди, че сключването на застраховка не условие за отпускане на кредита.

Поддържа, че съдържанието на договора за кредит отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, като в него е вписан общият размер на кредита и включените в него отделни компоненти, всички разходи /които в случая се 2 изчерпват с уговорената възнаградителна лихва/, размерът на ГПР, както и условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план.

Навежда доводи, че дължимата застрахователна премия не е разход, който следва да се включи при изчисляването на ГПР, тъй като сключването на застраховката не е условие за получаване на кредита. В тази връзка се позовава на чл. 19 от договора. Наред с това сочи, че съгласно чл. 10 от общите условия към застраховката ищецът е могъл да се откаже от нея по всяко време след сключване на договора, като застрахователят му възстанови съответната част от застрахователната премия. В последния случай договорът за кредит не предвижда негативни последици за кредитополучателя. Заявява, че предвид оспорване действителността на клаузите, касаещи застраховката, банката приема, че е налице отказ от застраховката по смисъла на чл. 10 от ОУ и на ищеца е възстановена съответната част от заплатената застрахователна премия.

Оспорва доводите на ищеца, че застрахователният договор следва да отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК, като поддържа, че по отношение на същия са приложими специалните правила на чл. 344 и сл. КЗ. Независимо от това заявява, че за договора за застраховка е използван същият размер на шрифта като за договора за кредит, който е в съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

С писмено становище от 04.10.2024 г. ищецът оспорва отговора и поддържа изложените в исковата молба аргументи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между С. В. В. и „***********“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/05.01.2023 г., както и че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит.

Договорът за кредит е приобщен към доказателствата по делото /л. 2226/, като от съдържанието му става ясно, че въз основа на същия на ищeца е предоставена сума в размер на 3300 лева. Видно от чл. 7.1, към договора за кредит е сключена застраховка „Защита на кредита и сметките“ с общ размер на застрахователната премия от 1635.84 лева, който е включен в главницата.

Съгласно чл. 19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, но може да го стори по собствено желание, като това не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Когато потребителят е пожелал да сключи застраховка, частта от средствата по кредита, дължимата застрахователна премия се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на съответния застраховател, респ. на застрахователния посредник /чл. 7.2.3/.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите 3 първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза за изясняване механизма на кандидатстване за кредит, респ. възможността потребителят да избира и да се отказва от сключване на застраховка. Съгласно първоначалното заключение /л. 185-191/ кредитоискателят има възможност да избира и да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка в процеса на кандидатстване на потребителски кредит при началното избиране на сумата и срока на кредита, въвеждане на личните данни или след одобряването му, като изборът да не сключи застраховка няма за последица отказ за отпускане на кредита при предложените условия на ГПР и лихва. Видно от екранните снимки от отделните етапи на кандидатстване за кредит, приложени към заключението на вещото лице, допълнителната услуга-застраховка е включена по подразбиране, като в случай че потребителят желае, същият може да се откаже от застраховката посредством активния радио бутон. В т. 5 от заключението е онагледен процесът по кандидатстване за кредит стъпка по стъпка, като е видно, че при изключване на избора за застраховка се появява екран за допълнително потвърждение, в който се визуализира съобщение с текст „Сигурен ли си, че искаш да запазиш кредита си незащитен?“ и потребителят следва да избере между два бутона – „Продължавам защитен“ или „Не искам защита“. Следва попълване на данни за целите на кредитната оценка, след което искането за кредит се изпраща за одобрение. След получаване на одобрение при конкретни параметри потребителят отново може да изключи застраховката, в който случай на екрана се появява изрично поле „без защита“. След тези стъпки стартира процес по идентификация на потребителя и подписване на договора. От допълнителното заключение /л.

215-217/ става ясно, че в периода от сключване на процесния договор до изготвяне на заключението не са извършвани промени в интернет страницата на ответника, които да засягат процеса по кандидатстване за кредит и в частност – възможността в хода му застраховката да се включва и изключва.

Във връзка със защитата му по предявения евентуален иск ответникът е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва размера на шрифта на застрахователния договор /л. 248-252/. От заключението по същата се установява, че договорът за кредит и приложенията към него /в т.ч. застраховката/ са изпълнени с шрифт Arial Narrow 12 с размер 12. След допълнително изследване на предоставения от ищцата файл вещото лице изрично потвърждава, че той е идентичен с този, предоставен от ответното дружество, включително що се отнася до използвания шрифт /л. 261-262/.

Настоящият съдебен състав в пълнота кредитира изводите на вещото лице, тъй като заключенията му са компетентно изготвени и аргументиани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

4

Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно установената с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легална дефиниция „общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.