Решение № 4733 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4733 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330109617 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от А. Т. А. против Община Пловдив установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 1 200, 18 лв., представляваща наем на общинско жилище, находящо се в ***, дължимо за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г., и сумата от 122, 31 лв. – такса за битови отпадъци, дължима за наетото жилище за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г., които задължения са разсрочени със Споразумение от 19.09.2005 г., сключено с Общинско предприятие „Жилфонд“, поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на общинско жилище находящо се в ***, като наемното правоотношение е прекратено с писмо от 25.08.2005 г., поради изтичане на срока за настаняване.

Сочи, че е имал незаплатени задължения за наем на общинското жилище и такса битови отпадъци, поради което на 19.09.2005 г. е сключил споразумение с ОП „Жилфонд“ за разсрочване на задълженията, като падежът на последната вноска е настъпил на 14.06.2006 г. Твърди, че последният наем и такса битови отпадъци са начислени на 01.10.2005 г., като ищецът е извършил частично плащане на 02.11.2006 г. Твърди, че от датата на последното плащане до датата на завеждане на исковата молба ищецът не е осъществявал други 1 плащания, като по отношение на задълженията е начислявана лихва за забава.

Сочи, че ответникът не е предприел действия, които да водят до прекъсване или спиране на давността. Твърди, че при проверка в информационната система на Община Пловдив е установил, че има непогасени задължения, въпреки изтеклия период и погасяването им по давност. Поддържа, че при извършена проверка на място от ОП „Жилфонд“ му е издадена служебна бележка за наличие на следните задължение: сумата от 1 200, 18 лв. – наем за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г., сумата от 122, 31 лв. – такса битови отпадъци за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г. и сумата от 3 087, 92 лв. – лихва за забава. Твърди, че е изпратил писмо до Община Пловдив с искане за заличаване на задълженията от информационната им система, в отговор на което получил писмо с отказ, в което е посочено, че задълженията не престават да съществуват, а единствено се губи възможността за събирането им по принудителен ред. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът Община Пловдив е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита, че исковата претенция е недопустима, доколкото между страните не е налице правен спор и съответно за ищеца не е налице правен интерес от търсената защита. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът има посочените задължения за наем и такса битови отпадъци, както и че вземанията на ответника са погасени по давност. Твърди, че погасяване на вземането по давност не води до погасяване на самото субективно право, доколкото последното продължава да съществува като „естествено задължение“ и се губи правото за неговото принудително събиране, но за длъжникът съществува възможността да погаси задълженията си чрез плащане без да има право на иск за връщане на платеното. Предвид изложеното счита, че задълженията на ищеца продължават да съществуват като се погасява правото на съдебна защита, в който смисъл и ответната община не е предприела действия по принудително събиране на задълженията с оглед изтеклата погасителна давност. Твърди, че с исковата молба ищецът признава наличието на задължения към Община Пловдив на основание договор за наем, който договор следва да се спазва на основание чл. 20 а ЗЗД, тъй като има сила на закон за страните. Поддържа, че заличаването на вземането, в който смисъл е искането на ищеца до ОП „Пловдив“, представлява опрощаване на задължението, което не е от компетентността на служителите на общинското предприятие, а на Общински съвет – Пловдив.

Сочи, че задълженията за заплащане на такса битови отпадъци са публични и с изтичане на давността публичното вземане остава дължимо и може да бъде погасено доброволно. Сочи, че ищецът не оспорва наличието на задължения към Община Пловдив, като погасяването им по давност не води до отпадане 2 на тяхното съществуване, поради което счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за недължимост на сумите. Твърди, че от страна на ищеца не са представени доказателства, че наличието на задължения в информационната система на Община Пловдив представлява форма на административна принуда и препятства ищеца да упражнява свои права.

Сочи, че всяко едно вписване или заличаване на дължими суми се извършва на съответното основание за това – сключен договор, решение за опрощаване на задължения и др. Предвид изложеното се моли за прекратяване на производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на предявения иск, доколкото позоваването на изтекла погасителна давност не води до погасяване на самото субективно право, като ищецът продължава да дължи процесните суми, а за Община Пловдив задължението да води тяхната отчетност до изплащане на сумите или тяхното опрощаване.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Следователно допустимият ред за защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите. В този смисъл с Решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, касационната инстанция е разгледала по същество отрицателен установителен иск за недължимост на суми на наведено евентуално основание – погасяване на вземанията по давност. В този смисъл по същество е разгледан отрицателен установителен иск за недължимост на суми, поради погасяването им по давност и с Решение № 630 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 4704/2022 г., Г.

К., ІV г. о. на ВКС.

С Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., се приема, че възражение за изтекла погасителна давност може да бъде направено в случай, че кредиторът по вземането претендира изпълнението му. В случая за обосноваване на правния интерес от предявява на иска ищецът твърди, че в информационната система на Община Пловдив фигурира процесното задължение, което обстоятелство не се оспорва от страна на ответника. Останалите възражения на ответника са такива по 3 същество на правния спор, по които съдът дължи произнасяне със съдебното решение.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: 1. че ответникът е носител на вземане за сумата от 1 200, 18 лв., представляваща дължим наем на общинско жилище, находящо се в ***, дължимо за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г., и сумата от 122, 31 лв. – такса за битови отпадъци, дължима за наетото жилище за периода от 01.03.1998 г. до 01.10.2005 г., които задължения са разсрочени със Споразумение от 19.09.2005 г., сключено с ОП „Жилфонд“; 2. че считано от датата на падежа на последната вноска до датата на предявяване на исковата молба е изтекъл предвидения в закона давностен срок за погасяване на задълженията по давност.

Със Заповед № 846/04.12.1978 г. на Окръжен народен съвет, Стопанска дирекция „Изграждане населени места“ – Пловдив е определено Т. А. А., заедно с тричленното му семейство, да ползва две стаи, кухня и изба на адрес ***, въз основа на която е сключен Договор за отдаване под наем на държавен имот с определено месечно възнаграждение от 12, 08 лв. В разпоредбата на чл. 2 от Договора е установено, че наемът, стойността на топлинната енергия, таксата смет, разходите за чистач и портиер са носими и се заплащат безлихвено до 25 число на текущия месец в касата на наемодателя.

С допълнително споразумение от 26.01.2004 г. е определено наемно възнаграждение от 48, 76 лв.

Представено е писмо от Общинско предприятие „Жилфонд“ до кмета на Община Пловдив, към което е приложен Акт за смърт на Т. А. А., починал на *** г. В писмото е посочено, че доколкото наемателят е починал в жилището остава да живее *** му А. Т. А.. Представено е писмо, в което е посочено, че единствен наследник на починалия наемател е ищецът, като с Нареждане за корекция на партида от 26.08.2004 г., издадено на основание смъртен акт, е посочено, че на ищеца се определя жилище с адрес *** с месечен наем от 64, 25 лв.

С покана, връчена на ищеца на 09.04.2005 г., е посочено, че последният има задължения за заплащане на наем и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2002 г. до м. април 2005 г.

С писмо от 25.08.2005 г. наемното правоотношение е прекратено, поради изтичане на срока за ползване на общинското жилище.

С Допълнително споразумение от 19.09.2005 г., сключено между ищеца и Община Пловдив - Общинско предприятие „Жилфонд“, страните са постигнали съгласие, че ищецът дължи сумата от 2 477, 73 лв., представляваща наем за ползване на общинско жилище, ведно със законна лихва и такса битови отпадъци. Със споразумението е посочено, че задължението се разсрочва за период от 14.10.2005 г. до 19.03.2007 г.

4

Ищецът твърди, че е осъществил частични плащания, като видно от представеното от ответника удостоверение е, че към настоящия момент последният претендира сумата от 1 200, 18 лв. за наемно възнаграждение и сумата от 122, 31 лв. за такса битови отпадъци.

От събраните в производството по делото доказателства се установява, че между ответната община, действаща чрез Общинско предприятие „Жилфонд“, и наследодателя на ищеца Т. А. А. е възникнало наемно правоотношение по Договор за наем от *** г. за обект, състоящ се от две стаи, кухня и изба на адрес ***. Следва да се приеме, че наемното правоотношение с наследодателя на ищеца е прекратено с неговата смърт на *** г.

След това наемно правоотношение е възникнало между ответника и ищеца при условията на сключения с неговия наследодател договор за наем във връзка с Нареждане за корекция на партида от 26.08.2004 г., издадено на основание смъртен акт, в което е посочено, че на ищеца се определя жилище с адрес *** с месечен наем от 64, 25 лв.

По делото е представено писмо от 25.08.2005 г. за прекратяване на наемното правоотношение, поради изтичане на срока за ползване на общинското жилище.

С Допълнително споразумение от 19.09.2005 г., сключено между ищеца и Община Пловдив - Общинско предприятие „Жилфонд“, страните са постигнали съгласие, че ищецът дължи сумата от 2 477, 73 лв., представляваща наем за ползване на общинско жилище, ведно със законна лихва и такса битови отпадъци. Със споразумението е посочено, че задължението се разсрочва за период от 14.10.2005 г. до 19.03.2007 г.

В случая със споразумението ищецът е поел задължение за погасяване на възникналите в полза на неговия наследодател задължения, доколкото част от посочения в поканата за доброволно изпълнение, във връзка с която е сключено споразумението, период е до действието на договора сключен с Т. А.

А., както и свои лични задължения във връзка с възникнало задължение за ищеца по договор за наем.

С посоченото споразумение е прието, че ищецът дължи възникнали задължение за наемно възнаграждение, такса за битови отпадъци и натрупана законна лихва.