Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 22.02.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 135/2024
Вид
Решение № 136
Подписан
22.02.2024
В сила
13.03.2024
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2, т.6 и т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120200135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на П. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес:

*******, чрез адв. Г.Б . - АК гр.Перник, срещу Електронен фиш серия К №8037454, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В провелото се по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2023г. в 17,53 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“, peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 112 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

1

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 445 от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“, peг. № ** **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 32 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш серия К № 8037454, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП /видно от справката на л.7 ЕФ е връчен на 15.12.2023г., а видно от процесната жалба същата е депозирана на 28.12.2023г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на 23.08.2023г. в 17,53 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“, peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 112 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 116 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 112 км/ч.

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 23.08.2023г. в 17,53 часа , както и че регистрационният номер на моторното превозно 2 средство, движещо се с посочената скорост е ** **** **. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №02-СГ-ИСИС/09.02.2022г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“, при справка в който се установява, че процесната система с номер в регистъра 4888 е одобрен тип средство за измерване.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 112 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка следва да се подчертае, че видно от справка от Община Бургас /л.20 от делото/, изискана по служебен почин от страна на съда, към процесната дата – 23.08.2023г. ограничението на скоростта за движение в пътния участък е до 80 км/ч.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай, видно от протокола за проверка, системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 8/, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП 3 задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 80 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението.

Същата е монтирана в гр.Бургас, до Бензиностанция Ромпетрол, км.491+300км., поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Нещо повече, по делото е приобщена и схема от Община Бургас /л.21 от делото/, неоспорена от страните, от която се установява, че автоматично техническо средство „Multa Radar SD 580” е стационарно монтирано на път I-6 /ПП Е-773/, в района на км.491, до Бензиностанция Ромпетрол, в посока кв.“Ветрен“ към КПП-1, в който участък важи ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., въведено със знак В26.

Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната 4 работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват не само неоснователни, а и бланкетни, доколкото не се твърди никакво конкретно нарушения на правилата на Наредбата.

В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.