Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1264 от 25.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1328/2024
Вид
Решение № 1264
Подписан
25.09.2024
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901328 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Симона Илиева, разгледа търг. дело № 1328 по описа за 2024 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба, вх. № 73593/27.06.2024 г. на “BE-5” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, жк. ****, представлявано от управителя Л.В.В., за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.

София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х., поради настъпила неплатежоспособност и евентуално свръхзадълженост на дружеството.

Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй 1 като по силата на договор за финансово обслужване и обслужване на заплати, сключен на 01.12.2022 г. предоставил различни по вид услуги във връзка с персонала на "С. АР” ЕООД, като за периода 01.01.2023 г. – 01.10.2023 г. били издадени фактури на стойност 11600 лева без ДДС, плащания по които не постъпили. Вземането произтичало от търговска сделка, съответно неизпълнението му сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно и при условията на евентуалност – свръхзадължено.

На ответника "С. АР” ЕООД, със седалище гр. София, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В съдебно заседание ответникът не упражнява правото на участие в производството и не изразява становище по депозираната молба.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-ответник по молбата - "С. АР” ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 100 лева, внесен изцяло и с основен предмет на дейност строителство.

Видно от договор за обслужване на заплати, сключен на 01.12.2022 г., молителят “BE5” ЕООД се задължило да извършва документалната обработка на ведомостите за заплати на заетите в предприятието на "С. АР” ЕООД, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1000 лева на тримесечие, като с анекс към договора, възнаграждението на изпълнителя било увеличено на 900 лева месечно, считано от 01.06.2023 г.. В представени 5 приемопредавателни протокола, възложителят "С. АР” ЕООД волеизявило, че приема извършената работа за съответния период и на конкретно отразена във всеки протокол стойност, като общият размер на възнаграждението за извършената и приета работа за административно и финансово обслужване възлиза на сума в размер на 11940 лева без ДДС, съответно от молителя са представени фактури за стойността на дължимото възнаграждение от 11600 лева без ДДС, което е с 340 лева по-малко от отразеното в протоколите, тъй като последните включват и възнаграждението за м. 12.2022 г., а представените фактури са за периода м.

01.2023 г. – м. 10.2023 г..

Това налага извод, че молителят и претендираният длъжник са встъпили в търговско правоотношение с характерното за договора за изработка съдържание – възлагане на работа - финансово обслужване и документално администриране на работната заплата срещу възнаграждение. Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена работа, по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, е изискуемо от приемане , като съдебната практика е категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от поръчващия (овеществен резултат – изготвени документи във връзка със заплатите в предприятието на възложителя "С. АР” ЕООД) и 2). признанието, че изработеното съответства на възложеното. В представените приемо-предавателни протоколи е обективирано именно изявлението на възложителя за надлежно изпълнение на възложената работа и признание, че в правната му сфера е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, което за периода м. 01 - м. 10.2023 г. възлиза на сума в размер на 11600 лева без ДДС. Доказателства това вземане е било погасено чрез плащане или по друг способ не са събрани, което се потвърждава и от заключението на СФИЕ. Това в обобщение означава, че “BE-5” ЕООД е кредитор на "С. АР” ЕООД с вземане, възникнало от 2 търговска сделка и разполага с активна процесуална легитимация за провеждане на молбата.

От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че "С. АР” ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 08.07.2024 г. не са налице данни "С. АР” ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството доказателства и въз основа на което формира следните изводи.

През анализирания период структурата на активите търпи изменения – към 31.12.2018 г. всички активи са краткотрайни и в основната си част представляват вземания от доставчици, през следващата година над 90 % от активите са дълготрайни, краткотрайните са вземания от клиенти на стойност 5000 лева, към 31.12.2020 г. краткотрайните активи нарастват до 58,15 %, която тенденция се запазва и през следващите отчетни периоди, включително след 2021 г. всички активи са краткотрайни и са формирани от вземания и парични средства в наличност.

През целия анализиран период задълженията на дружеството се представят единствено от краткосрочните (текущи) задължения, като от 197000 лева към 31.12.2018 г. бележат устойчиво увеличение, достигайки до стойност от 769000 лева към 30.06.2024 г..

Вещото лице е установило, че "С. АР” ЕООД счетоводно отчита значителни вземания с несигурна събираемост и трупа задължения, които не обслужва, включително публични такива, които генерират мораторни лихви от над 70000 лева годишно. През 2024 г. дружеството не е генерирало нито един лев приходи и е реализирало загуба.

Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна перспектива са показателите за ликвидност, като водещо място заема коефициентът на обща ликвидност. Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост на текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности на предприятието. Когато коефициентът за обща ликвидност е над 1.5 - 2, е прието да се счита, че търговецът е високо платежоспособен, коефициент от единица се счита за оптимален. Към 31.12.2022 г. и след това този показател е със стойности над 1 и достига 2,73 към 30.06.2024 г., но при изчисляването му са взети предвид счетоводно отчетени „други вземания“ в размер на 1944000 лева, за които няма данни събираеми ли са. Отделно вещото лице в съдебно заседание разяснява, че тези вземания представлявали печалба за бъдещи периоди, което разколебава извод чрез тези вземания дружеството да е способно да обслужва задълженията си. При изключване на тези краткотрайни активи, коефициентът на обща ликвидност би бил много под оптималната стойност от 1.

Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност.

Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи 3 периоди и други.

Съгласно НАРЕДБА за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток (приета с ПМС № 85/ 17.04.2006 г.) коефициентът на финансова автономност следва да бъде със стойност не по-малка от 0,5, но и за целия изследван период този показател е много понисък, което сочи, че "С. АР” ЕООД е било изцяло зависимо от кредиторите си .

Съгласно събраната информация от НАП вещото лице е констатирало, че дружеството е носител на публични задължения в размер от 551953,44 лева – главница и 95076,16 лева – обезщетение за забава. "С. АР” ЕООД е преустановило плащанията през 2024 г., тъй като платежните му сметки с наличност от 56000 лева са блокирани от публичен изпълнител.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.

Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, с каквато легитимация съдът прие, че молителят “BE-5” ЕООД разполага. Тук следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.

Следователно, молбата на “BE-5” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска сделка. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.

В конкретния случай, всички задължения към молителя “BE-5” ЕООД са краткосрочни и изискуеми.

Съгласно чл. 607а ТЗ две имуществени състояния на длъжника представляват материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност: 1). неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искането за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на евентуалност.

4

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.