Решение № 2927 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2927 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Йоана М. Генжова

М. В. А.ова при участието на секретаря ЦветеЛ. П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от М. В. А.ова Въззивно гражданско дело № 20231100513789 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 200/01.12.2023 г. по гр.д. № 1186/2023 г. на IV Г.О. на ВКС съдът е обезсилил Решение № 3792/14.12.2022 г. по в.гр.д. № 7328/2022 г. на СГС, IV-А състав, с което е отменено Решение от 22.02.2022 г. по гр.д. № 63289/2021 г. на СРС, 78 състав, поправено с Решение от 11.04.2022 г., и е признато за установено от СГС, че А. К. Б. и М. Х. С. дължат на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* сумата от 8673,36 лева, представляващи остатъчна стойност от задължения за разходи за управление и поддържане на етажната собственост за периода м. 09.2018 г. – м.

12.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. № 38240/2021 г. на СРС, 78 състав.

Първоначалното въззивно производство е било образувано по въззивна жалба на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „*********, депозирана срещу Решение № 1343 от 22.02.2022 г. по гр.д. № 63289/2021 г. на СРС, 78 състав, поправено с Решение № 3220 от 11.04.2022 г. по гр.д. № 63289/2021 г. на СРС, 78 състав. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа се, че към повдигнатия спор е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, според която собственик, ползвател или обитател, упражняващ професия или извършващ дейност, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер на трикратния до петкратния размер, определен от общото събрание на етажните собственици. Поддържа се, че уредбата позволява на общото събрание да определи конкретното разпределение на разходите, като по делото са представени доказателства за разпределяне на разходите между осем офиса 1 поравно. Твърди се, че пред съда не се оспорват решения на общото събрание, а се предявява иск за събиране на дължими суми въз основа на чл. 51 ЗУЕС. Поддържа се, че ответниците са заплатили част от претендирана сума, с което са признали частично претенциите на етажната собственост, като в отговора на исковата молба са поддържали, че разпределението трябва да се осъществи по реда на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.

Твърди се, че в случая се касае за административна сграда с офиси и всички извършват дейност, свързана с достъп на външни лица. Предвид изложеното е поискано от Софийски градски съд да отмени обжалваното решение на Софийски районен съд и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил съвместен отговор на въззивната жалба от ответниците А. К. Б. и М. Х. С.. В отговора се поддържа, че на нито едно от общите събрания не е обсъждан начинът за разпределение на консумативните разходи за управление и поддръжка на етажната собственост, като не е взимано решение за разпределяне поравно на разходите. Твърди се, че такова решение би било незаконосъобразно, тъй като би противоречало на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Твърди се, че разходите следва да се разпределят според броя на собствениците и броя на обитателите, каквито в случая са служителите в отделните офиси. Сочи се, че според трайната практика на ВКС разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС е с императивен характер.

Твърди се, че с извършените плащания не са признати претенции, а са извършени регулярни плащания в размер, какъвто ответниците намират за правилен според чл. 51 ЗУЕС. Поддържа се, че ответниците не са против заплащането на разходи, а са против несправедливото преразпределение на разходите. Излагат се съображения, че ответницата М. С. е придобила 1/3 ид.ч. от офис № 1 в период след този, за който се отнасят претендираните вземания. Излагат се съображения, че видно от приложените схеми се касае за сграда със смесено предназначение. Твърди се, че справедливо ще са определени разходите, ако е съобразен и броят на собствениците на гаражи и паркоместа, до които достъпът се осъществява през охраната. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като взе предвид материалите по делото, установи следното:

С исковата си молба ищецът Етажна собственост с адрес в гр. София, ул.

„********* твърди, че процесната сграда в режим на етажна собственост се състои от 8 офиса. Твърди, че ответниците А. К. Б. и М. С. Х. са съсобственици на обект в сградата, като на общо събрание на 26.06.2018 г. е взето решение за член на управителния съвет и касиер на етажната собственост да бъде избран „София Дженерал Контрактърс“ ЕАД. Поддържа се, че в периода м. 09.2018 г. – м. 12.2020 г. в съответствие с решения на етажната собственост и на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС са извършени разходи за почистване, абонаментно обслужване на асансьори, абонаментно обслужване на отоплителната инсталация, осигуряване на достъпа на външните лица чрез портиери, измиване на стъклена неотваряема част на фасадата.

Твърди се, че за горепосочените услуги доставчиците са издали фактури към касира 2

„София Дженерал Контрактърс“ ЕАД, като последният е извършил префактуриране на консумативните разходи към етажните собственици. Твърди се, че във връзка с това на ответниците А. К. Б. и М. С. Х. са издадени фактури за периода м. 09.2018 г. – м.

12.2020 г., връчени им на общо събрание от 27.09.2019 г. Поддържа се, че ответниците са заплатили частично фактурите, като са превели по банков път сумата от 3890,81 лева от общо дължимите 12 564,17 лева с ДДС. Поддържа се, че на общо събрание на 04.02.2021 г. е отправено предложение да се предостави възможност на ответниците да заплатят доброволно задълженията на офис № 1 в размер на 8673,36 лева до 31.05.2021 г. Предвид изложеното се иска от съда да признае за установено, че ищецът Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* има вземане срещу ответниците А. К. Б. и М. С. Х. в размер на 8673,36 лева с вкл. ДДС, представляващи разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, включващи електроенергия за общите части и съответни консумативни разходи, свързани с чистота, осигуряване на портиерски услуги, поддръжка на асансьорите и на отоплителната инсталация на общите части за периода м. 09.2018 г. – м. 12.2020 г.

С Решение № 200/01.12.2023 г. по гр.д. № 1186/2023 г. на IV Г.О. на ВКС върховните съдии са върнали делото на СГС за ново разглеждане, като са дали задължителни за настоящата инстанция указания, съгласно които исковата молба на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* следва да се остави без движение, като се укаже на ищеца да уточни обстоятелствата, които са основание за възникване на солидарна отговорност на двете ответници А. К. Б. и М. С. Х.. Според ВКС ищецът следва също така да конкретизира размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които претендира заплащането на 1/8 част.

С Разпореждане № 5613/05.03.2024 г. по в.гр.д. № 13789/2023 г. на СГС, IV-А състав, съдията докладчик е оставил без движение искова молба с вх. № 82449/05.11.2021 г. на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „*********.

Съдията докладчик е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да уточни претенциите си, като посочи обстоятелствата, които според него са основание за солидарната отговорност на ответниците А. К. Б. и М. С. Х., както и да конкретизира размера на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които претендира заплащането на 1/8 част.

С разпореждането са дадени изрични разяснения на ищеца, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите исковата молба ще бъде върната, а постановеното първоинстанционно решение – обезсилено. За процесуална икономия съдията докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание на 17.03.2025 г.

Препис от Разпореждане № 5613/05.03.2024 г. е връчен на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* на 02.04.2024 г. чрез адв. А. Д.. Последният, видно от пълномощно, находящо се на л. 6 от в.гр.д. № 6372/2022 г. на СГС, IV-А състав, е упълномощен да осъществява процесуално представителство на Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* до приключване на делото пред Софийски градски съд, като по делото няма данни пълномощното в полза на адв. Д. да е оттегляно.

До датата на насроченото за 17.03.2025 г. открито съдебно заседание не е постъпила молба от ищеца Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* за уточняване в съответствие с указанията на ВКС на исковите претенции, насочени срещу А. К. Б. и М. Х. С..

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС при констатирани нередовности на исковата молба въззивният съд оставя исковата молба без движение и дава съответни указания на ищеца за отстраняване на недостатъците.

При неизпълнение на указанията

3 първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като постановено по ненадлежно предявен иск. В този случай производството подлежи на прекратяване.

С т. 5 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са приложими и при новия ГПК, освен ако се касае за нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част, сочеща на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице. Според ВКС само в последния случай въззивният съд не следва да дава указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, а трябва да обезсили обжалваното решение и да върне делото ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Според т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС „Когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството”.

Това разрешение продължава да е актуално и при новия ГПК, видно от практиката на върховните съдии – така Определение № 606/18.12.2017 г. по гр.д. № 3674/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 543/10.08.2015 г. по гр.д. № 3722/2015 г. на IV Г.О. на ВКС.

Предвид изложеното дотук се налага изводът, че исковата молба на ищеца Етажна собственост с адрес в гр. София, ул. „********* е останала неизправна, въпреки дадените указания от въззивния съд за отстраняване на съществуващите нередовности. Поради това първоинстанционното решение, като постановено по ненадлежен иск, подлежи на обезсилване изцяло, а производството – на прекратяване.

По разноските:

С оглед недопустимия характер на производството право на разноски имат само ответниците А. К. Б. и М. Х. С..

По разноските, сторени в производството пред СРС по гр.д. № 63289/2021 г.:

В проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание ответниците А.

К. Б. и М. Х. С. са представили списък с разноски по чл. 80 ГПК, като са претендирали възстановяване на разходи за заплатен адвокатски хонорар от 450,00 лева.