Решение № 8784 от 05.12.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град

София, 05.12.2016 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15155 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен от К.Л.Й., ЕГН ********** срещу Д. Ф. „З.“ иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, както в лично качество, така и като едноличен търговец – ЕТ „К. ** – К.Й.“, рег. по ф.д. № 307/1990 г. по описа на Окръжен съд – М. не дължи на ответника Д. Ф. „З.“ сумата от 32 086 лв., представляваща задължение на К.Й. по изпълнително дело № 99/2013 г. по описа на ДСИ – М., за които има издадени по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ изпълнителни листове от 18.05.2000 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр. д. № 04265/2000 г., както и изпълнителен лист от 29.08.2000 г., издаден от СРС, 65 с-в по гр.д. № 03801/2000г. поради изтекла погасителна давност на вземането, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7721.24 лв., събрана в хода на изпълнителното производство, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че в периода 1998-2003г. е извършвал дейност, свързана с аренда и обработка на земеделска земя, като производството на земеделска продукция се е осъществявало от него чрез ЕТ „К. **-К.Й.“, който към настоящия момент е заличен. На 23.09.1998г. е подписал договор с Д. Ф. „З.“, по силата на който е следвало да получи плащане за извършване на есенна обработка и стоков кредит под формата на семена за сеитба. Твърди, че на 30.10.1998 г. Ф.ът е превел около 6 000 000 (неденоминирани) лева, а на 06.11.1998 г. са получили и стоковия кредит под формата на семена на стойност около 4 милиона лева (като сумата е без приложена деноминация и отговаря на 4 000 лева). След това са започнали сеитба, но в средата на м.ноември 1998 г. е паднал ранен сняг, в резултата на което се е наложило да чакат да се стопи снега, за да довършат сеитбата, което обаче не се е случило, поради което са загубили както средствата, така и самите семена.

На следващо място ищецът излага, че във връзка със задълженията по договора от 23.09.1998 г. по молба на Агенцията за държавни вземания (на осн. чл. 3, ал. 7, т. 5 ЗНАП) е образувано изпълнително дело № 99/2013г. на ДСИ - гр. М. срещу него, в качеството му на длъжник за вземанията на Д. Ф. „З.“ по два изпълнителни листа. Първият изпълнителен лист е от 18.05.2000г. и е издаден по реда на чл.237 от ГПК (отм.) от СРС, 76 състав по гр.д. № 04265/2000 г. срещу К.Л.Й., действащ като ЕТ“К. **-К.Й.“ за сумата 6 168 лв. главница и 445 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2000г. Вторият изпълнителен лист е издаден в полза на Д. Ф. „З.“ срещу ЕТ “К. **-К.Й.“ на 29.08.2000г. по гр.д. № 03801/2000 г. от СРС, 65 с-в за сумата от 4620 лв. главница и 309 лв. лихва, ведно с законна лихва считано от 25.04.2000г.

Ищецът излага, че по посочените два изпълнителни листа не са предприемани никакви действия до образуването на изпълнително дело № 1-291/ 2006 г.) на ДСИ – М.. Посоченото изпълнително дело е образувано на 28.07.2006г. от АДВ за вземанията на Ф. „З.“ срещу ЕТ “К. **-К.Й.“ по изпълнителния лист от 29.08.2000 г. С молба от 18.06.2007 г. към това изпълнителното дело е добавено и задължението по изпълнителния лист от 18.05.2000 г., а на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело № 1-291/06г. е прекратено с постановление. Впоследствие през м. май 2013 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело

№ 20131630410099 на ДСИ – М. за вземането по двата изпълнителни листа от 2000г., като в поканата като длъжник е посочен ищецът лично, в качеството му на физическо лице. Твърди, че наред с поканата съдебният изпълнител е предприел множество действия по принудително изпълнение - наложени запори върху личното му МПС и върху пенсията му, както и възбрана върху 1/6 ид.ч. от ниви и ливади в землището на общ. М. - с. Сумер и с.Т.. В продължение на повече от година и половина, а също така и в момента от пенсията му са принудително събирани суми, като общият размер на задължението му по изпълнително дело № 99/2013г. към 15.08.2014г. е 32 056 лева. Към настоящия момент съдебният-изпълнител е провел и публична продан на 1/6 ид. ч. от наследствените ниви и ливади. В исковата молба ищецът излага, че изпълнителните листове, изпълнителното дело и извършените по него действия са незаконосъобразни като е изложил аргументи за недължимост на вземанията, поради неизпълнение във времево и количествено отношение на задълженията на Д. Ф. „З.“ по договора. На следващо място счита, че вземането е погасено по давност тъй като времето от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело надвишава петгодишната давност по чл. 117 от ЗЗД. В тази връзка сочи, че вземането на Д. Ф. „З.“ е погасено по давност най-късно към 18.05.2005г. за главницата по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 04265/00г. и към 18.05.2003 г. за лихвата, съответно задължението му по гр.д. № 03801/2000г. е погасено на 29.08.2005г. за главница и 29.08.2003г. за лихвата, поради което към датата на образуване на изп.дело №1-291/06г. (28.06.2006г.) взискателят е нямал годен изпълнителен титул по гр.д.№ 03801/00г., аналогично е и положението, когато към делото е присъединено вземането по гр.д. № 04265/2000г. На следващо място ищецът излага, че е преклудирано по давност и правото да бъдат събирани лихвите за забава върху главницата за периода от издаване на изпълнителните листове до три години преди образуване на изпълнителните дела. Във връзка с изложеното ищецът моли съда да уважи така предявените искове.

Ответникът Д. Ф. „З.“ оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място излага, че вземането на ДФ „З.”, произтичащо от посочените в исковата молба изпълнителни листове, не е погасено по давност. Посочените изпълнителни листове са издадени през 2000 г. в резултат на подадени молби от ДФ „З.”, които се депозирани в СРС съответно на 25.04.2000 г. и 09.05.2000 г.

Ответникът твърди, че уважаването на молбата за издаване на изпълнителен лист от съда се приравнява на иск, с предявяването на който започва да тече нова петгодишна давност, като през 2006г. тази давност е била прекъсната още веднъж - с образуване на изпълнително дело № 1 - 291 / 2006 г. по описа на СИС към PC, гр. М.. Цитираното изпълнително дело е прекратено на 13.05.2011 г., поради което от тази дата до 13.05.2016 г. за ДФ „З.” е започнала да тече нова петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, за който период Ф.ът има право да потърси вземането си. През 2013г., ДФ „З.”, чрез НАП е поискал образуване на ново изпълнително дело, каоето е образувано от СИС към PC, гр. М. под № 20131630410099. В тази връзка излага, че от този момент отново е прекъснат срокът на погасителната давност на вземането на ДФ „З.” срещу физическото лице – ищец по делото. На следващо място твърди, че въпреки че от издаването на изпълнителните листове през 2000 г. до образуването на изпълнителното дело през 2006 г. са изтекли повече от пет години, вземането на ДФ „З.” не е погасено по давност, тъй като с образуване на изпълнително дело № 1 - 291/ 2006г. физическото лице е получило покана за доброволно изпълнение от държавния съдебен изпълнител. Твърди, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е разполагал с пет години да предяви отрицателен установителен иск или пък да иска обезсилване на изпълнителните листове, като обжалва определението, с което е допуснато издаването им, което не е сторено от него, поради което правото му на иск срещу ДФ „З.” е погасено по давност, което прави настоящия иск неоснователен, във връзка с което моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ЕТ „К. – ** – К.Й.“, представлявано от ищеца К.Й. като управител и Д. Ф. „З.“ е сключен Договор № 529147 от 25.09.1998 г. за предоставяне на стоков кредит – семена за посев от пшеница с предмет – предоставяне от Д. Ф. „З.“ на земеделския производител под формата на стоков кредит семена за посев на пшеница от група елит и първо размножение срещу задължението същият да предаде на Ф.а хлебна пшеница по бонифицирано тегло от І или ІІ група по БДС 602-87, реколта 1999 г. в количество равно на фактурната стойност на полученото семе за посев при цена „купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса в деня на издължаването със срок на договора от 15.09.1998 г. до 30.11.1998 г. Съгласно чл. 2.1. от договора ДФ „З.“ се задължава да предостави посредством „Сортови семена“ – клон Враца семена за посев на пшеница от група елит 20 000 кг. В чл. 3.1. е договорено, че земеделският производител има право да получи стоков кредит от семена за посев съгласно раздел ІІ. 2.1., а в чл. 3.2. е предвидено, че същият следва да засее 900 дка хлебна пшеница в с. Сумер, общ. М.. В чл.

3.3. е договорено същият да получи стоков кредит от семена за посев в количество максимум за засяване 6000 дка при средна посевна норма 25 кг./дка., като съгласно чл. 3.4. земеделският производител се задължава да предаде на Ф.а хлебна пшеница по бонифицирано тегло от І или ІІ група по БДС 602-87, реколта 1999 г. в количество равно на фактурната стойност на полученото семе за посев при цена „купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса в деня на издължаването.

Представен е и Договор № 529147 от 23.09.1998 г. сключен между ДФ „З.“ и ЕТ „К. – ** – К.Й.“, представлявано от ищеца К.Й. за финансово подпомагане на фючърсна основа първи транш с предмет - заплащане от страна на Ф.а на земеделския производител 70 на сто от изкупната цена 110 000 лв. с ДДС за пшеница за хляб ІІ група по БДС 602-87, реколта 1999 г. след подписване на договора и представяне на разходооправдателни документи, предоставяне на декларация за засети площи не по-малко от 15 дка за всеки договорен в полза на Ф.а тон хлебна пшеница. Останалите 30 на сто от посочената цена плюс разликата до цена „купува“ при отваряне на Софийска стокова борса за деня на предаването на зърното се изплащат след предаване на същото на лицензирани от МЗГАР публични складове за зърно и зърнохранилища и след отчитане със съответните документи. Съгласно чл. 2.1. е договорено Ф.ът да преведе по сметката на земеделския производител в срок до 10 работни дни след представяне на фактурите средствата, като предварително заплаща на производителя за 60 тона пшеница общата сума от 4 620 000 лв., представляваща 70 на сто от посочената изкупна цена с включен ДДС за засети 900 дка пшеница за хляб, срещу предоставяне на оригинални фактури за извършени разходи. В чл. 2.2. е предвидено, че останалите суми по Раздел І, т. 11 в размер на 1 980 000 лв. с ДДС Ф.ът следва да преведе по сметка на земеделския производител в 15 – дневен срок след предаване на цялото договорено количество пшеница за хляб.

Не е спорно между страните, че Д.

Ф. „З.“ е изпълнил задълженията си по сключения договор като през месец 30.10.1998 г. е превел 6 000 000 (неденоминирани лева, т.е. 6000 лв.), а на 06.11.1998 г. ищецът е получил от Ф.а и стоковия кредит под формата на семена на стойност около 4 000 000 (неденоминирани лева, т.е. 4000 лв.). Не е спорен и фактът, че земеделският производител – ишецът по делото не е изпълнил задълженията си по сключените договори.

Видно от представения по делото изпълнителен лист от 18.05.2000 г., издаден от Софийски районен съд, 76 с-в по гр.д. № 04265/2000 г. длъжникът К.Л.Й., действащ като ЕТ „К. ** – К.Л.Й.“ е осъден да заплати на ДФ „З.“ на основание чл. 237, буква „в“ от ГПК /отм./ сумата от **13 лв., от които 6168 лв. главница и 445 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2000 г. до окончателното й изплащане.