Решение № 522 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 315 от 10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1481/2023 г. по описа на РС – Ботевград, е уважен предявеният от „и.ш – М“ ООД срещу „Д.“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 7 206,48 лева, представляваща дължимата сума по сключен между страните неформален договор за предоставяне на услуги в областта на интернет рекламата. С решението ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца и следните суми: 3 068,26 – разноски по делото и 1 720,00 лева – разноски в проведеното обезпечително производство по ч.гр.д. № 44693/2023 г. по описа на СРС, като е отхвърлено искането на ищеца за заплащане на сумата от 88,80 лева, представляваща платената от дружеството държавна такса за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ В.Н..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Д.“ АД, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е 1 постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, което е довело до неправилни фактически и правни изводи. Поддържа се в жалбата, че в случая е налице пълно неизпълнение от страна на ищеца по отношение на основния предмет на процесния договор между страните, а именно - създаването от него на МСС акаунт. Отделно от това според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел, че основният предмет на сключения неформален договор е единствено предоставянето на рекламни услуги. В тази връзка са изложени подробни доводи, както и самостоятелен анализ на част от събрания по делото доказателствен материал.

Отправено е искане за обезсилване на постановеното решение поради неговата недопустимост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, евентуално – за отмяната му и постановяване на нов въззивен акт по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от „и.ш – М“ ООД срещу „Д.“ АД, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 206,48 лева, представляваща незаплатената сума по сключен между страните неформален договор за рекламни услуги в интернет.

Съгласно твърденията в исковата молба между двете дружества през месец април 2022 г. е сключен договор по силата на който „и.ш – М“ ООД, като изпълнител, се е задължил да предоставя на „Д.“ АД рекламни услуги за Google и Facebook, за страните Р., С. и Б., а от началното на 2023 г. и за Великобритания. Според изложеното дружеството ищец поело задължение да заплаща от името на „Д.“ АД сумите за реклама в платформите Google и Facebook, срещу възнаграждение, изразяващо се в агентска комисионна в размер на 16,5% от съответния изхарчен бюджет. Посочва се също, че фактурирането се е извършвало на месечна база, като до месец април 2023 г.

„Д.“ АД заплащал дължимите месечни разходи за реклама и агентска комисионна. Твърди се в исковата молба, че през месеците март и април 2023 г., в изпълнение на поетите задължения, дружеството ищец е осъществявало 2 процесите на планиране, настройка, ежедневен мониторинг, оптимизация и анализ (PPC-мениджър) на рекламните кампании на „Д.“ АД в платформите н а G oogle и META (Facebook и Istagram) за държавите Р., С., Б. и Великобритания. Също така дружеството ищец е заплатило от името на ответника 2 бр. реклами в мрежата на МЕТА/Facebook UK (Обединено Кралство) на обща стойност 1 892,62 лева. За посочените услуги, както и за дължимата агентска комисионна, са издадени следните фактури: с № 0000006341/31.03.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС, с № 0000006342/31.03.2023г. на стойност 2 568,54 лева с ДДС, с № 0000006364/28.04.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС и с № 0000006383/28.04.2023 г. на стойност 1 397,94 лева с ДДС, които останали незаплатени, въпреки опитите на ищеца за доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск. Не отрича, че с дружеството ищец са обвързани от неформален договор, чийто параметри страните са уговорили в електронна кореспонденция в периода декември 2021 г. – февруари 2023 г., но оспорва твърдението на ищеца, че предмет на договора е единствено предоставянето на рекламни услуги. В тази връзка заявява, че основен предмет на сключения между страните договор е изработката на МСС акаунт, който по своята същност представлявал общ акаунт, обединяващ всички акаунти на дружеството „Д.“ АД. Поради пълното неизпълнение на основното задължение по договора ответникът заявява, че е развалил договора с покана, изпратена по имейл на 19.07.2023 г., както и чрез куриерска фирма Еконт, но пратката е отказана.

Посочва също, че между страните не е договаряно заплащане на агентска комисионна за изхарчен рекламен бюджет, а платените от ищеца суми за реклами във FacebookUK са недължими, доколкото подобно действие не е възлагано.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са приети писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията по допуснатите съдебно икономическа и съдебно техническа софтуерна експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение правилността на обжалваното решение, както се посочи и по-горе, въззивният съд е обвързан само от посочените във въззивната жалба пороци, т.е. следва да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно следва да провери законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Предвид посоченото и след самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, с оглед доводите на страните, настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на конкретните доводи, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното.

Във връзка с искането за обезсилване на постановеното решение, поради неговата недопустимост, следва да бъде посочено, че недопустимо е съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, например когато е постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, или когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Настоящият случай не е такъв, а оплакванията във въззиванта жалба, касателно разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, имат отношение по въпроса за правилността на обжалвания акт, не и за неговата допустимост. Неоснователно в този смисъл е оплакването за недопустимост на постановеното решение, поради което същото не следва да бъде обезсилвано.

По отношение на оплакванията на въззивника за допуснати от 4 първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото е необходимо да се посочи и следното. С Определение № 1087/14.12.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК РС – Ботевград е приел, че е сезиран с осъдителни искове, чието правно основание е чл. 266, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7 206,48 лева, представляваща дължимата сума по сключен между страните неформален договор за предоставяне на услуги в областта на интернет рекламата. При така заявената претенция и с оглед възраженията на ответника, районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните. Докладът по делото е допълнен в проведеното първо открито съдебно заседание, като съдът е приел за безспорно между страните, обстоятелството, че между тях е сключен договор за предоставяне на интернет реклама. В същото заседание докладът е приет за окончателен без възражения от страните. Настоящият състав намира, че дадените указания при разпределение на доказателствената тежест, покриват елементите на фактическия състав на предявения иск, като първоинстанционният съд е взел предвид и възраженията на ответното дружество, поради което не е било необходимо повторно разпределяне на същата и даване на нови указания на страните за събиране на доказателства във въззивното производство. Нещо повече, именно във връзка с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, от страните са правени редица доказателствени искания, т.е. в пълнота им е била предоставена възможността да защитят тезите си. Поради това неоснователно е становището на въззивника, че е възпрепятствано правото му на защита поради непълнота на доклада.

Обсъждайки изцяло доказателствената съвкупност по делото първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сключеният между страните неформален договор за изработка е с предмет предоставянето на рекламни услуги в интернет (за конкретни държави и в конкретни платформи), като е приел за неоснователно основното възражение на ответника за пълно неизпълнение на договора, поради разлика в предмета му.

Посоченото възражение се поддържа и във въззивната жалба, поради което следва да бъде разгледано от настоящия състав.

С оглед посоченото за безспорно между страните обстоятелство, че помежду им е сключен неформален договор за интернет реклама, въззивният 5 състав намира за доказана една от предпоставките за установяване дължимостта на претендираното парично вземане, а именно – наличието на правоотношение от което то е възникнало. Касае се за договор за изработка с периодично изпълнение, по който дължимата престация от изпълнителя представлява извършването на еднакви по съществото си действия, определени от вида услуга, през определен период от време. Периодичния характер на договора, в настоящия случай обуславя и периодичното задължение на възложителя да заплаща възнаграждение за приетата работа. За конкретните уговорки между страните следва да се съди от приложената по делото онлайн кореспонденция между тях, включително приложените оферти (ценови предложения), отчети за реализирани кампании по месеци, както и от представените фактури за предходни периоди, които съгласно заключението на вещото лице са отразени в Дневниците за покупки на „Д.“ АД и по тях дружеството е ползвало данъчен кредит.

Видно от кореспонденцията водена по имейл между Г.Е. – служител на „и.ш – М“ ООД, и Д.Ц.-Н. – макретинг мениджър в „Д.“ АД, между страните е уговорено дружеството-ищец да осъществява рекламната дейност за дружеството-ответник като управлява профилите му в социалните мрежи с цел да създава рекламни кампании, проследява и отчита резултатите и извършва мониторинг на кампаниите в платформите на Google и META (Facebook и Istagram). За посочените рекламни услуги, извършвани за държавите Р., С. и Б., страните са договорили месечна такса в размер на 1 350,00 лева без ДДС, за която сума в периода м. април 2022 г. – м. април 2023 г. „и.ш – М“ ООД е издавал фактури на ответното дружество.