Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 07.06.2022, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 1149/2019
Вид
Решение № 260003
Подписан
07.06.2022
В сила
06.07.2022
Състав
ДОБРИНКА ДИМЧЕВА КИРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, буква а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е №......... град Свиленград, 07.06.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка

Кирева при участието на секретаря Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1149 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от С.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня Мария Луиза №46 за заплащане на следните суми: 1548,27лв. (след допуснато в о.с.з. на 20.02.2020 г. изменение на иска от сумата 1662лв. на сумата 1548,27лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2016г. до 17.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на

188,35лв. (след допуснато в о. с. з. на 20.02.2020 г. изменение на иска от сумата 200 лв. на сумата 188,35лв.) – обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 17.10.2019г.

Ищецът твърди, че през периода 17.10.2016г. до

17.10.2019г. работил като младши инспектор / полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към

Гранично полицейско управление –Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни – почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период бил положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2057часа дневен труд.

Твърди, че не му били заплатени 257,00 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1662,00 лв.

В хода на устните състезания ищецът е заявил, че намалява главния иск до сумата 1548,27лв., а акцесорния иск –до сумата 188,35лв., съобразно заключението по ССчЕ.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

Претендира разноски по делото за което представя списък на разноските .

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал длъжността младши инспектор / полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към

Гранично полицейско управление –Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР. Не спори и че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовавал ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.

По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск и акцесорният такъв.

Претендира присъждане на разноски по делото.Представя списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 17.10.2016г. до 17.10.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ,като е заемал длъжността- младши инспектор / полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към Гранично полицейско управление –Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР.

Не е спорно също ,че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Във връзка с установяване на положения труд от страна на ищеца през процесния период по делото е назначена и изслушана съдебно –счетоводна експертиза.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 17.10.2016г. до 17.10.2019г. ищецът имал извънреден труд,който не бил изплатен,като ищецът бил отработил 195,75 нощни смени. Вещото лице е изготвило Заключението си в три варианта, означени като буква „А” (наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант) -при приложим коефициент единица; и буква „В” (наричан по-долу в настоящото изложение втори вариант)при прилагане на коефициент 1.143 и при констатация, че през процесния период от 17.10.2016г. до 17.10.2019г, включително, не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни.

При първият вариант вещото лице сочи, че ако съдът приеме приложим коефициент единица,то изчисления не се извършват и крайният резултат е нула за доплащане.

При вторият вариант вещото лице прави изчисленията си като приема, че изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни представляват извънреден труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за процесния периода, ищецът бил отработил 195,75 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при посочения коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 223.94 часа.

След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1548.27лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 17.10.2019 г.– на общо 188.35 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Както се посочи по – горе не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, като е заемал длъжността- младши инспектор / полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към Гранично полицейско управление –Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР и е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1.143 положения нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 час и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл.

187а, ал. 4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал.

7 се регламентира с Наредбата по чл. 187, ал.

9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 година по адм.д.№ 5450/ 2016 година на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година, чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие Наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време.

В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година с постановеното на 11.07.2016 година Решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година даже и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 година на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година, тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка Съдът счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.

За уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.

179, ал. 2 от ЗМВР, съответно в редакциите й действащи в периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година. Независимо от различните редакции на посочената разпоредба същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи. Такива Заповеди, действащи в исковия период от време, съответно са Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 година на Министъра на вътрешните работи (служебно известни на Съда), които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа в размер на 0.25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, Съдът го намира за неоснователно.