Решение № 85 от 04.12.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр.Велинград, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200094 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-000432/03.05.2022 г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основание чл.53 от ЗАНН на Г. И. Д. са наложени административни наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и глоба в размер на 100 лева – за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.175, ал.1, т.4 вр. с чл. 103 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при съображения, че соченото в него нарушения не е извършено от наказания. Въззиваемата страна не се явява и представлява, не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Вечерта на 14.04.2022г. полицейски екип в състав ст. полицай Х. Г. и мл. инсп.

Ибрахим П. получават нареждане от оперативната дежурна част на РУ-Велинград да 1 установят и извършват проверка на водач на МПС - с рег. № СА3021ВХ. Служителите на реда установяват въпросния автомобил да се движи в посока от гр. Костандово към гр.

Ракитово, настигат го и му подават светлинен и звуков сигнал с патрулната кола, в съответствие с който водачът на превозното средство - Г. И. Д., спира в дясно на платното за движение на ул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Ракитово. Полицаите, който го познават от населеното място, установяват, че не носи личната си карта, след което в изпълнение указания от дежурния в ОДЧ на РУ-Велинград - помолват водача да отиде пред Полицейския участък в гр. Ракитово с оглед друга проверка от служители на РУ-Пещера, като му обясняват, че ще карат след него. Следван от патрулния полицейски автомобил Д. решава да отиде първо до дома си - недалече от участъка, за да вземе личната си карта.

Каращите след него полицаи възприемат отклоняването му от пътя към участъка като опит да избяга, и го последват със светлинен и звуков сигнал до къщата му, пред която водачът спира и е задържан. Там полицаят Г. съставя на Г. Д. АУАН серия АД, бл. № 223735/14.04.2022г. - за това, че водачът не се е съобразил с подавания светлинен и звуков сигнал от следвалия го патрулен автомобил - нарушение на чл. 103 от ЗДвП. На база този АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Наказателно постановление № 22-0367-000432 от 03.05.2022 г., АУАН № 223735 от 14.04.2022 г. , Справка за нарушител/водач Г. И. Д., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. и показанията на свидетелите Х. Г., Ибрахим П., Д.

Б. и обясненията на жалбоподателя - Г. Д.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗАНН - При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай от показанията на разпитаните полицаи Г. и П. и обясненото от жалбоподателя - се установява, че той първоначално, в качеството си на водач на л.а. с рег. № СА3021ВХ, е изпълнил задължението си да спре, след като е възприел светлинния и звуков сигнал на патрулния автомобил. Според едносмислените показания на служителите на реда - след като са установили самоличността на водача, те не са го задържали, а са го „помолили“ да иде пред полицейския участък в града, по повод проверка на колегите им от РУ-Пещера, като са му обяснили, че ще карат след него. Такава молба нито е годна надлежно да ограничи правото на свободно придвижване на водача, нито има характера на ясно и обвързващо го нареждане. Полицаите сами са се поставили в ситуация, даваща възможност на 2 жалбоподателя да не се съобрази с молбата им. Въпреки това от обясненията му и показанията на свидетеля Д. Б. се установява, че Г. Д. е имал намерение да отиде пред полицейския участък, но след като вземе от дома си личната си карта, която не носел в себе си. В гореописания контекст - за предупреденият вече от полицаите, че ще карат след него Д., не може да се направи извод, че е бил наличен интелектуалния момент на умисъл да не се съобразява с последващите подадени от патрулния автомобил сигнали. Напротив – уведомен, че ще бъде следван от полицаите, за него включената сигнализация на автомобила им не е представлявала ясно „нареждане“ на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – да спре. Съгласно разпоредбите на чл.

53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН – наличието на вина на нарушителя е задължителен елемент от административно-наказателната съставомерност на вменяваното му нарушение, а в случая такава не се установява по предвидения в същата разпоредба „несъмнен“ начин. Посоченият дефицит на елемент от субективната страна на състава на санкционираното с наказателното постановление нарушение обосновава извод за липса на такова.

С оглед изложеното № 22-0367-000432/03.05.2022г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 400лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от жалбоподателя на 27.03.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000432/03.05.2022г., издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К..

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Г. И. Д. с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3