Решение № 508 от 26.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Велико Търново, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500524 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 310 – 317 от ГПК.

ЗП Й. Х. И. чрез пълномощника си адв. И. Д. от ВТАК е обжалвал Решение № 345/11.05.2023 г. по гр. дело № 215/2023 г. на РС – Горна Оряховица, с което е уважен предявеният от Кооперация „Производственопотребителна кооперация "П-95"“ иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да опразни и предаде на ищеца недвижим имот, предмет на договор за наем от 01.11.2022 г., сключен между страните. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, поради необоснованост на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че процесният недвижим имот не е идентифициран, както и че договорът за наем е сключен при липса на съгласие.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата – Кооперация

„Производствено-потребителна кооперация

"П-95"“, представлявана от председателя И. К. С. чрез адв. Л. Д., е подала отговор, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Излага твърдения, че жалбоподателят е опразнил и предал процесния недвижим имот след депозиране на въззивната жалба, поради което моли да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, като счита, че същият е дал повод за образуване и на въззивното производство.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на 1

Кооперация „Производствено - потребителна кооперация "П-95"“ с ЕИК..., с която е поискала ответникът да бъде осъден да освободи изцяло и да предаде недвижим имот, предмет на сключения между страните договор за наем, а именно навес/склад, с площ 360 кв.м., представляващ едноетажна селскостопанска сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. Л.. Твърди, че имотът е предмет на наемното правоотношение което е прекратено на 31.12.2022 г.

По делото не е спорно, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на договор за наем на недвижим имот от 01.11.2022 г., съгласно който Кооперация „Производствено-потребителна кооперация "П95"“ е предоставила за срок от 2 месеца за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот, собственост на кооперацията, намиращ се в с. Д., местност „Стопански двор“ – навес/склад с площ 360 кв.м. Договорът е прекратен на 31.12.2022 г. с изтичане на срока. От уговореното между страните се установява, че съгласно раздел III. т. 5 от договора за наем при прекратяването му срокът за освобождаване на имота е тридневен. При това положение връщането на имота следва да бъде до 04.01.2023 г., което не е сторено. Наемодателят е направил изрично изявление, че договорът няма да бъде подновяван, което е било обективирано в изпратената му от ЧСИ покана за освобождаване на наетия недвижим имот от 17.01.2023 г. От представените по делото доказателства се установява, че месец след депозиране на въззивната жалба, ответникът е изпълнил задължението си като е опразнил и върнал недвижимия имот, за което е съставен протокол.

Въззивният съд намира, че установените от районния съд фактически положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се споделят и от въззивната инстанция и последната препраща към мотивите на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, обект на сключения договор за наем, след неговото прекратяване. „Връщане“ на имота, предмет на процесния договор, означава предаването му от наемателя на наемодателя, като това предаване на имота, обаче, не се изчерпа само и единствено с преустановяване на ползването му от страна на наемателя. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, наетият имот е предаден, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота му и го е предал в състоянието, в което е бил при сключването на наемния договор. При това положение, предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, чието извършване по силата на закона е възложено на наемателя, като същият трябва напълно да освободи имота от вещите си и друго имущество, да предаде ключа от имота и прочие.

С разпоредбата на чл. 233 от ЗЗД се цели да се възстанови на наемодателя реалното ползване върху имота, като установеното в цитираната норма задължение за връщане на вещта е в тежест на наемателя и именно поради това той следва да предприеме действията по осъществяване на това реално предаване. Настоящият въззивен състав счита, че по делото при 2 разпределената доказателствена тежест на ответника не се установява изпълнение на задължението му в срок като наемател да предаде държането на отдадения под наем имот на наемодателя. В тази връзка, въззивният съд приема, че така предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за предаване държането на имота, предмет на сключения между страните договор за наем, който е прекратен, се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния съд.

От представения във въззивното производство констативен протокол, съставен на 20.06.2023 г., става ясно, че месец след депозирането на въззивната жалба, наемателят е изпълнил своето задължение по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, като доброволно е опразнил и предал на наемодателя недвижимия имот. С оглед на това, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да отчете този факт и да отхвърли предявения иск, а първоинстанционното решение макар и правилно да бъде отменено поради новонастъпилото обстоятелство, наведено пред въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя, че имотът, предмет на исковата претенция, не е идентифициран по достатъчно ясен начин. Този имот е индивидуализиран чрез посочен идентификатор в исковата молба, а последният сам по себе си съдържа пълната необходима информация за отграничаването му от всички останали поземлени имоти, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗКИР - идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната.

Следователно, не може да съществуват други имоти със същия идентификационен номер.

На следващо място, релевираното във въззивната жалба възражение за сключването на договора за наем при липса на съгласие е преклудирано и не следва да се разглежда. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като е даден отговор на въпроса при какви предпоставки могат да се релевират нови възражения. Разяснено е, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему факти. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Наведеното обстоятелство за нищожност съдът не може да провери служебно, тъй като съгласно ТР 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 на ОСГТК на ВКС при нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на 3 договарящите. Предвид изложеното, в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е уважил предявения иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД, но на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК поради новонастъпили факти искът следва да се отхвърли, а атакуваното съдебно решение – отмени.

При този изход на делото следва да се определят дължимите на страните разноски. За разрешаването на този въпрос от значение е обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство. Съдебният състав намира, че с оглед обстоятелството, че въззивното производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от ответника, то следва направените по делото разноски да бъдат възложени в негова тежест. Претендирано е от въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., която претенция следва да бъде уважена.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 345/11.05.2023 г. по гр. дело № 215/2023 г. на РС – Горна Оряховица, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД Земеделски производител Й. Х. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л., ул. „***“ № ***, регистриран по БУЛСТАТ с код ... е осъден да опразни и предаде на Кооперация „Производствено – потребителна кооперация "П-95"“ с ЕИК... със седалище и адрес на управление: с. Д., община Л., пл.С, представлявано от председателя И. К. С. наетия съгласно договор за наем от 01.11.2022 г. навес/склад с площ от 360 кв.м., находящ се в с. Д., община Л., местността „Стопански двор“, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация „Производствено – потребителна кооперация "П-95"“ с ЕИК... срещу Земеделски производител Й. Х. И. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за опразване и предаване на наетия с договор за наем недвижим имот, представляващ навес/склад с площ от 360 кв.м., находящ се в с. Д., община Л., местността „Стопански двор“.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 345/11.05.2023 г. по гр. дело № 215/2023 г. на РС – Горна Оряховица В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Земеделски производител Й. Х. И., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Л., ул. „***“ № ***, регистриран по БУЛСТАТ с код ...

4 да заплати на Кооперация „Производствено – потребителна кооперация "П95"“ с ЕИК... със седалище и адрес на управление: с. Д., община Л., пл.С, представлявано от председателя И. К. С. сумата от 1200 лв. разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5