Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261502 от 29.04.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2576/2020
Вид
Решение № 261502
Подписан
29.04.2021
В сила
25.10.2021
Състав
КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327,ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 29.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2576 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „Ю.Т.“ЕООД срещу „Ф.П.Т. “ООД правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.327,ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №**/16.12.**., издадена по ч.гр.д. №20503/**. по описа на ВРС, 19с. суми : сумата от 4831,55 лева, представляваща дължима сума по фактура № 1016/13.12.**. на стойност 5015,00лева за извършени от „Ю.т." ЕООД локални разходи в Китай и морско навло за транспорт на контейнер с номер FCIU2463350, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.**. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 169,10 лева, представляваща дължима лихва за периода от 09.08.**г. до 12.12.**.

В исковата молба се твърди, че страните са намират в търговски отношения във връзка, с които „Ф.П.Т. “ООД е възложило на „Ю.Т.“ЕООД извършването на локални разходи в Китай и морско навло за транспорт на контейнер с номер FCIU2463350, за което е издадена фактура №1016/12.12.**. на стойност 5015 лева. На 08.08.**. „Ф.П.Т. “ООД заплатило по банковата сметка на „Ю.Т.“ЕООД сумата от 665 лева, от които 150 лева отишли за погасяването на фактура №1598, а останалите 515 лева за погасяването на фактура №1016/13.12.**. С това плащане била погасена лихва в размер на 331.55 лева за периода 14.12.**. до 08.08.**. и 183.45 лева от главницата в размер на 5015 лева по фактура №1016/13.12.**., поради и което дължимата сума за главница била в размер на 4831.55 лева. Били водени многократни разговори за погасяване на задължението, но до този момент сумата не била изплатена.

Сочи се също, че маршрутът на транспортиране на контейнера бил с отправна точка Шанхай и крайна точка Варна.

Локалните разходи в Кита представлявали : вдигане на стоката от адрес в Китай; товарене на контейнер и запазване на място за кораба; извозване от адрес до пристанището; митническо представителство; изготвяне на документи и товарителница за транспорт. Стойността на локалните разходи в Китай била 997 долара,а стойността на навлото за транспорт 1825 долара, общо 2822 долара.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за частична неоснователност на иска.

Не се оспорват търговските отношения между страните във връзка,с които „Ф.П.Т. “ООД е възложило на „Ю.Т.“ЕООД извършването на локални разходи в Китай и морско навло за транспорт на контейнер с номер FCIU2463350.

Твърди се, че страните са се споразумели цялата сума по възложеното да бъде в размер на 2 300 долара, което е 4000 лева, а не както било посочено във фактура №1016/13.12.**. 5015 лева. Твърди се, че в началото на месец декември **.

„Ф.П.Т. “ ООД е заплатило на „Ю.Т.“ЕООД сумата от 1500 лева. На 08.08.**. била заплатена сумата от 665 лева, от които 515 лева за погасяване на дължимата сума по фактура №1016/13.12.**., с която била погасена част от дължимата главница, като се оспорва твърдението на ответника, че е погасена лихва в размер на 331.55 лева. Сочи се, че от дължимата сума 4000 лева следвало да се приспадне сумата от 2015 лева, поради и което се признава, че неизплатената и дължима от „Ф.П.Т. “ООД сума е 1985 лева. Отправя се искане иска да бъде отхвърлен до претендираните 4831.55 лева. Сочи се, че „Ф.П.Т. “ООД не било ставало повод за завеждане на иска, като на основание чл.78,ал.2 ГПК разноските следвало да бъдат възложени на „Ю.Т.“ЕООД.

Оспорва се претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 169.10 лева за периода 09.08.**. до 12.12.**. и за законната лихва. Сочи се, че доколкото искът за главница е частично неоснователен, то и акцесорният иск е частично неоснователен.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

В представената фактура №1016 от 13.12.**. с доставчик „Ю.Т.“ ЕООД и получател „Ф.П.Т.“ ООД е начислена обща стойност за локални разходи в Китай и морско навло за транспорт на контейнер с номер FCIU2463350 в размер на 5 015 лева с ДДС.

Съгласно представеното извлечение от банковата сметка на „Ю.Т.“ ЕООД , „Ф.П.Т.“ ООД е извършило плащане на сумата от 665 лева на 08.08.**. с посочено основание „по фактура 1598 – 150 лева и по фактура 1016 - 515 лева“.

Представено е Дебитно известие от 31.10.**. за сумата от 1652 щ.д., издадено от Драгон Лоджистикс

Корп.

Представено е Дебитно известие от 01.11.**. за сумата от 30 щ.д., издадено от Драгон Лоджистикс

Корп.

Свидетелят Б.Н.Б излага, че е работил във „Ф.П.Т.“ ООД от 2001г. до януари 2020г., като е бил технически ръководител и поддържка на пожарогасители. Всички пожарогасители минавали на проверка през него и отговарял за склада. Присъствал на договорката с „Ю.Т.“ ЕООД за транспорт на пожарогасители от Китай до Варна в контейнери. Сумата за транспорта била 4000 лева плюс, минус двеста лева разлика. Разговорът се провел в офиса на „Ф.П.Т.“ ООД. На този разговор били двамата шефове и свидетеля. Във връзка с този транспорт било извършено плащане на сумата от 1500 лева в брой в офиса.

Свидетелят не бил присъствал на плащането, но събирал парите за плащането. Излага, че е баща на управителя на „Ф.П.Т.“ ООД.

Свидетелят Н. В. С. излага, че през **. работил във „Ф.П.Т.“ ООД като монтьор на пожарогасители. В края на ноември месец **., началото на декември , когато отивал да си вземе заплатата в офиса, заварил К. и управителя Н. Б. След като К. излязъл управителят му казал да изчака за заплатата, защото парите били дадени на К. и си разплатили сметките. Свидетелят не видял да се предават парите, но като влязъл имало 1500 лева на масата, които били неговите. Колегата му Б. му казал, че ходил да събира пари от плащания по касов бон и съответно заплатата му била събрана за празниците , а накрая останал без пари, а уж бил отишъл да си получи заплатата.

Съгласно заключението на вещото лице по проведената по делото ССчЕ процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 411 „Клиенти“ по партидата на „Ф.П.Т.“ ООД с данъчна основа 5015 лева и кредита на сметка 703 „Приходи от продажби“ със сума 5015 лева. Процесната фактура за сумата от

5015 лева е отразена в счетоводството на ответника по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ , партида „Транспорт“ с данъчна основа 5015 лева и кредита на сметка 401 „Доставчици“ със сумата от 5015 лева. По фактура №1016 /13.12.**. „Ф.П.Т.“ ООД е извършил плащане на сумата от 515 лева на 08.08.**. с банков превод. Фактурата е отразена от ответника в Справка –декларация за ДДС за данъчен период декември 20148г. и Дневник за покупките за ДДС за данъчен период декември **. Задължението по фактурата възлиза в размер на 4500 лева, лихвата за забава върху главницата възлиза на 157.50 лева за периода 09.08.**. до 12.12.**.

Съгласно допълнителното заключение по ССчЕ по фактура

№1016/13.12.**. отразените разходи за „Локални разходи в Китай“ по информация на ищеца са в размер на 1771.78 лева и се формират от : вдигане на стоката /пожарни одеала/ от адрес в Китай за 115 щ.д. или 204.37 лева; заявка за вдигане на контейнер за 50 щ.д. или 88.86 лева; вдигане на контейнер от склад за 65 щ.д. или 115.51 лева; товарене в контейнер и запазване на място на кораба за 292 щ.д. или 517.14 лева в това число такса за буксиране за 82 щ.д. или 145.72 лева, такса оперативна дейност на пристанище за 50 щ.д. или 88.68 лева, ТРО на пристанище 135 щ.д. или 239.91 лева, такса за претегляне на контейнер за 15 щ.д. или 26.66 лева, такса пломбиране за 9 щ.д. или 15.99 лева; извозване от адрес до пристанището за 265 щ.д. или 470.93 лева; митническо представителство за 26 щ.д. или 46.20 лева; изготвяне на документи и товарителница за транспорт в това число такса документация за 70 щ.д. или 124.40 лева, издаване на входяща декларация за 30 щ.д. или 53.31 лева; други разходи за 200 щ.д. или 355.42 лева в това число платена агентска такса от „Ю.Т.“ ЕООД към агента в Китай за 360 щ.д. или 37.14 лева и агентска комисионна „Ю.Т.“ ЕООД за 149.10 щ.д. или 264.97 лева и морско навло за транспорт на контейнер FCIU2463350 за 3243.22 лева. В счетоводството на „Ю.Т.“ ЕООД по група сделки за транспортиране на стоки в това число на „Ф.П.Т.“ ООД са използвани услугите на китайската фирма за корабно агентиране Dragon Logistics Grup , за което са издадени от същата 4 броя фактури : №16/01.11.**. за 2854.77 лева без ДДС; №17/01.11.**. за 51.50 лева без ДДС, отразени в Дневника за покупки по ДДС за данъчен период м.11. **. и Справка декларация за ДДС за м.11.20.18г.; №22 /04.12.**. за 7405.73 лева без ДДС и №23/05.12.**. за 137.81 лева без ДДС , които са отразени в Дневника за покупките по ДДС за и Справка декларация за ДДС за данъчен период м.12.**. Издадените фактури са осчетоводени по дебита сметка 60 „ Разходи за външни улсуги“ и кредита на сметка 401 „Доставчици“, партида Dragon Logistics Grup за м.11 и м.12 **.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Не се спори от страните и от събраните по делото доказателства се установява, че „Ф.П.Т.“ ООД е възложило на „Ю.Т.“ ЕООД извършване на разходи по транспортиране на стока.

Ищецът твърди, че е извършил разходи във връзка с тази договореност за вдигане на стоката от адрес в Китай; товарене на контейнер и запазване на място за кораба; извозване от адрес до пристанището; митническо представителство; изготвяне на документи и товарителница за транспорт, като стойността на локалните разходи в

Китай била 997 долара, а стойността на навлото за транспорт 1825 долара, общо 2822 долара.

Ответникът оспорва размера на претенцията с твърденията, че уговорката между страните била за 4000 лева, както и че е платил в брой част от цената в размер на 1500 лева. Признава, че дължи сумата от 1985 лева.

Безспорно по делото е,че ответникът е извършил плащане по процесната фактура в размер на 515 лева по банков път на 08.08.**. В тази връзка ищецът сочи, че с платената сума е погасена лихва за забава за периода 14.12.**. до 08.08.**. в размер на 331.55 лева и 183.45 лева от главницата.

Фактурата е осчетоводена в счетоводството и на двете дружества. Фактурите са документи, възпроизвеждащи счетоводни записвания, които доказват твърденията за извършената доставка на претендираната от доставчика стойност, съобразно чл. 182 ГПК. Същевременно получателят не е оспорил изпълнението. Оспорва се само стойността на услугата. В тази връзка ответникът е ангажирал свидетелски показания чрез разпита на техническия ръководител на ответното дружество, който сочи, че договорката на двамата управители за пренос на пожарогасители от Китай до България била за 4000 лева плюс, минус 200 лева.

Събраните гласни доказателства не кореспондират със заключението на вещото лице по СсчЕ и събраните писмени доказателства относно действителната стойност на направените разходи във връзка с транспортирането на пожарогасители, които установяват, че ищецът е извършил разходи в претендирания размер. Дори и да се приеме, че първоначалната договорка между страните е била за сумата от 4000 лева, то това обстоятелство само по себе си, доколкото не се касае за възнаграждение, а за обективно извършени разходи с налични доказателства за това, не освобождава възложителят от отговорността за заплащането им, тъй като транспортирането е възложено за негова сметка.

На следващо място не се установяват твърденията на ответника за извършено плащане в брой на сумата от 1500 лева в края на месец декември **. Свидетелските показания не са годни да установят това твърдение, тъй като и двамата свидетели нямат преки и непосредствени впечатления от срещата между двамата управители в офиса на „Ф.П.Т.“ ООД , нито са преки очевидци на извършено плащане на сума в размер на 1500 лева. Същите изнасят данни за наличието на такава сума, но липсва конкретика дали е била предадена и в каква връзка.