Решение № 3948 от 13.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3948 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330116334 по описа за 2024 година

Предявени са главен иск с правна квалификация по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, както и евентуални искове: първият- по чл. 40 от ЗЗД и вторият- по чл. 284 ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът „Хрис Мар 24“ ЕООД, ЕИК: 207856180, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Бугариево“ № 47, ет. 4, ап. 9,, представлявано от *******, чрез пълномощник адв. И. Н., е предявил против И. Х. К., ЕГН: **********, от гр. ******** и „Бутик Билдинг Строй“ ЕООД, ЕИК: 207170441, със седалище и адрес на управление: ул.

„Младежка“ № 38, представлявано от *********, иск за признаване на установено, че сключеният между двамата ответници договор за продажба на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, ********, е недействителен поради липса на представителна власт, както и за връщане на владението на МПС- то от втория ответник на ищеца.

При условията на евентуалност се предявява иск за признаване на установено, че сключеният между двамата ответници договор за продажба на МПС е недействителен поради договаряне във вреда на ищеца, както и за връщане на владението на МПС- то на ищеца.

Предявен е и втори евентуален иск- за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 9 200 лева, представляваща продажната цена на МПС- то.

Ищецът излага твърдения, че на 28.08.2024 г. закупил от друго дружество- „Лъч Моторс“ ЕООД, ЕИК: 203511806, употребяван лек автомобил, който идвал от Италия, като за 1 сделката се съставил само писмен договор, а цената от 9 200 лева била платена по фактура.

Между управителя на ищеца и първия ответник имало интимни отношения, като в тази връзка на първия ответник се издало нотариално заверено пълномощно от 11.07.2024 г. за представителство на дружеството. След като им се родило дете обаче, отношенията между двамата много се влошили, като първият ответник отказал да върне пълномощното, което пък принудило управителката с нотариално заверена декларация от 11.09.2024 г. да го оттегли. Междувременно обаче вече първият ответник (в качеството си на представител на ищеца) продал на втория ответник въпросното МПС на 09.09.2024 г., като автомобилът се намирал във владение на ответното дружество. Неговият законен представител обаче била майката на първия ответник и тя била наясно с отношенията между сина си и приятелката му. Сделката била и на занижена цена от 5 000 лева, а след справка в електронен сайт за продажба на автомобили се установило, че това МПС вече е обявено за продажба при цена от 16 300 лева, като телефонният номер за контакт на продавача бил този на първия ответник. Всичко това доказвало намерението на ответниците за увреждане на ищеца. Моли за уважаване на исковете, като претендира разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК пълномощникът на ответниците е депозирал писмен отговор, в който се оспорват всички искове. Признава се, че ****** на ищеца и първия ответник имали връзка, живеели на семейни начала, родило им се дете, имали съвместни бизнес начинания и проекти, както и общ бизнес. Тъй като двамата си имали пълно доверие, общото пълномощно било издадено именно заради това. След настъпилия разрив в отношенията обаче, първият ответник бил отстранен от всички съвместни до момента бизнес и семейни дейности. Твърди се, че въпросното МПС било придобито от ищеца по силата на уговорка за бъдещо придобиване на имот, т.е. автомобилът бил вид капаро за бъдещата продажба, но сделката не се осъществила и той останал при ищеца, макар че за него реално пари не били заплащани. Посочва се, че сделката по придобиване на автомобила била напълно действителна, налице било валидно генерално пълномощно, което давало пълни права на първия ответник, които към онзи момент не били оттеглени, нито пък имало уведомление за това. Недоказано било и твърдението на ищеца за увреждащи действия, защото автомобилът бил закупен на цена от 9 200 лева, като капаро за бъдеща сделка. По отношение на втория евентуален иск се прави възражение за прихващане, защото ищецът дължал на първия ответник възстановяване на вложени от него средства в общ бизнес. Моли за отхвърляне на исковете, също се претендират разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С договор от 28.08.2024 г., сключен с „Лъч Моторс“ ЕООД, ЕИК: 203511806, лек автомобил „Мерцедес Бенц“, ******, е продаден на ищеца „Хрис Мар 24“ ЕООД, ЕИК:

207856180, за сумата от 9 200 лева, за която е издадена фактура.

Представен и е договорът от 01.04.2024 г., с който „Лъч Моторс“ ЕООД, е придобил в 2 собственост процесния автомобил от Италия, за сумата от 4 500 евро.

С пълномощно, ***** на Нотариус ******, *****, ****** на ищеца „Хрис Мар 24“ ЕООД, ЕИК: 207856180, е упълномощил първия ответник И. Х. К., ЕГН: **********, с генерално пълномощно да представлява дружеството и подписва съответните документи в тази връзка.

С декларация с нотариална заверка на подписа, *****. на Нотариус ******, *****, ****** на ищеца „Хрис Мар 24“ ЕООД, е оттеглил горното пълномощно и е уведомил пълномощника, че ще счита занапред всички извършени от него действия въз основа на това пълномощно за недействителни. В тази връзка до първия ответник веднага е изпратена и покана чрез ЧСИ ******.

С договор за покупко- продажба на МПС от 09.09.2024 г., процесният автомобил е продаден от ищеца „Хрис Мар 24“ ЕООД, ЕИК: 207856180, чрез пълномощник- първият ответник И. Х. К., ЕГН: **********, на втория ответник „Бутик Билдинг Строй“ ЕООД, ЕИК: 207170441, за сумата от 5 000 лева, за която е издадена фактура. В тази връзка са представени още заявление за регистрация, талон на автомобила, протокол за технически преглед, справки от КАТ, платежни документи.

Видно от удостоверение от ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на 14.09.2024 г. в АИС- КАТ-Регистрация, е въведен договор за покупко- продажба на този автомобил, с купувач Г.С.Ш., ЕГН: **********.

С договор за покупко- продажба на МПС от 07.11.2024 г., процесният автомобил е продаден от Г.С.Ш., ЕГН: **********, на П.Х.П., ЕГН: **********, за сумата от 2 000 лева.

Представена е и справка от КАТ за регистрация и собственици на МПС- то.

Прието е заключение на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е определило пазарната стойност на процесното МПС- „Мерцедес Бенц“, ******, към месец септември в размер на 11 910 лева.

За автомобила е представена и обява за продажбата му в интернет сайт mobile.bg за цена от 16 300 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор, че законният представител на първия ответник е упълномощил втория ответник да представлява ищцовото дружество, като видно от съдържанието на пълномощното се касае за т.н. „генерално“ пълномощно, което дава всички възможни права на представлявания. Дори и изрично да не е записано, че пълномощникът може да извършва разпоредителни действия с имуществото на дружеството, нито пък да е конкретизирано, че му се дават права именно за продажба на МПС- та, доколкото в пълномощното подробно е описано пред кои органи, за какво точно и с какви правомощия разполага лицето, то несъмнено и сключването на подобни сделки му е било разрешено. Още повече, че в последния абзац на текста на пълномощното е записано, че правата на упълномощения се тълкуват разширително в негова полза и, че изброените права са примерни, а не 3 изчерпателни. В този смисъл за съда няма спор, че първият ответник е имал валидно учредена по силата на пълномощното представителна власт по отношение на ищеца, която е включвала и възможността за разпореждане с имущество на дружеството. Действително след издаване на пълномощното с декларация с нотариална заверка на подписите, ****** на ищеца официално е оттеглил пълномощното, но това е станало след като вече оспорената сделка е била осъществена. Макар и да е оттеглено два дни по- късно, пълномощното е било валидно към датата на продажбата и с него първият ответник се легитимира с валидни представителни права спрямо ищеца. По делото не са събрани доказателства по- рано този ответник да е бил уведомен или информиран за намерението на бившия си съжител да оттегли пълномощията му, като тези обстоятелства са в тежест на ищеца, който не ги установява, поради което следва да се приеме, че към датата на сделката между ответниците никой от тях няма знанието, че тази сделка е без представителна власт или пък, че е извън пределите на пълномощното, а няма и изискване за последващо потвърждаване на валидността на сделката от представлявания. При това положение, съдът намира, че от събраните писмени доказателства, главният иск се явява неоснователен и същият не може да бъде уважен.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва по същество да се разгледа и първият евентуален иск. По- горе се изложиха съображения за това, че съдът намира, че ответникът е имал валидно предоставена с генералното пълномощно представителна власт по отношение на ищеца. Независимо от това обаче, между двамата ответници е налице споразумяване във вреда на представлявания. От една страна, автомобилът е продаден според представения договор и фактурата към него на цена (5 000 лева), повече от половината по- ниска от пазарната според САТЕ (11 910 лева), т.е. стойността му е значително занижена, което уврежда интересите на ищеца и финансово ощетява дружеството. Това е обективен факт, който се подкрепя и от обявата в интернет сайта за продажба на автомобила, където първият ответник след атакуваната сделка вече предлага вещта за цена от 16 300 лева. По този начин се установява и субективният елемент- намерението за увреждане, доколкото е ясно за пълномощника, че реалната стойност на вещта е много по- висока, а същевременно той е продава на доста по- ниска цена. Още повече, че купувач не е някакво случайно лице, а дружество, представлявано от майка му, т.е. представителите на двете страни по сделкатапълномощника и управителя са в пряка родствена връзка по права линия и имат качеството на „свързани лица“. Действително по- горе вече се посочи, че по делото не са събрани доказателства за това, че към момента на сделката ответниците са били уведомени или са знаели за намерението на управителя на ищеца да оттегли пълномощията, доколкото липсват данни за това какви точно са били отношенията между физическите лица, но това тук е без значение. В случая е релевантно, че вещта е продадена на силно занижена стойност на свързано с пълномощника лице, което напълно е достатъчно, за да се приеме, че подобна сделка е сключена във вреда на упълномощителя, а това обуславя и основателността на този иск.

Като правна последица от уважаването на първия евентуален иск, следва, че сделката 4 между ответниците е недействителна и тя не е породила правни последици. При това положение собствеността не е прехвърлена, а „купувачът“ (вторият ответник), предвид своята недобросъвестност, доколкото е участвал в договарянето във вреда на представлявания, не е придобил права по договора, нито пък може да се счита за добросъвестен владелец, защото сделката не може да го направи собственик на валидно право основание. Действително от събраните писмени доказателства се установява, че МПСто не се намира във владение на втория ответник, защото е било предмет на последваща продажба, но в случая това е без значение, тъй като собствеността не е могла да бъде валидно прехвърлена и новите няколко във веригата напред „купувачи“ не са могли да станат собственици, т.е. те не са придобили никакви вещни права с договорите. В този смисъл е и т.

3 от ТР №5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС- ако недобросъвестното трето лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания (какъвто тук е вторият ответник), на свой ред сключи последващ вещно- прехвърлителен договор за същата вещ, съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно- транслативен ефект по чл. 24 ал. 1 ЗЗД, а само би имал облигационно действие. Затова съдът намира, че ищецът има правото да си търси връщане на вещта от втория ответник, който е страна по договарянето с представителя във вреда на представлявания и тук искът за връщане на автомобила следва да бъде уважен, доколкото отговорността за недобросъвестното поведение на този ответник води и до неблагоприятните последици, които следва да възникнат за него и в случая те са свързани с това да предаде владението, което неправомерно е получил, въпреки че в последствие е имало и ново отчуждаване на вещта. От данните по делото се установява, че вторият ответник няколко дни след като е сключил договора, веднага е продал автомобила на трето за спора лице, т.е. очевидно е, че вещта не е била нужна за стопанската дейност на търговеца и предвид родствената връзка между пълномощника на ищеца по сделката (син) и законният представител на втория ответник (неговата майка), както и повече от двойно занижената цена на возилото по продажбата в сравнение с пазарната, е съвсем ясна увреждащата цел, преследвана от ответниците. В този смисъл именно те следва да са отговорни пред ищеца и недобросъвестният „купувач“ по оспорената сделка дължи реституцията на вещта на действителния й собственик. Още повече, че в случая няма предявена претенция от ищеца за заплащане на паричната равностойност на вещта, а съдът служебно не може да присъди на страната нещо, което не е поискано. Затова и не са приложими последиците при последващо отчуждаване на вещта за възстановяване на паричната й стойност и по уважения иск се дължи връщане на автомобила от недобросъвестно получилия го втори ответник, който не е могъл валидно с нови договори да го прехвърли на последващите негови приобретатели.