Определение № 25 от 22.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Сливен, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600034 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК съгласно чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 5, изр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от С. Ц. Д. срещу Разпореждане рег. № 654 от 22.12.2025 г. по НЧХД № 5107/2025 г. по описа на Районен съд-Нова Загора, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

В подадената жалба се прави искане Разпореждането да бъде отменено. Посочено е, че съдът е прекратил делото с неправилни доводи и превратно тълкуване на правните норми. Според жалбоподателя, А.Б.Р. е злоупотребил със заеманата от него обществена длъжност на общински съветник в гр. Нова Загора за да злепостави полицейските служител и първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че в конкретния случай поведението на Р. е свързано с правото на жалба.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в установения от закона седмодневен срок от получаване на Разпореждането на съда и от активно легитимирано лице.

При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита жалбата за основателна, поради следните съображения:

На 01.12.2025 г. С. Ц. Д. депозирал в Районен съд-Нова Загора частна тъжба с вх. № 5514 срещу А.Б.Р..

С депозираната частна тъжба от С. Ц. Д. било повдигнато обвинение срещу А.Б.Р. за извършено деяние по смисъла на чл. 148 ал.2 във вр. ал.1, т.4 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.

В тъжбата е посочено, че около 10:10 ч. на 08.06.2025 г. в гр. Нова Загора тъжителят Д., като полицейски служител е бил наряд в състава на екип 63 съвместно с мл. инсп. Б.П. и извършвали контрол на пътното движение в гр. Нова Загора, на улица „П.Е.“ до дом номер 99. В хода на тази проверка спрели лек автомобил „ Ровър Ленд Ровър“ с peг. № ............. СТ. Представили се на водача А.Б.Р. и му поискали да представи СУМПС И СРМПС. Водача 1

А.Б.Р. бил поканен да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест с фабр. № ARPM- 0797. Р. заявил, че отказва да му бъде извършена проба и твърдял, че полицейските служители са неадекватни и изпълняват служебните си задължение под въздействието на алкохол.

Водача Р. искал първо полицейските служители да бъдат изпробвани за употреба на алкохол, като след това и той щял даде проба. Водачът Р. се обадил на телефон 112 и заявил, че и двамата - тъжителя и колегата му са под въздействието на алкохол и иска да бъде изпратен екип, който да ги тества на място. На подадения сигнал на тел.112 на място дошъл полицейски екип 65 със служители командир на отделение Б.Й., мл. инсп. Г.С. и мл. инсп. И.И.. По разпореждане на началник сектор „Охранителна Полиция“ главен инспектор П.Е., командирът на отделение Б.Й. извършил проби за употреба на алкохол на тъжителя и колегата му. Направените проби за употреба на алкохол на тъжителя и неговия колега П. били отрицателни, за което било докладвано на оперативния дежурен. Водачът Р., след извършената проверка на полицейските служители, също дал проба за алкохол, която била отрицателна.

От този инцидент тъжителят се почувствал дълбоко унизен от арогантно и унизително отношение от лице, което не познава. Заявява, че никога не е допускал, че може да бъде опетнено името ми и да бъда третиран като „пияница“ вследствие на лъжите на човек по повод упражняване неговата професия. Сочи, че извършеното от Р. е удар по авторитета му като длъжностно лице - полицай. Сочи, че лицата, пред които са се развили действията, го познават и това му е причини дълбоко разочарование. Месеци подред не е могъл да преживее този срам и унижение, и когато негови колеги са съобщили на майка му, че е бил изследван от полицаи поради употреба на алкохол, което предизвикало у нея тревоги и разочарование в резултат на това и се влошило здравословното й състояние.

При така описаната фактическа обстановка частния тъжител е поискал от Районния съд, да признаете за виновен А.Б.Р. с ЕГН: ********** от гр. Нова Загора, обл. Сливен, в това, че на 08.06.2025 г. Р. пред нас се обади на телефон 112, като заяви, че и двамата с колегата сме под въздействието на алкохол и иска да бъде изпратен екип, който да ни тества на място, на публично място разпространи невярно обстоятелството, че съм употребила алкохол по време на работа в качеството ми на длъжностно лице и предизвика проверка с тест за алкохол от служители на РУ-Нова Загора в резултат на което е пострадало доброто ми име и чест на човек и служител на МВР, като вследствие на това деяние съм претърпял душевни болки и страдания престъпление по чл.148 , ал.2 във вр. ал.1, т.4 във вр. с чл.147 , ал.1 от НК.

С Разпореждане рег. № 654 от 22.12.2025 г. по НЧХД № 5107/2025 г. по описа на Районен съд-Нова Загора било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

В Разпореждането първоинстанционният съдебен състав е посочил, че подадения от Р. сигнал до ЕЕН 112, че проверяващите го полицай са употребили алкохол е в особен обществен интерес и целта на подаването на сигналите е много по-различна от тази при извършването на престъплението „клевета“. По нататък първоинстанционния съд е приел, че с действията си подалият сигнал е целял да получи съдействие от компетентните органи и да сигнализира за действия на конкретни длъжностни лица. Умисълът за извършването на престъплението „клевета“ е изключен именно при наличие на увереност в истинността на изнесеното и в тази връзка са цитирани решения на ВКС. Районния съд на следващо място е приел, че с подаването на 2 сигнал на ЕЕН 112, че проверяващите го полицай са употребили алкохол Р. е упражнил конституционното си право (чл. 45 от Конституцията) да сезира държавни органи при наличието на данни за престъпления или нередности според неговата субективна оценка и това, че след проверка твърдяното от Р. не се е потвърдило не води до осъществяване на състава по чл. 148, ал. 2 от НК. В разпореждането си Районният съд е посочил,че обратния подход би довел до ограничаване правото на жалбоподателите да подават сигнали.

По отношение на основанието на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство настоящата инстанция приема, че същото не е налично. Хипотезата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е налична, когато в обстоятелствената част на тъжбата не се съдържат въобще съставомерни белези на престъпление съгласно нормите на НК. Поради това, когато поначало в процесуалния документ, с който е сезиран съдът са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство, той следва да разгледа делото по същество и наказателното производство да премине през всички негови етапи на развитие.

В конкретния случай категорично не може да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че с обаждането си на тел. 112 Р. от една страна е целял да получи съдействие от компетентните органи и да сигнализира за действията на конкретни длъжностни лица, а на следващо място е упражнил конституционното си право да сезира държавни органи при наличие на данни за престъпления или нередности според неговата субективна оценка. В тази насока е налице многобройна съдебна практика, в която съдебните състави приемат, че с подадените сигнали на ЕЕН 112 деецът довежда до знанието на служителя приел обаждането позорното обстоятелство.

В случая в тъжбата до Районния съд въззивната инстанция намира неяснота в диспозитива на повдигнатото от тъжителя обвинение спрямо Р.. От една страна е посочено обаждането на телефон 112 със съобщение, че тъжителят и колегата му са под въздействието на алкохол и е направеното искане да бъдат проверени, а от друга страна се твърди и че Р. на публично място е разпространил невярното обстоятелство, че тъжителят по време на работа е употребил алкохол в качеството на длъжностно лице. Тези обвинения от своя страна противоречат на изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, където тъжителя е посочил „никога не съм допускал, че може да бъде опетнено името ми и да бъда третиран като „пияница“.

Тези противоречия би трябвало да породят съмнения в Районния съд във волята на тъжителя относно фактическите рамки на частното обвинение и в конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на тъжителя пороците в тъжбата му и да даде срок за отстраняването им, а прибързано е изготвил разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

В тъжбата е останало неизяснено и неуточнено в какво точно се изразява позорното обстоятелство разпространено от Р. по отношение на тъжителя. Това е следвало да бъде уточнено и конкретизирано, за да прецени Районния съд дали тъжбата може да инициира производство от частен характер. В този смисъл Районния съд е следвало да укаже на тъжителя да изясни посоченото обстоятелство, а не да прекратява наказателното производство.

Отсъствието на редовно подадена частна тъжба препятства въззивния съд в преценката за това дали действително описаните в нея факти и обстоятелства не съставляват престъпление. Подобен извод може да се 3 направи единствено по отношение на редовна от процесуална гледна точка частна тъжба, каквато настоящата определено не е.

При повторното разглеждане на делото ще следва да се дадат точни и конкретни указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на закона.

Предвид така изложеното, разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и необосновано, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 654 от 22.12.2025 г. по НЧХД № 5107/2025 г. по описа на Районен съд-Нова Загора, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на въззивното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4