Определение № 457 от 23.07.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Силистра, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. Петрова

Ясен Д. Кръстев като разгледа докладваното от Ясен Д. Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263400500297 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5485/15.06.2026 г. от “Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, чрез юрк. В. Т. и частна жалба с вх. № 5493/15.06.2026 г. от “Ай Тръст” ЕООД, чрез юрк. С. С. срещу определение № 395/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2000/2025 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което са оставени без уважение м о л б а вх. № 3642/21.04.2026 г. от „Кредисимо“ ЕАД и молба вх. № 3643/21.04.2026 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, за изменение на решение № 172/23.03.2026 г. по делото в частта за разноските.

Първият жалбоподател аргументира апела си за отмяна с твърдения, че делото е с ниска правна и фактическа сложност и определеният размер на възнаграждение е несъразмерен. Исковата молба и другите представени от представителя книжа по делото били бланкетни. Не се наложило събиране на множество гласни и писмени доказателства. Подчертава се необвързващия за съда характер на наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Сложността на конкретния казус обуславя адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро. Отправя искане за инстанционен контрол, като определеното се редуцира до този размер за всеки от двата иска.

Вторият жалбоподател излага същите доводи и отправя аналогично искане.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна Т. В. М., чрез адв.

1

М. М. изразява становище за неоснователност на частните жалби, като изтъква, че по делото са налице всички необходими предпоставки за определяне на адвокатско възнаграждение по двата иска в присъдените размери. Адвокатската помощ е обществено значима дейност, изискваща висока квалификация, която заслужава съответно заплащане. В случая липсват данни, които да обусловят определяне на по – ниско по размер възнаграждение. Подкрепя становището си с обилна съдебна практика.

За да разгледа частните жалби, съдът съобрази, че са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с присъщ правен интерес, за които определение № 13854/09.12.2024 г. е неблагоприятно. Жалбите са допустими.

При преценка на основателността им, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е инициирано на 22.12.2025 г. по искова молба от Т. В. М., чрез адв. М. М., с която против “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са предявени два субективно съединени осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по недействителни /нищожни/ договори. С “Кредисимо” ЕАД - за потребителски кредит - се иска връщане на сума в размер на 300 лева. С “Ай Тръст” ЕООД – за предоставяне на поръчителство – сума в размер на 1200 лева. Предявени са и искания за присъждане на лихва за забава, считано от датата на сезирането на съда до окончателното плащане. В изложението на исковата молба са изложени подробни и пространни съображения по нищожността на двете облигационни правоотношения и аргументация по фактическия състав, довел до неоснователно обогатяване на ответниците. Проучена е и е цитирана съдебна практика на ВКС по относими към делото въпроси. Иска се и присъждане на разноски.

Ответниците противопоставят възражения по основателността на исковете. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Молят в случай че се уважат исковете, в тяхна тежест да бъдат присъдени разноски в редуциран размер.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Ищецът представя аргументирано становище по хода, по доказателствата и по същество на спора. Представя списък на разноските, с който конкретизира, че за двата отделни иска срещу ответниците е предоставена правна помощ в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗАдв. Сочи ориентировъчен размер, 2 който счита, че следва да бъде остойностен труда. Представя договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025 г., подписан между представител и представляван, съгласно който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно по смисъла на чл. 38 от ЗАдв. в хипотеза на близки отношения между страните, както и доказателство за регистрация по ЗДДС.

С решение № 172/23.03.2026 г. по делото исковете са уважени.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД са осъдени да заплатят на адв. М.

М., възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 240 евро с вкл. ДДС за всеки от двата осъдителни иска. Районният съд е мотивирал акта си, като е изложил достатъчно съображения, върху които е обосновал извод за размер на дължащо се адвокатско възнаграждение. Съобразил е броя на осъдителните искове; процесуалното поведение на страните; Характера и качеството на осъществената от процесуалния представител адвокатска защита; правната и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран.

Обърнал е внимание на проявената активност в процеса от процесуалния представител, довела до уважаване на предявените искове. Въз основа на това е ценил, че съобразен с фактическата и правна сложност на делото, и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител процесуална работа е размер на възнаграждение от по 240 евро за всеки от исковете, срещу двамата ответници.

Ответниците са подали молби с вх. № 3642/21.04.2026 г. и вх. № 3643/21.04.2026 г. за изменение на решението в частта за разноските, като са поискали намаляване на определените адвокатски възнаграждения до сумата от 122,71 евро.

С обжалваното определение молбите са оставени без уважение.

По съществото на жалбите, съставът на ОС Силистра намира следното:

Преценката за размера на адвокатското възнаграждение, определим по чл. 38 от ЗАдв. следва да се прави за всеки конкретен случай, въз основа на на фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване процесуалните права. Съдът е властен и длъжен самостоятелно и въз основа на справедливостта, пазарните реалности и положените усилия от адвоката да определи разумен размер на възнаграждението, което 3 насрещната страна следва да възстанови или да заплати. Макар да не е длъжен да приложи сляпо НВАР, то по отношение на условията на пазара на адвокатски услуги може да се съобрази, като ориентир практиката, застъпена в адвокатурата за уговаряне на възнаграждения в посочените от наредбата ставки. От значение за законосъобразност на преценката са още: цената на иска /макар високият или нисък правен интерес да не правят сами по себе си делото сложно или не/; броят на предявените искове, изводим от субективните права, чиято защита се иска; има ли в конкретния случай съединени искове и/или обуславящи /преюдициални/ въпроси, които са от значение за решаване на спора; обременеността на делото с доказателства и техния характер; продължителността на процеса и процесуалното поведение на страните. Респ. за настоящия случай – вида и качеството на процесуалните средства и изявления, правени в хода на делото от представителя на ищеца; има ли за обсъждания случай съдебна практика на ВКС и СЕС по аналогични въпроси и необходимост от проучването ѝ от процесуалния представител. Дали това действително е сторено. Също – какъв е характерът на конкретните процесуално и материалноправни твърдения, респ. възражения, с които страните обосновават исканията си. Важни за преценката на съда са и реално изразходваните от представителя на страната време и усилия. Трябва да се съобрази, че професионалната подготовка и поддържането на висока квалификация са резултат от процес, който не започва с ангажирането на адвоката от клиента за конкретния случай. Освен това според чл. 2, ал. 5 от НВАР вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Като обобщение - преценката на съда следва да е балансирана и насочена към определяне на справедлив размер на възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна защита и съдействие, като гарантира, че насрещната страна / страни няма да бъде натоварена с несправедлива и прекомерна финансова тежест.

Като взе предвид посочените критерии и като ги съпостави с конкретиката по делото, съдът прецени частните жалби за неоснователни, а определение № 395/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2000/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра за правилно и законосъобразно, поради което следва потвърждаването му.

4

Касае се за пасивно обективно и субективно съединени осъдителни искове, при които преценката за основателността им се предхожда от предварителни въпроси за действителност на две отделни и самостоятелни облигационни правоотношения. Съдът е сезиран с редовна и подробно правно обоснована искова молба, изготвена от процесуалния представител, който е проучил и се е позовал на относима съдебна практика. Същият е предприел всички необходими фактически и правни действия за защита на интереса на представлявания, вкл. чрез депозиране на становище за проведеното открито съдебно заседание. Единствено не големият размер на единия от двата иска /300 лева към момента на предявяването му/ и бързото развитие и решаване на процеса не са в състояние да доведат до извод за прекомерно висок размер на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в размер на определената сума от 240 евро за всеки от тях. Сумата не е прекомерна и не натоварва загубилата делото страна със значителна по размер финансова тежест.

Въз основа на изложеното частните жалби са неоснователни .

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 395/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2000/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.

4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5