Решение № 920 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Румяна Спасова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100509222 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 33523/12.05.2021г. по входящия регистър на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ на длъжника по изпълнението „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

**** срещу Разпореждане от 26.04.2021г. по изпълнително дело № 20218380405437 по описа на ЧСИ М. Б., с което отказано да се прекрати изпълнителното дело. Посочило е, че на 13.04.2021г. получил съобщение за образуваното изпълнително дело, същият ден поискал прекратяване на делото като представил доказателства за платените на 18.02.2021г. суми на взискателя – това било преди да се издаде изпълнителния лист, на 27.04.2021г. получил отказ на съдебния изпълнител да прекрати делото, същият ден платил 17 043,16лв. по изпълнителното дело и така всички задължения по делото били погасени. Плащането от 18.02.2021г. било валидно извършено по банковата сметка на взискателя в „Банка ДСК”ЕАД.

Не отговарял за разноските по изпълнителното дело, защото бил платил дълга преди образуване на изпълнителното дело. Претендирало е разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело - Е. С. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Р. И., гр. София, ул. **** е оспорил жалбата. Посочил е, че не бил давал съгласието си сумите по изпълнителния лист да се платят по банковата му сметка в Банка ДСК”ЕАД. Реално банката била извършила счетоводна операция, с която твърди, че е прехвърлила 1 сумата по негова сметка, но след това с голям брой други счетоводни операции била сторнирала сумата , като без основание започнала да усвоява суми от тази банкова сметка, които не били дължими. Не се бил разпореждал с преведена му от банката сума, но при посещение в банков клон на банката му било обяснено, че присъдената сума по изпълнителния лист не била налична по банковата му сметка, а и ако искал да получи някакви пари, следвало да си плати такса за същото. За да имало изпълнение на задължението банката следвало да преведе сумата по негова банкова сметка в друга банка , за да не може да се разпорежда с тях. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на жалбоподателя.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна.

Длъжникът бил посочил, че направените от банката удръжки от сумата след заверяването на сметката му със сумата по изпълнителния лист било неоснователно и не можело да се приеме, че има плащане, аргумент за същото било чл. 75, ал. 3 и чл. 97, ал. 1, изр.2 от ЗЗД.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнителното дело № 2021838040 по описа на ЧСИ М. Б. , съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 12.04.2021г. по регистъра на ЧСИ на Е. С. Х., ЕГН ********** срещу Банка ДСК” ЕАД, ЕИК **** за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 06.04.2021г. по дело № 3182/2019г. на РС-Хасково по Решение № 260061/02.02.2021г в размер на 12

659лв., ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до изплащането й, представляващи платена без основание договорна лихва по договор за кредит от 28.08.2007г., както и разноските по изпълнението, като с молба от 12.04.2021г. е поискал да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника в БНБ.

Със съобщение за образувано изпълнително дело от 12.04.2021г. , връчено на длъжника на 13.04.2021г., същият е уведомен за образуваното изпълнително дело за плащане доброволно на сумите по изпълнителния лист от 12 659лв. главница, изтекла лихва от 1895,58лв., лихва до плащането на сумата, разноски по изпълнително дело от 1000лв. възнаграждение за адвокат на взискателя, такси от 48лв. и от 1383,93лв.

С молба от 14.04.2021г. банката е поискала от ЧСИ да прекрати делото поради извършено плащане на сумите по изпълнителния лист на 18.02.2011г., като е представило операционни бележки за същото - 2 бр. операционни бележки от 18.02.2021г. , съгласно които на основание на Решение по дело 3182/2019г. Банка ДСК”ЕАД е наредила сума от 12 659лв. главница и 1701,93лв. изтекла лихва до 18.02.2019г на Е. Х. по банковата му сметка, открита в Банка ДСК”ЕАД, Хасково.

С молба от 26.04.2021г. взискателят е оспорил искането за прекратяване на делото, като е посочил, че не се бил съгласявал вземанията му да се 2 погасят чрез плащане по банковата му сметка в Банка ДСК”ЕАД, реално нямало плащане, защото била извършена само счетоводна операция за прехвърляне на сумата, но след това с множество счетоводни операции сумата е сторнирана, преди и след 18.02.2021г. банката усвоявала суми от банковата му сметка без да има основание за същото. Посочил е, че не се бил разпореждал с преведена му от банката сума, но при посещение в банков клон на банката му било обяснено, че присъдената сума по изпълнителния лист не била налична по банковата му сметка, а и ако искал да получи някакви пари, следвало да си плати такса за същото.

Представено е извлечение от банкова сметка 00000000**** за периода от 01.02.2021г. до 09.03.2021г. сочещо, че на 18.02.2021г. по банкова сметка Банка ДСК”ЕАД е превела сумата от 12659лв. и 1701,93лв. главница и лихва по дело 3182/2019г., като след това на същият ден с отбелязване за „сторно вноска” са посочени конкретни суми, такива отбелязвания са правени за суми и на 19.02.2021г., 22.02.2021г.,23.02.2021г., а в последствие от тази банкова сметка са правени преводи от Е. Х. за погасяване на задължения по кредит.

Представено е извлечение от сметка 00000000**** за периода от 01.01.2021г. до 10.05.2021г. по която са отразени задължения и плащания по договор за заем открит на 30.08.2007г. със срок 28.08.2023г. с титуляр Е. Х., съгласно което за погасявания по кредита са превеждани суми от банкова сметка **** в периода от 06.01.2021г до 05.05.2021г. за погасяване на задължения по договора за заем от 30.08.2007г.

С Разпореждане от 26.04.2021г. съобщено на длъжника на 27.04.2021г.

ЧСИ е отказал да прекрати делото, като в съобщението до взискателя е посочил, че причина за отказа е оспорване на плащането от взискателя.

Представено е платежно нареждане от 27.04.2021г. с което Банка ДСК”ЕАД е превела по сметка на ЧСИ 17 043,16лв. за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

Прието е писмо от Банка ДСК”ЕАД до Е. Х., известие за доставяне, съгласно което на 05.03.2021г. Е. С. е получил писмо от Банка ДСК”ЕАД, с което му е посочено, че банката била изпълнила задълженията си по Определение № 260061/02.02.2021г. на РС-Хасково и е поканен да се яви в клон на банката, за да получи новия си погасителен план по договора за кредит № ****.

С прието по делото основно и допълнително заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки в Банка ДСК”АД, филиал Хасково е посочило , че на 27.04.2021г. банката е превела по сметка на ЧСИ сумата от 17043,16лв. с основание пълно погасяване на задълженията по изпълнителното дело.

Посочило е, че титуляр на банкова сметка 00000000**** е Е. Х., това била разплащателна сметка и на 18.02.2021г. по нея са постъпили сумите по представените от банката операционни бележки – 12 659лв. и 1701,93лв. с основание съответно главница и лихви по дело № 3182/2019. След 3 постъпването на тези суми по инициатива на банката от тази сметка са направени разплащания за общо 4486,09лв. в периода от 18.02.2019г. до 23.02.2019г., като част от тях са преведени по сметка 15198093, а друга част – по сметка ****, последната била за обслужване на задължения по процесния кредит. Плащанията били по две различни банкови сметки, което означавало че Е. Х. имал два кредита , задълженията които били платени по инициатива на банката по системата били дължими. На 18.02.2019г. плащането на сумата от 2852,41лв. било сторнирано и върнато по сметка на Е. Х. на части, а не наведнъж. Посочило е, че към 23.02.2021г. сумите са били по сметката като салдо. Ако обаче имало ограничения за разпореждания със сметката, като например запор, то титулярът не би могъл да ги изтегли. Не бил установил да има такава пречка в случая при направената проверка към момента на изготвяне на експертизата, не му било съобщено от банката да е имало такова е преди това, но реално служителите не можело да го видят в момента. Съкратеният запис „врем.разп.кл.нег.ФГВ” посочен в двете операционни бележки от 18.02.2021г. означавал „временни разчети с клиенти, негарантирани от Фонда за гарантиране на влогове”. Така възстановените на Е. Х. средства били от специална вътрешно банкова разчетна сметка на Банка ДСК”ЕАД като те били преведени по сметката на Е.

Х..

Представени са влязло в сила Решение на РС-Хасково постановено на 30.09.2020г с което Банка ДСК”ЕАД е осъдена да заплати на Е. Х. 2 958,91лв. получена без основание възнаградителна лихва по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 ведно със законната лихва от 22.10.2019г. до изплащането й, като е признато за установено , че Е. Х. не дължи на Банка ДСК”ЕАД 2719,35лв. главница по договора за ипотечен кредит от 27.02.2008г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такива е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Съдът приема за установено по делото че преди образуване на изпълнителното дело сумата по изпълнителния лист е била платена по банкова сметка на взискателя. Това се установява от приетите по делото операционни бележки, извлечения от сметки, заключение по основната и допълнителна счетоводна експертиза, които съдът кредитира изцяло като верни, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Не се 4 спори по делото, че тази банкова сметка е била на взискателя, поради което и не е имало пречка длъжникът да изпълни задълженията си чрез плащане на сумата по тази банкова сметка. Не е нужно длъжникът изрично да посочи конкретна банкова сметка, по която иска да му се плати, за да се приеме, че плащането по друга негова банкова сметка е валидно. Достатъчно е да се установи, че има извършено валидно плащане на сумата от длъжника на взискателя. В случая представените документи са с автор банка, те представляват операционни бележки по вальори за транзакциите, съдържат необходимите реквизити по Закона за платежните услуги и платежни системи Тези документи сочат, че заверяването на сметката на взискателя е извършено, това е установено и от заключението по счетоводната експертиза, и съдът приема за установено по делото, че на 18.02.2021г. задължението по изпълнителния лист за главница от 12659лв. и за лихва върху нея за периода от 22.10.2019г. до 18.02.2021г. в размер на 1701,93лв. е било погасено чрез плащане. Неоснователни са доводите на взискателя, че такова плащане реално не било извършено, защото с извършените в последствие операции от банката, сумата била усвоена от банката за несъществуващи задължения на Е.

Х. към банката. Действително, такива усвоявания по делото е установено , че са извършени. Вещото лице обаче е посочило, че в последствие още същия ден е сторнирана операцията, с която от банковата сметка на жалбоподателя по инициатива на банката са преведени за погасяване на негови задължения по друг кредит суми в общ размер от 2871,44лв., като към 23.02.2021г. сумата по двата превода били налична като салдо по банковата сметка на жалбоподателя. Дали е имало основание за извършени в последствие по инициатива на банката плащания на задължения на Е. Х. по договор кредит сключен с банката, е спор, който не може да се разреши в настоящото производство. Това е така, защото тези усвоявания са направени след преводите в полза на взискателя в размер на 12 659лв. и 1701,93лв. на 18.02.2021г. , като самото плащане не е заличено като юридически факт и не може да се приеме, че наредените на 18.02.2021г. не са изпълнени и по сметка на Е. Х. тези суми не са постъпили. Плащанията на сумите от 12659лв. и на 1701,93лв от банката на Е. Х. на 18.02.2021г. по негова банкова сметка са валидно направени с нареждания в полза на взискателя. С тези плащания е погасено задължението по изпълнителния лист, което е удостоверено с документи от хипотезата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК и се установява от приетото по делото заключение по счетоводната експертиза. Отбелязването „врем раз.кл.нег ФГБ” е установено от заключението по счетоводната експертиза, че сочи банковата сметка от която банката е превела сумите на Х. и съдът приема, че не установява твърденията на жалбоподателя, че се касае за вътрешна банкова операция, която не е довела до реално заверяване на сметката му със сумите. Твърденията на взискателя не са установени по делото. Следва да се посочи, че с полученото на 05.03.2021г. писмо от взискателя, той е бил уведомен от банката, че тя е изпълнила задълженията си съдебния акт № 260061/02.02.2021г., а съгласно представения изпълнителен 5 лист, това е било решението по дело № 3182/2019г., с което банката е осъдена да заплати на Е. Х. сумите, за които е издаден изпълнителния лист.