Решение № 21 от 22.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Добрич, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500806 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№14900/25.08.2023г., подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД с ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, бул. „Трети март" №59, срещу решение №593/21.07.2023г. по гр.д.

№89/2023г.на РС-Добрич, с което е признато за установено, че дружеството дължи на ищеца Н. Ж. В. с ЕГН ********** от гр.Д., по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №3292/2022 г. на Районен съд Добрич, сумата от 6 120 лв., представляваща неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му възнаграждение за шест месеца, както и такси и разноски по делото.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон към установените факти и събраните за тях доказателства. Съдът допуснал разглеждане на иск, предявен с нередовна искова молба, доколкото в нея било посочено грешно правно основание и предявен осъдителен иск, при наличие на интерес от установителен иск за вземането, за което има издадена заповед за изпълнение. Съдът не постановил отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, касаещи основанието и петитума. В нарушение на процесуалните правила изискал от ищеца да предприеме съответните процесуални действия по изменение на иска от осъдителен към установителен и с протоколно определение от 22.05.2023г. допуснал изменението, въпреки неприложимостта на чл.214 от ГПК в случая.

Решението било неправилно поради неправилно приложение на чл.222, ал.3 от КТ, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 1 02.03.2021г., обезщетение при пенсиониране не е било дължимо, защото правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст било придобито на 21.09.2021г. Неправилен бил извода на съда, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, нямало издадена заповед за прекратяване на това основание. Не било ясно и защо съдът посочил период от 01.06.2011г. до 29.09.2022г като съобщението на РС-Добрич за явяване на работа било получено от В. на 12.12.2022г., разпореждането за отпускане на пенсия било от12.12.2022г. Налице било и основание за отвод на съдия докладчика, тъй като е постановил решението по гр.д.№761/2021г., с което признал уволнението за незаконно и възстановил ищеца на работа.

В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК Н. Ж. В. е оспорил жалбата като неоснователна. Решението намира за правилно, постановено при задълбочено и в пълнота обсъждане на всички доказателства относно отмяната на уволнителна заповед с решение по гр.д. №761/2021г.на Районен съд Добрич, възстановяване на предишната работа, считано от 29.09.2022г., зачитането на времето от незаконното уволнение до отмяната му за трудов стаж, повторното прекратяване при условията на чл.325, ал.1, т.2 от КТ, наличието на предпоставките по чл.222, ал.3 от КТ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 18.08.2023г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 01.09.2023г., от лице с интерес от обжалване, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявен от Н. Ж. В. с ЕГН ********** от гр. Д., срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр.Добрич, бул. „Трети март“ №59, иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 6 120 лева , представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на права но пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо в увеличен размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3292/2022 г. на Районен съд Добрич.

Първоначално със сезиращата съда искова молба вх.№466/10.01.2023г., ищецът е заявил осъдително искане за сумата от 6 120 лева, обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, каквото правно основание е обосновано с изложените обстоятелства и изрично уточнено с молба вх.№3561/24.02.2023г.. В обстоятелствената част не са изложени твърдения за проведено заповедно производство за същото вземане. Фактическите твърдения са за съществувало между страните трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 01.06.2011 г. , без прекъсване до 04.03.2021 г., по силата на който ищецът работил при ответника на длъжност „Шофьор-сондьор“ ; за прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №ЛС- №7#1/02.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- поради спиране на работа повече от 15 дни; за отмяна на заповедта с решение №281/16.07.2021 г.по гр.д №761/2021 г. на Районен съд Добрич, потвърдено с решение № 203/10.12.2021г. по в.гр.д.

№675/2021г. Окръжен съд Добрич, не допуснато до касация с Определение 2

№50694/29.09.2022 г. по к.гр.д № 763/2022 г. на ВКС. IV г.о., и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност; за придобито на 21.09.2021 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; за право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок шест месеца, равняващо се на сумата от 6 120лева при база последно месечно брутно трудово възнаграждение от 1020лева, понеже работил при ответника повече от десет години към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.

Обстоятелства за проведеното заповедно производство и подадено възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ №3292/2022 г. на Районен съд Добрич се установяват при изясняване на фактите по спора в първото по делото открито съдебно заседание, включително с изявления на ответника да е възразил срещу издадената заповед. Изискано е и ч.гр.д.№ №3292/2022 г. на Районен съд Добрич и е установено наличието на издадена заповед, подадено възражение от длъжника и подаване на настоящата искова молба в указания от заповедния съд едномесечен срок. С оглед наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, са дадените от съда указания за отстраняване на противоречието между осъдителното искане и разпоредбата на чл. 422 от ГПК, и с молба вх.№7820/03.05.2023г., без да е въвеждал нови фактически твърдения, ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск, т.е. не е променил предмета на иска, а само вида на търсената защита. Предприетото изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума е допустимо предвид наличието на съдебно изпълнително основание – невлязлата в сила заповед по чл.410 от ГПК. Недопустимо е изменението на основанието и/или размера в посока на неговото увеличаване поради характера на исковото производство по чл.422 ГПК, което се явява продължение на заповедното производство и произтичащото от това изискването за идентитет между материалното право, претендирано по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. С промяната на вида на търсената защита е преодоляна нередовността на сезирането.

С протоколно определение от

22.05.2023г.съдът не е допускал друго изменение, освен преминаването от установителен към осъдителен иск, т.е. изменението, предмет на съдебното произнасяне, касае единствено петитума на исковата молба, но не и основанието на предявения иск-фактите, от които произтича спорното вземане. С петитума се сочи именно вида на търсената защита – дали се търси установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или се търси още осъждане или правна промяна. Реализираната в случая от ищеца защита по реда на заповедното производство, доказателства за която се съдържат в приложеното ч.гр.д.№ №3292/2022 г. на Районен съд Добрич, обосновава интерес от защита именно с установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, чиято цел е формиране сила на пресъдено нещо в отношенията между кредитора и длъжника относно съществуването на вземането, за чието изпълнение кредиторът се е снабдил със заповед по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, какъвто иск се явява предявен при допустима промяна на първоначално заявения осъдителен петитум и какъвто е разгледан от районния съд.

Установено е, че ищецът е подал заявление с вх. рег.

№19757/14.11.2021г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане-6 120 лева , представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на права но пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо за 3 срок от шест месеца, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението. Въз основа на него е образувано ч.гр.д № 3292/2022 г. по описа на Районен съд Добрич. Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411, ал.3 от ГПК е издадена заповед №1434 от 15.11.2022г., за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД да заплати на кредитора процесната сума от 6 120 лева , представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Заповедта е била връчена на длъжника на 21.11.2022г., който на датата 21.12.2022г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това положение на 09.01.2022г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 09.01.2022г. и край 09.02.2022г. заявителя е депозирал настоящата искова молба вх.№400/10.01.2022г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, страни, размер.

Установено е, не е и спорно, че считано от 01.06.2011г., по силата на безсрочен трудов договор, ищецът Н. Ж. В. е заемал във „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр. Добрич длъжност "шофьор-сондьор" . Със заповед № ЛС- 7#1/02.03.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество, връчена на ищеца на 04.03.2021 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ- поради „спиране на работа повече от 15 работни дни". С влязло в сила на 29.09.2022 г. решение №281/16.07.2021 г.по гр.д №761/2021 г. на Районен съд Добрич, потвърдено с решение № 203/10.12.2021г. по в.гр.д. №675/2021г. Окръжен съд Добрич, не допуснато до касация с определение №50694/29.09.2022 г. по к.гр.д № 763/2022 г. на ВКС. IV г.о., уволнението на ищеца е признато за незаконно, уволнителната заповед е отменена и той е възстановен на изпълняваната преди уволнението длъжност. Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна има за последица зачитането на трудов стаж за времето, през което работникът или служителят е бил безработен поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа- чл. 354, ал.1 от КТ . Следователно в случая за трудов стаж на ищеца се зачита и времето от уволнението 04.03.2021г. до влизане в сила на съдебното решение по гр.д №761/2021 г. на Районен съд Добрич – датата 29.09.2022 г. Последица от отмяната на уволнението и възстановяването на работа е и правото на ищеца да заеме предишната работа в двуседмичен срок от датата, в която е получил съобщението от съда за влязлото в сила решение -чл. 345, ал. 1 КТ. При просрочване на посоченото време без уважителни причини, трудовото правоотношение се прекратява окончателно. С изтичането на двуседмичния срок се осъществява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ и постановяването на изрична писмена заповед от страна на работодателя, доколкото трудовоправната връзка не се прекратява въз основа на негово волеизявление, не е елемент от фактическото основание за прекратяване.