Протокол № 632 от 14.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 632 гр. Варна, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100503003 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:42 часа се явиха:

Въззивникът АН. ИВ. Д., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.Н.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемият АДР. АН. Д., редовно призован чрез законния си представител ЕЛ.

АЛ. Н., лично се явява Е.Н., представлява се от адв.А.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –

ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.

Вещото лице Р. Ст. Г., редовно призована, явява се лично.

АДВ.Т.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 406/28.01.2022г.

АДВ.Т.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражение по доклада.

1

АДВ.П.: Поддържам отговора срещу въззивната жалба, запознати сме със самата жалба. Относно проекто-доклада считам, че е изчерпателно разглежда предмета на правния спор.

АДВ.Т.: На този етап не сме обсъждали споразумение между страните.

АДВ.П.: Досега този въпрос не е разглеждан, включително и пред първа инстанция, но доверителката ми счита, че би било възможно.

СЪДЪТ пристъпва към повторно изслушване на вещото лице Р. Ст. Г., със снета по делото самоличност.

На въпроси на съда по заключение вх.№ 297203/31.08.2021г. по гр.д.№ 2281/2021г., по описа на ВРС, ХІІ състав, вещото лице дава следните отговори:

ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Подробно изследвах и двамата родители и детето. Детето не съм го виждала от една година. Детето приоритетно се отглежда от родителите на майката, която във връзка с нейните професионални задължения доста често отсъства, отглежда се от нейните родители, като на този етап ерзац майка за него са станали бабата и лелята по майчина линия. Детето на този етап е зависимо и приема реалността на родителите, на семейството, там където то живее в момента, и те за него са хората, които му осигуряват сигурност някаква, то се влияе от тях и е възможно да бъде манипулирано естествено.

Спрямо бащата на този момент детето е с един завоелиран конфликт на лоялност, което от своя страна насочва едно начално отчуждение и начален синдром на родителско отчуждение. В психо-емоционално отношение видимо детето е спокойно със известни съпротиви, но вътрешно е отчаяно, идентифицирайки се с главни герои на материалите, които съм давала, запушва си ушите, не иска да служа, да чува противоречия, конфликти и т.н., ядосано е, сърдито е. Сърдито е може би, защото бащата, той може ми така смята, че бащата е човека, който е трябвало да съхрани семейството и да пожелае майката да бъде в това семейство. Но във вътрешен план детето е станало по-неуверено, по-плахо, но това във външното си поведение не го демонстрира толкова ярко. Това отчуждение от бащата би довело в бъдеще до нарушаване първо на неговото психо-емоционално състояние. Второ една такава неувереност. Трето, по-нататък в годините едно вътрешно такова раздразнение, което може да се отключи по повод на различни ситуации и по повод на различни обекти, които може би няма да имат нищо общо с настоящата ситуация, но ще има една агресивност, която спонтанно би напирала да излее навън. Така, че последиците не са благоприятни. На този етап докато не е преодоляно, тези емоции от раздялата, родителите имат конфликт помежду си, то би се отразил на детето при който и родител да отиде то. В този момент детето видимо изразя нежелание да отиде при баща си, но в същото време е зависимо от семейството на майката. На въпроса „могат ли децата на твоята възраст да решават къде да живеят“, той казва „аз все пак имам и своето мнение“. Казва, че иска при майката, но не съм 2 убедена, че то това желае, но то е зависимо както казах. На този етап е много трудно детето да отиде при бащата и да няма протести, ако не бъде преодолян този конфликт между родителите. Те трябва да разберат, че това е тяхното дете и тук спора не е между мъж и жена, а как да родителстват, защото това дете е тяхно, то е общо. Така, че на едно друго ниво да се разглежда този конфликт, на нивото на родители, а не като мъж и жена. Те се нуждаят от помощ да стигнат до степен на зрялост за да се укаже такава помощ.

АДВ.Т.: В заключението в експерименталната част посочвате, че скалата на лъжата е наднормено завишена при въззиваемата страна, при майката. Това нещо възможно ли е да се придава и на детето?

ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Това е в смисъл, че човек при едно такова изследване иска да се представи в благоприятна среда, да бъде одобрен, да бъде приет и т.н. Но ние казахме, че в момента детето е при майка си и нейните родители и е възможно да се оказва някаква манипулация, винаги има възможност, при положение, че те не искат категорично да се отглежда от бащата. Имат такава представа, че детето не трябва да се отглежда от бащата.

Детето чувства дефицит на внимание от страна майката. Нейните професионални задължения ги разбирам, но те са с големи периоди, когато отсъства. Когато детето няма допир с майката, има потребност, има потребност като всяко дете, то не е на голяма възраст, било е много по-малко. Когато е малко детето има такава потребност.

АДВ.Т.: Казахте, че майката често отсъства и детето се отглежда от баба и лелята по линия на майката. При жив и здрав родител, баща, не е ли по-добре детето да се отглежда?

Съдът отклонява така поставения въпрос.

АДВ.Т.: Бихте ли препоръчали детето да бъде отглеждано не от роднини по съребрена линия, а от неговия баща?

Съдът отклонява така поставения въпрос.

АДВ.Т.: Мисля, че не е спорно, че детето е било отглеждано от бащата до един момент. Смятате ли, че сега е добре да се въвежда бащата със социален работник?

ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: При положение, че самите родители пожелаят да работят със психотерапевт. Мисля, че ще има съпротива от страна на детето при въвеждане със социален работник. Ще има съпротиви при опосредствено лице.

АДВ.Т.: Според Вас използва ли детето случая от месец декември 2020г. за оправдание да не се вижда с баща си, което сочи, че най-вероятно детето не е станало свидетел.

ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Не бих казала, че е оправдание да не се вижда с баща си.

3

АДВ.П.: Как може да бъде преодоляно това отчуждение между детето и бащата?

ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Първо трябва много добре да си прочетат експертизата за състоянието на детето и да вникнат в дълбочина какво се случва с това дете към момента и какво би могло по-нататък да се случи. Това е жив човек и последствия ще има. И ако те не могат да влязат пълноценно в ролята на родители на това дете, които ще му бъдат за цял живот родители и да се споразумеят по някакъв начин, това наистина ще бъде много неблагоприятен момент за развитието на детето.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ докладва постъпил социален доклад с вх.№ 5940/11.03.2022г. от ДСП – Варна.

АДВ.Т.: Запозната съм доклада.

АДВ.П.: Запозната съм със социалният доклад.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото социален доклад с изх.№ ПР/Д-В/255-011/10.03.2022г. от ДСП – Варна, като данните в него ще бъдат преценявани по същество на правния спор.

Съдът пристъпи към изслушване на майката ЕЛ. АЛ. Н. по реда на чл. 176 от ГПК.

Е.Н.: Аз сега за постоянно съм в България, от миналата година от както започнаха Ковид ситуацията. Знаете, че туристическият бранш най-много пострада от това положение.

Аз не съм започнала работа в България до момента, защото сезонът не е започнал и очаквам на 20-ти април да започна в хотел „Азалия“. Приключила към трудовия договор в Германия и съм изцяло настроена да живея тук постоянно и да се грижа за детето. Синът ми живее с мен, в моят апартамент. Там живее и големият ми син, но той е пълнолетен и е на работа в чужбина. Никога не съм била против като цяло, още в самото начало след като се разделихме с него, не бяхме стигнали до съд, до момента в който не ескалира ситуацията на 29-ти декември, той се виждаше с него и сега е готов да се среща с него, да общува. Сега въпросът е, че според мен очаква от баща си едно извинение така да се каже, да се извини или да си поговорят точно за случилото се, защо му е сърдит и да видим как ще продължат техните отношения. Те не са се влошили по някаква друга причина освен това, че той беше 4 така агресивен спрямо мен. Между мен и А. не е имало разговор за състоянието на сина ни.

Той провежда разговори директно с А., говори с него по телефона. Учи в училище „Цар Симеон“, седми клас, завършва и другата година ще започне в гимназия.

Посещава спортен клуб по Кикбокс от седем месеца. В училището всичко е наред, не ползваме частни учители, подготвяме се сами за матурите.

Не съм инициирала среща с бащата. Примерно за Коледа го помоли да излезе, да се видят буквално за един час и аз го пуснах. Нито го спирам, нито искам да го настройвам срещу него, не искам да има конфликти, да продължаваме да се караме, да влошаваме отношенията си. Сега много добре разбирам и така му казах на А. – ти сам си решаваш, как, кога, колко време искаш да се виждаш с баща си, нито те спирам. Не искам да му повлияя по някакъв начин, че той не трябва да го прави това нещо. От мен има зелена светлина, той решава сам кога и как и колко време иска да се вижда с баща си. Мисля, че той не се нуждае от детски психолог, а да си поговорят двамата не за птички, за времето, за глупости, а директно да седнат двамата и да си поговорят. Аз съм провела такъв разговор със сина ми и той знае какво отношение имам към него, какво се е случило. Мисля, че сега е негов ред да се срещне с него, да си поговорят, да си изяснят нещата, да му обясни защо е постъпил така, защо и как мислят по-нататък да се срещат, за какво да си говорят, какви общи интереси имат. Все пак този проблем трябва да се реши между тях двамата, той и бащата трябва да си поговорят. Аз също съм съгласна на присъствам, да седнем да си го поговорим.

Съдът пристъпи към изслушване на въззивникът АН. ИВ. Д., по реда на чл. 176 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.Д.: Не съм се виждал със сина си, само за Коледа го видях за 30 минути. Аз му се обаждам по телефона и му казвам да се видим някъде и се организираме къде. Само веднъж за Коледа го видях за тридесет минути, до сега не съм го виждал. Търся го два-три пъти в седмицата, но само по телефона разговаряме. Не виждам проблем в мен да не се виждам с детето. Бих искал да се срещаме и да се разберем. До сега не сме разговаряли с майката, защото имах забрана една година. Преди като съм я търсил, тя не ми вдигаше и приключи, не поддържаме връзка. Аз за това го търся А. да се разберем, но нямам възможност, отказва да се срещаме.

Промяната в отношенията ни е много рязка. Преди бяхме в много добри отношения, дванадесет години сме били заедно. След случая с домашното насилие се промениха отношенията ни. Ако поговорим, аз към майка му имам..., към него нямам нищо.

Не искам чак до там да стигам до психолог да задълбочавам нещата, ако трябва и това ще направя. Съгласен съм на среща с майката.