Решение № 169 от 26.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ХАСКОВО, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500276 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Ф. Ч. е останал недоволен от действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково, извършени по изп.д. № 20235640400376 по описа на същия съд и изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението, поради което ги обжалва с молба същите да бъде отменени като незаконосъобразни.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя – Окръжна прокуратура – ***.

Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител

/ДСИ/ при Районен съд - Хасково, със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа искане с вх.рег.№ 2612 от 01.12.2023 год. по входящия регистър на СИС при РС – Свиленград е образувано изп.д. № 133 / 2023 год., производството по което е прекратено на основание 107, ал.1 от ГПК и делото изпратено по подсъдност на РС - Хасково, по описа на който е образувано изп.д. № 376 / 2023 год., постановеният по което отказ да се прекрати изпълнението е предмет на обжалване в настоящото производство.

1

С посоченото по-горе искане, подадено от Окръжна прокуратура – *** е представена обезпечителна заповед № *** от 27.11.2023 год., издадена на основание определение № 477 от 27.11.2023 год., постановено по ч.н.д.№ 733 / 2023 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е допусната мярка за обезпечаване на наказание „глоба“ по ДП № 114 / 2023 год. по описа на ТД Митница – ***, като е наложен запор върху внесена в полза на обвиняемия Ф. Ч., парична гаранция в размер на 6 000 лева в изпълнение на взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, внесена по сметка на Митница *** в „Банка ДСК“ АД, ***

На 03.01.2024 год. на адвокат Г. – пълномощник на длъжника Ф. Ч. е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело и за наложения запор, съгласно запорно съобщение, връчено на трето задължено лице ТД Митница *** на 15.12.2023 год.

С молба от 29.02.2024 год., подадена от пълномощника на длъжника е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложените обезпечителни мерки, обосновано с доводи за липса на местна компетентност по смисъла на чл.427, ал.1, т.6 от ГПК, съгласно която молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и с това, че сумата в размер на 6 000 лева, внесена като парична гаранция, по отношение на която е наложен запора, била платена онлайн по сметка на ТД Митница*** със седалище в гр.***, като банковата сметка на държавното учреждение била открита в клон на „Банка ДСК“ в гр.***, поради което и местно компетентния съдебен изпълнител се явявал този с район на действие на РС – Бургас.

С разпореждане от 29.02.2024 год., молбата за прекратяване на изпълнителното дело е оставена без уважение, с доводи за това, че запорираната сума била внесена по банкова сметка в клон – гр.*** и съгласно чл.427, ал.1, т.6 от ГПК, местно компетентен се явявал ДСИ при РС – Хасково.

Жалбата е допустима – подадена на 08.03.2024 год. - в двуседмичния срок, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, считано от постановяване на обжалваното разпореждане – 29.02.2024 год., от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението, постановен по молба с вх.№ 578 от 29.02.2024 год., подадена от пълномощника на длъжника.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

В процесуалния закон липсва изрична уредба по какъв ред се обжалват действията на съдебния изпълнител в производството по налагане на обезпечителни мерки, допуснати с акт на съда. Уредената в чл.435 – чл.438 от ГПК защита срещу действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Съдът счита, че по аналогия този 2 процесуален ред следва да се приложи и по отношение на реда за обжалване на действията на съдебния изпълнител при налагане на обезпечителна мярка – запор, допусната от съда в обезпечително производство.

При наложен от съда обезпечителен запор, съдебният изпълнител действа при обвързана компетентност и няма право на преценка дали да извърши или не посоченото от съда процесуално действие.

В настоящото производство съдът преценява дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съдебния изпълнител при упражняване на възложените му от процесуалния закон правомощия по налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки, съгласно чл.400 от ГПК.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК, като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство поради образуването му в нарушение на чл.427 от ГПК.

В подкрепа на изложените в жалбата твърдения за това, че имуществото на длъжника по смисъла на чл.427, ал.1, т.6 от ГПК – в случая парично вземане в размер на 6 000 лева, по отношение на което е наложен запора, е внесено в клон на „Банка ДСК“ в гр.***, а не в гр.***, не се представят убедителни доказателства. От друга страна релевантността на същите може да бъде отнесена единствено в рамките на възражение за отвод на местна подсъдност, а не на искане за прекратяване на изпълнителното дело.

Не са налице и основанията за вдигане на наложения запор върху внесената като парична гаранция в полза на длъжника сума в размер на 6 000 лева, в каквато насока е направеното в жалбата искане, поради отсъствие на предпоставките, визирани в чл.402 от ГПК.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че обжалваните действия – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението са законосъобразни, поради което подадената срещу тях жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от адвокат А. Г. Г. – пълномощник на длъжника по изпълнението Ф. Ч., турски гражданин, роден на ********** год. в гр.***, Република Турция против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково, изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 20235640400376 и вдигне наложената обезпечителна мярка, обективирани в разпореждане от 29.02.2024 год., постановено по молба с вх.

№ 578 от 29.02.2024 год., подадена от пълномощника на длъжника.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4