Решение № 498 от 09.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Плевен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106755 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№6755/2025г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от Ф. Р. Н., чрез адв. С.Т., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10, вр . чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем *** и иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за заем ***, от който не разполага с копие, за сумата от 2000лв., за срок от 30 седмици; общ размер на плащанията- сумата от 2363,80лв. твърди се, че съобразно договора, заемателят се е задължил да представи обезпечение, в тридневен срок от сключване на договора- чрез поръчител, което да отговаря на определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на предвидените задължения за предоставяне на обезпечение, се начислява неустойка от 1416,20лв. Твърди се, че неустойката е начислена автоматично, със сключване на договора, кат част от погасителния план. Сочи, че ищецът е заплатил сума от 2016лв. по кредита. Твърди се, че договорът за заем е недействител, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че вземането за неустойка не е включено в ГПР по договора. Твърди се, че клаузата, предвиждаща 1 неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, чрез адв. Х.М., изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че не е налице недействителност по ЗПК. Сочи се също, че по реда на чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделна клауза не води до нищожност на целият договор и същата намира приложение в случая. Сочи се, че валидността на договора произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени. Оспорва се твърдението за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗКП.

Оспорва се твърдението за нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че заемателят е има възможността в 14 дневен срок да се откаже от договора. сочи се, че ищецът е сключил общо 10 договора за заем през 2023г.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, съдът приема за безспорно установено факта на сключване на процесния Договор за паричен заем *** между страните, за сумата от 2000лв., за срок от 30 седмици, с общ размер на плащанията по договора – сумата от 2363,80лв.. Съдът приема за установено също, съобразно нормата на чл. 161, вр. чл. 190, ал.2 от ГПК факта, че съобразно клауза от договора ищецът се е задължил да представи обезпечение, в тридневен срок от сключване на договора, чрез поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение е начислена неустойка от 1416,20лв. - част от погасителния план към договора; съдът констатира, че сумата за неустойка е начислена в представеният по делото Погасителен план, като общата сума за плащане по договора е в размер на 3780лв. Съдът приема за установен също факта, на основание чл.

161, вр. чл. 190, ал.2 от ГПК, че ищецът е заплатил сума от общо 2016лв. по договора за кредит кредита.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова 2 финансова институция– търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата от Договора за заем, предвиждаща задължение за заемателя за представяне на обезпечение - в тридневен срок от сключване на договора, чрез поръчител или банкова гаранция, е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза, въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на определени условия, са трудно осъществими и то в предоставеният кратък срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.20 от ЗЗП. Заедно с това, вземането за неустойка е фиксирано- още при сключването на договора за заем и е включено като част от погасителната вноска по погасителен план. Така, тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение.

Изложеното води и до извода, че в конкретния случай уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с 3 предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът намира, че клаузата за неустойка по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая формално посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита- уговорената и начислена неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата 4 на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл.

19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем *** е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.

С оглед изхода на главният иск за нищожност, съдът намира, че не следва по същество да бъде разглеждан предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка

Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер от 373,05 евро.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем ***, сключен между Ф. Р. Н., ЕГН**********, от ***, като заемател и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Славянска, №29, ет. 7, със законен представител Н.П.П.- като заемодател.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7, със законен представител Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ НА Ф. Р. Н., ЕГН**********, от ***, сумата от 373,05 евро- разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5