Определение № 3035 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3035 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002103098 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4933/26.05.2023 г. на „ВИРТАС“ ЕООД, гр.

Стрелча, подадена чрез адвокат И. Б., срещу въззивно решение № 123/29.03.2023 г. по в. гр. д. № 674/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е правният статут на позитивно решение на поземлената комисия при постановен преди него с предходно решение влязъл в сила отказ; 2. Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. Г. Ц.,гр. С., е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на решението до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

1

С обжалваното решение е потвърдено решение № 260040/01.08.2022 г. по гр. д. № 1051/2019 г. на Районен съд – Панагюрище, с което е признато за установено по отношение на „Виртас“ ЕООД, гр. Стрелча, на основание чл. 108 ЗС, че С. Г. Ц. е собственик по наследяване от Г. Ц. К. на нива от 6134 кв.м., местност „О.“, в землището на [населено място], представляващ части от проектен имот № *, в кв.* по плана на [населено място], от който имот 4588 кв.м. попадат в част от УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в кв.58 по кадастралния план на [населено място], 753 кв.м. попадат в УПИ * Дом на механизатора и 793 кв.м. са отредени за зеленина, всички в кв.58 по плана на [населено място], при съседи: на север - улица, на изток - улица и УПИ *- Дом на механизатора; на юг - УПИ *- * и зеленина и на запад – улица. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която ответното дружество е осъдено да предаде на С. Ц. владението върху процесния имот.

Въззивният съд е приел за установено, че с решение №33/05.04.2018г., постановено по гр.дело №1249/2017г. по описа на РС- Панагюрище, потвърдено с решение №553/09.10.2018г. по адм. д. №619/2018г. по описа на Административен съд- Пазарджик, е отменен като незаконосъобразен отказът на кмета на община Стрелча да издаде скица и удостоверение по смисъла на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, относно бивша нива с площ от 6 дка в местността „О.“, в землището на [населено място], която попада в урбанизирана територия на [населено място] и за която е отреден УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в кв.58 по кадастралния и регулационен план на [населено място], като е задължен кметът на община Стрелча да издаде посочените скица и удостоверение. По делото е представена скица №С-4-804/25.06.2019г., издадена от община Стрелча, от която се установява, че бившият имот с проектен №* в кв.58, не е нанесен в действащия кадастрален план на [населено място], но е нанесен като проектен номер в разписния лист на името на наследници на Г. Ц. К., съгласно документ за признаване право на собственост - Решение №1059/06.03.2007г. на ОСЗГ - гр. Стрелча. В пояснението към скицата се сочи, че бившият имот попада в границите на урбанизираната територия, определени с подробен устройствен план, като по графични данни площта на бившия имот възлиза на 6134кв.м., от които: 4588 кв.м. от имот с проектен № * попадат в УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ в кв.58, който е с обща площ от 10466 кв.м., ведно с построените в него множество сгради; 753 кв.м. от имот с проектен №*, попадат в УПИ- * - Дом на механизатора в кв.58 по плана на [населено място], който е с обща площ 5292 кв.м. по графични данни, ведно със застроените в него сгради; 793 кв.м от имот с проектен №*, отреден за зеленина, с площ от 2353кв.м, от които в зелената площ попадат и 166 кв.м от ПИ №*, собственост на И., Л. и М. Г.. С решение № 682/31.05.2019 г. по гр. д. № 466/2017 г. по описа на РС - Панагюрище е отменено решение № 1254/26.09.2000 г. на ПК - гр. Стрелча, с което на наследниците на Г. Ц. К. са присъдени за земя от 8 дка /на стойност 1024,00лева/ - 1024 броя поименни компенсаторни бонове на обща стойност 1024,00 лева, представляващи обезщетение по реда на чл. 18д, ал. 3, чл. 19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По делото е представен договор за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на частна общинска собственост, сключен на 04.10.2016г. от който съдът е 2 установил, че община Стрелча е продала на ответника част от процесния имот, попадащ в УПИ *- „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ - частна общинска собственост в кв. *, който е с обща площ на имота 10 466 кв.м., ведно с построените в него сгради, актуван като частна общинска собственост от 16.12.2014г., за сумата от 326 100лв.

Като общинска собственост е актуван парцел * – Туристическа спалня в кв. *, представляващ поземлен имот с площ от 10 223 кв.м., стопанисван и управляван от Централен съвет на Български туристически съюз. Видно от АЧОС от 2014 г., УПИ *„Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ в кв. * е с площ от 10 466кв.м. и като частна общинска собственост са актувани построените в имота сгради на груб строеж. Представени са и няколко разрешителни за строеж от 2017г. – 2019г. на ответното дружество за построяване различни обекти в процесния имот. Въззивният съд е проследил издадените в реституционното производство по преписка от 1992г. решения на ОСЗГ, както и постановените в административния процес съдебни решения по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и 18д, ал.2 ППЗСПЗЗ. Посочил е, че с решение от 14.12.2006г. по адм.д.№286/2006г. е прогласена нищожност на решение № 1059/1995г. на ПК-гр.Стрелча, с което по заявление на Г. К. е постановен отказ за реституция на нива от 6 дка в м.“О.“, поради това, че имотът попада в района на Туристическа спалня. След проведено реституционно производство с решение от 06.03.2007 г. на Общинска служба земеделие и гори – гр. Стрелча е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 6 декара, но е отказано възстановяването му, тъй като имотът попада в района на Туристическа спалня. С последващо решение от 15.10.2020 г. и въз основа на удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6134 кв.м., местност „О.“ в землището на [населено място], представляващ части от проектен имот № * в кв. *, от които 4588 кв.м. попадат в УПИ-*, 753 кв.м. в УПИ-* и 793 кв.м. попадат в отреждане за зеленина.

Решението на ОСЗГ е постановено въз основа на влязло в сила решение по адм.д.№ №1249/2017г., с което е отменен отказ на кмета на община Стрелча за издаване на скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот, бивша нива в м.“О.“, [населено място], попадащ в урбанизирана територия на града, в УПИ * - „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“ и кметът е задължен да извърши поисканата със заявлението на С. Ц. административна услуга. Със заповед №1097/24.11.2020 г. кметът на община Стрелча е одобрил попълването на кадастралния план на [населено място] с нов пл. № * за имот в местността „О.“ в кв. * по плана на [населено място], с площ от 6134 кв.м., възстановен на наследниците на Г. К..

От заключението на техническата експертиза е установено, че скицата към декларацията от емлячния регистър от 19.01.1950 г. е изготвена от техник- землемер и площта на имота към този момент е 7260 кв.м. В обезсиления план от 1957 г. на [населено място] в кв. 106 на селото са обособени 15 парцела на ТКЗС, като те са изменени и се преотреждат за нов УПИ *- Туристически дом, който понастоящем попада в УПИ * - „Център за социална рехабилитация и интеграция „Миля 2000“. Вещото лице е посочило, че в имот с пл. № * в кв.*, местност „О.“ има изградени 6 бр. основи за къщи за гости, като част от обект „Къща за 3 гости и басейн“ до 100 куб.м., като в имота попада и част от около 20м. от построената ограда в източната страна, която не е по имотната граница.

От свидетелските показания съдът е установил, че около процесния имот е построена бетонна ограда около 2020 г. Тя възпрепятства достъпа на ищеца до имота му, който представлява розово насаждение, ниско в дерето. Имотът е в съседство с „Дома на туриста“, който бил недостроен. От 1984 г. след проектиране на Туристическа спалня е започнало отчуждаване от собствениците на земя за строителството. През 1985 г. е направена първата копка. Свидетелят С. С. е посочил, че ищецът дори имал желанието да дари своя имот на Българския туристически съюз, но повече терен не бил необходим за строителното мероприятие. Съдът е приел за неоснователно твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено от незаконен състав поради наличие на хипотеза за отвод по чл.22, ал.1 ГПК. Посочил е, че в нито едно заседание пред първоинстанционния съд не е направено искане за отвод на съдия Д. С., участвала в състава, постановил решение, с което е отхвърлен предявеният от „Виртекс“ ЕООД иск за прогласяване на нищожността на решение №26-309/15.0.10.2020г. на ОСЗ за реституцията на имота. Това решение на РС е обезсилено като недопустимо с решение на Административен съд – Пазарджик и е неотносимо към основанията на чл.22, ал. 1 ГПК. За неоснователно е прието и възражението за недопустимост на исковото производство поради липса на правен интерес от воденето на ревандикационен иск. Въззивният съд е констатирал, че решението на ОСЗ – гр. стрелча, с което се възстановява правото на собственост върху процесния имот, е постановено преди първото по делото съдебно заседание и е прието по делото заедно с цялата административна преписка от трето неучастващо в процеса лице – Общинска служба по земеделие – [населено място]. Съдът е приел, че именно с това решение ишецът се легитимира като собственик на имота, от което произтича и правният му интерес от водене на иска по чл. 108 ЗС. В първото по делото съдебно заседание е въведено и възражение за нищожност на възстановителното решение на общинската комисия по земеделие. Последното е мотивирано с липса на правен интерес за ищеца от провеждането на тази процедура, доколкото с решение от 2007 г. на ОСЗ е отказано възстановяването на собствеността в реални граници. Въззивният съд е приел, че с това решение на наследниците на Г. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния имот.

С решението от 2020 г. не се прави ново произнасяне по признаването и възстановяване на правото на собственост, а процедурата е продължена и преценката на ОСЗ за наличието на основание и пречки за възстановяване на собствеността е формирана на основание издадените по реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица от техническата служба на общината и след постановеното от административния съд решение.Имотът попада в строителните граници на [населено място] и за възстановяването му са приложими правилата на чл.11 ППЗСПЗЗ. При това положение е неоснователно възражението за нищожност на решението на ОСЗ. В тази връзка е зачетено и влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решение №1254/26.09.2000г. на ПК- Стрелча за обезщетение по реда на чл.18д, ал.3, чл.196, ал.1 ППЗСПЗЗ.