Определение № 833 от 17.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. Плевен, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500236 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от адв.С. Т., пълномощник на Г. В. Й., срещу решение рег.№ 140/05.02.2026 г. по гр.д.№ 2329/2025 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв.Т. като процесуален представитeл на Г. В. Й. за изменение на решение рег.№ 1377/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 20254430102329/2025 г. в частта за разноските като неоснователна.Прави се искане да се отмени решение рег.№ 140 от 05.02.2026 г. по гр.д.№ 2329/2025 г. по описа на ПлРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата на адвокат С. Т., като процесуален представител на Г. В. Й. за изменение решение № 1377/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 20254430102329 по описа на PCПлевен в частта за разноските като неоснователна, като вместо него се постанови определение, с което да измени на основание чл.248 от ГПК решение № 1377/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 20254430102329 в частта му за разноските, като бъде осъдено „Сити Кеш“ООД със седалищe гр.София да заплати на адвокат С. С. Т. сумата от 500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ.

За ответника по частната жалба – „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена 1 без уважение.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд, с характер на определение в тази му част, от 05.02.2026 г., с която е оставена без уважение молбата на адв.С. Т., като процесуален представител на Г. В. Й., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като неоснователна.

С решението от 18.09.2025 г. са уважени предявените искове от Г. Й. срещу „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София, като е прогласен за недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по иска, предявен от Г. Й. против „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София договор за паричен заем кредирект № 494965 от 10.02.2021 г. поради противоречие с нормите на ЗПК; осъдено е на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД търговското дружество да заплати на Г. Й. сумата от 280 лв., представляваща недължимо платена сума.; осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София да заплати на адв.Т. като процесуален представител на Г. Й. сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

На първо място в частната жалба са изложени доводи, че по въпроса дали при възражение съдът дължи проверка за наличието на конкретно основание чл.38, ал.1 от ЗА има противоречива практика.Наличието на конкретно основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и не следва да бъде предмет на нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд - чл.36, ал.1 от ЗА, а в процесния случай с постановения съдебен акт няма как съдът да осъди и ищеца да заплати на адвоката възнаграждението, което е счел, че има възможност да бъде заплатено от ищцата.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата, тъй като тя не е била 2 материално затруднено лице, ако не се вземе предвид броя на заведените от нея дела, но е приел, че тя е била в частична невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение по тях в размер, съответен на тяхната фактическа и правна сложност, но би могла да заплати по 200 лв. по всяко от тях, а останалата сума от 100 лв. да бъде изплатена на процесуалния представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗА от ответника по делото.

Относно предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ попада в обхвата на висящото тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС.

Би могло да се приеме, че представителството по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на изявление, че лицето е материално затруднено, като постигнатата договореност между адвоката и страната за предоставяне на безплатна правна помощ не подлежи на проверка и преценка от съда.Уговорката за предоставяне на безплатна правна помощ на по-горе посоченото правно основание е релевантна само за вътрешните отношения между страните по мандатния договор, като извън правомощията на съда е да проверява материалното състояние на доверителя, с оглед на което обстоятелство да се преценява дали той е в затруднение или в невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. не се явява справедливо, тъй като съдът е разгледал и уважил два иска - установителен с цена 1 080 лв. осъдителен с цена 280 лв.При изчисляване на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то възнаграждението би възлязло на 400 лв. по иска по чл.55 ЗЗД плюс 408 лв. по иска по чл.26 ЗЗД, изчислено за всеки един иск по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, но съгласно приложения списък се претендира 500 лв.

Ответната страна счита, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност на делото и процесуалното поведение на страните следва да се съобразят и допълнителни критерии, а именно: по спорните въпроси съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в 3 потребителските договори по чл.7, ал.2 ГПК; според решение на СЕС по дело С-35/22 и по дело С-417/22 като основен критерий при разпределяне на разноските следва да се съобрази дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап на отношенията му с търговеца; в процесния случай не е направен опит за доброволно уреждане на спора, а са образувани множество граждански дела.

Според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на която се позовава частният жалбоподател, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Приложими са разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от горепосочената Наредба.

В процесния случай по делото е проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата Г. Й. се е явил.Не са събирани гласни доказателства, не е изготвяна експертиза по делото.

Адвокатската защита е вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, в обема на дължимото правно разрешение на повдигнатите за разрешаване правни въпроси по него.

В процесния случай предвид обема на предоставени я паричен заем на ищцата и насоката на извършените от адвоката правни действия, за ориентир следва да се използват горепосочените размери на адвокатските възнаграждения, обективирани в т.1 и т.2 на чл.7, ал.2 от Наредбата.

Тя обаче не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право – решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.

Съдът не е обвързан от претендирания от адвоката размер на възнаграждението в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, така и от размерите, посочени в Наредбата.

Преценката на съда за съответствието на определено по чл.36, ал.3 ЗА 4 възнаграждение с изискванията на закона в случая е дължима.Тази преценка не се изразява и по същество не се изчерпва с проверка правилно ли е била п р и л о ж е н а посочената Наредба № 1/2004 г. при определяне на възнаграждението за конкретния случай, а се основава на съчетаното, самостоятелно прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита, на възмездния характер на тази защита, намерил законодателен израз както в чл.38, ал.2 ЗА, според който възнаграждение е дължимо за положения от адвоката труд, така и в чл.36, ал.2 ЗА при изискването възнаграждението да е обективно и справедливо.Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за осъществената безплатна правна помощ (определение № 1859/11.06.2026 г. на ВКС по к.ч.д.№ 663/2025 г., определение № 1057/7.04.2026 г. на ВКС по ч.т.д.№ 399/2026 г., II т.о.).

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита , че дължимото възнаграждение на адв.Т., процесуален представител на Г. Й., възлиза общо на 400 лв. (204.52 евро) при условията на чл.2, ал.5 от Наредбата, т.е. по 200 лв. (102.26 евро) за всеки отделен иск.

Това налага да бъде отменено решението от 05.02.2026 г. на първоинстанционния съд (с характер на определение в тази му част), в която е оставена без уважение на основание чл.248 ГПК молбата на адв.Т., като процесуален представител на Г. Й. за изменение на решението от 18.09.2025 г. в частта за разноските като неоснователна.

Вместо него следва да бъде постановено ново по същество в тази му част, като бъде изменено решението на първоинстанционния съд 18.09.2025 г. в частта за разноските, като бъде осъдено „Сити Кеш“ООД със седалище гр.София да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Т. като процесуален представител на Г. Й. допълнително сумата от 300 лв. (153.39 евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 140/05.02.2026 г. по гр.д.№ 20254430102329 по описа за 2025 година по описа на Районен съд – Плевен (с характер на 5 определение в тази му част) в обжалваната му част, с което е оставена без уважение на основание чл.248 ГПК молбата на адвокат С. Т., като процесуален представител на Г. В. Й., ЕГН********** за изменение на решение № 1186/11.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 20234430107064/2023 г. по описа на РС - Плевен в частта за разноските като неоснователна (с решение рег.№ 424/30.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430102329 по описа за 2025 година на РС-Плевен е допусната на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, като е разпоредено да се чете: “Решение № 1377/18.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 20254430102329/2025 г.“), КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение рег.№ 1377/18.09.2025 г. по гр.д.№ 20254430102329 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, да заплати на адвокат С. С. Т., личен № ***, като процесуален представител на Г. В. Й., допълнително сумата от 300 лв. (153.39 евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6