Определение № 1909 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909 гр. София, 19.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502219 по описа за 2021 година

Производство по чл.248 ГПК.

Делото е образувано по депозирана на 10.01.2022г. молба от М. С. Ш., С. С. Ш., А. С.

Ш. и А. С. Ш. за изменение на решението постановено на 07.12.2021г. по гр.д. № 2219/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските,присъдени в полза на жалбоподателя.

Съобщението за това решение е връчено на молителя на 04.01.2022г.

Молбата е депозирана на 10.01.2022г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок.

Молителите твърдят, че жалбоподателят не е представил списък по чл.80 ГПК, нито доказателства за реално плащане на договорения адв.хонорар, поради което не следва да се присъждат разноски в полза на застрахователя. Освен това считат, че не дължи д.т. за въззивна инстанция, тъй като е освободен от заплащане на такава по реда на чл.83 ал.2 ГПК с протоколно определение от 11.02.2021г. Считат, че не дължат разноски и за първа инстанция, тъй като списъкът по чл.80 ГПК е постъпил, след като делото е обявено за решаване.

На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на 27.01.2022г., като няма депозиран отговор.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С решение, постановено на 07.12.2021г. по гр.д. № 2219/2019г. по описа на САС, ГО, 14 1 състав, е отменено решение № 260173 от 21.05.2021г. постановено по гр.д.№ 633/2020г. по описа на СОС, ГО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част и разноските изцяло, като вместо това са отхвърлени изцяло предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от М. С. Ш. ЕГН **********, С. С. Ш. ЕГН **********, А. С. Ш. ЕГН **********, и А. С. Ш. ЕГН **********, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, за заплащане на сумата от по 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - поради смъртта на брат им С. С. Ш. /на 27 г./, настъпила на 14.09.2017 г. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, като неоснователни.

САС е приел за недоказана пълно и главно наличието на активна материално-правна легитимация за ищците, сега въззиваеми. Именно затова и предвид обжалваемия интерес от общо 60 000 лв. и след като е взел предвид, че жалбата на жалбоподателят-ответник е изцяло основателна, е посочил, че в полза на последния се дължат разноски за въззивна инстанция. С определение № 382/21.06.2022г. ВКС, Второ ТО не е допуснал до касация горепосоченото решение.

При този изход на производството пред въззивна инстанция и на осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите страни дължат в полза на застрахователя направените по делото разноски пред въззивна инстанция, в размер на 3000 лв. /минимално 2330 лв. плюс 20% ДДС - 466 лв. или общо 2796 лв./, което означава, че възражението за прекомерност не е основателно, доколкото разликата е само 200 лв. Затова възражението е оставено без уважение. Дължими са и разноските, платени за д.т. от 1200 лв.

Неоснователно е възражението, че няма ангажирани доказателства за реално плащане на договорения адв.хонорар, тъй като на л.40 е представен договор за правна защита и съдействие от 20.10.2021г., от съдържанието на който се установява, че сумата от 3000 лв. е платена авансово и в брой изцяло. С оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС е начислен и 20% ДДС.

От друга страна вярно е, че въззиваемите са били освободени от първа инстанция от заплащане на д.т. и разноски в полза на съда с определение на СОС от 02.10.2020г. по реда на чл.83 ал.2 ГПК. Това обаче не ги освобождава и от отговорността при неблагоприятен за тях изход да понесат разходите, които другата страна е направила при изцяло неоснователно воден процес. Сумата от 1200 лв. е платена д.т. от застрахователя, затова същата е дължима изцяло.

Що се отнася до разноските за първа инстанция, същите са преизчислени от САС, тъй като е изцяло променен резултатът. При интерес от общо 120 000 лв. на осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответното дружество са дължими разноски, които възлизат на 5000 лв. платен адв.хонорар /договор на л.44 платени в брой авансово, приложен още към отговора на ИМ/ и 220 лв. направени разноски или общо 5220 лв. В последното о.с.з. няма направено възражение за прекомерност.

2

Съгласно дадените указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в договора следва да е вписан начина за плащане - ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В случая, плащането на възнаграждението е в брой и до размер от 5000 лв., поради което молбата за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 10.01.2022г. от М. С. Ш., С. С. Ш., А.

С. Ш. и А. С. Ш., чрез адв.В. за изменение на решението постановено на 07.12.2021г. по гр.д. № 2219/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските,присъдени в полза на ЗД„ БУЛ ИНС" АД София, ЕИК 831830482.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3